За Йовчо Караиванов и пеенето като свещенодействие

novini
Да запазим уникалния български фолклор

95 години от рождението на големия народен изпълнител

Именитият певец е явление във фолклорната ни култура. Великолепен лиричен глас и стилен тракийски репертоар – това е неговата „запазена марка“ за високо изпълнителско майсторство.

Красноречиви са оценките и на фолклористите. „Това, което извънредно много ценя и обичам у Йовчо Караиванов е майсторското владеене на формата. При него бавната песен е орнаментирана, но не прекомерно, а с едно правилно разпределение на орнаментите така, че се получава чудесна форма. Наистина щастливо явление в нашия музикален живот, едно от най-високите постижения на българската народна певческа школа“ – думи на акад. Николай Кауфман.

Ето и какво пише ст.н.с. Михаил Букурещлиев: „Изпълненията на Йовчо Караиванов са винаги емоционални, прочувствени, трогващи. Неговият репертоар е самобитен, изпълнителският му стил е оригинален и затова винаги ще бъде обект на научни изследвания“.

Приживе той бе непримирим към замърсяването на фолклора ни, към безвкусицата на самоцелната демонстрация на техника и виртуозност.

Споделяше: „Ние пред света блестим не с гюрюлтия, а с чистата народна музика и песен. Не бива да погубваме автентичния фолклор с имитации, а да го запазим во веки веков“. Често цитирано и днес от фолклористите е изказаното от Йовчо Караиванов мнение, че „пеенето е свещенодействие пред олтара в безсмъртния храм на народната музика“.

Йовчо Караиванов е роден в сливенското с. Селиминово, в семейство на потомствени музиканти. Съдбата го отвежда в юридическия факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски“, който завършва успешно, но неудържимата любов към музиката променя житейските му планове. Повратен момент за него е 1 октомври 1949 г. – след успешно прослушване в Радио София, той участва със свои изпълнения в рубриката „Час за селото“.

Името на Йовчо Караиванов бързо се нарежда до известните по това време Гюрга Пинджурова, Борис Машалов, Мита Стойчева, Вълкана Стоянова и др. Със стилния си репертоар привлича и творческото внимание на композиторите в жанра.

За кратко (1951-52) е приет за солист на ДАНПТ с ръководител Филип Кутев, който аранжира за хор песните му „През гора вървяха“, „Донка на порти стоеше“, „Бойчо на Бойка думаше“ и др. През 50-те години на м. в. е поканен от Концертна дирекция да оглави  група от народни певци, за да изнася концерти из цялата страна. С групата „Наша песен“ и по-късно създадената „Българска песен“, Йовчо Караиванов обикаля в различни краища повече от 15 години.

Във фонда на БНР е оставил  повече от 250 записа – образци на тракийския изпълнителски стил. В последните си години именитият ни певец работи в редакция „Народна музика“ на БНР като водещ на предаването „Запели са, засвирили“, отговаряше и за текстовете на песните, които влизат във фонда. Изкуството му се радва на много следовници.

Сред тях е Данислав Кехайов, който разказва за ценните уроци и завети, които е получил:

„Много се радвам, че говорим за Йовчо Караиванов – един от най-ярките представители на тракийската певческа школа. Щастлив съм, че съм един от неговите ученици, наред с имена като Тодор Кожухаров, Красимир Станев, Динка Русева и др. От дете слушах неговите песни по радиото и от грамофонни плочи, обичах да ги пея. Когато се явих на конкурс в БНР на 1 април 1986 г. и ме одобриха да пея в ефира, Йовчо предложи да ми помага.

От него съм се учил не само на тънкости в пеенето, но и как да се справям в нелекия път на народен изпълнител. Хората гледат крайния продукт и си казват: “Ехе, колко хубаво пеят“, но колко труд и лишения се крият зад това. Ние, артистите, сме от град на град – студени салони, умора, болен си, но хората те очакват да раздадеш най-хубавото от себе си. На всичко това ни учеше Йовчо“.

Данислав Кехайов казва още, че да пише за Йовчо Караиванов е изключително удоволствие за него. Същото е било и за изпълнители като Борис Машалов и Костадин Гугов. Всички те присъстват в неговия докторат на тема „Мъжко народно пеене в България“.

„Йовчо е от певците, изминали пътя от селския мегдан до голямата сцена – продължава Данислав Кехайов. – Песните му грабваха нас, наследниците и ученици му, виждахме в неговата фигура мерилото за собствената си значимост, за избрания от нас път. Най-красивите песни, които съм изпял, ми бяха дадени от Йовчо Караиванов. Щастлив съм, че се докоснах до такава личност и бях част от творческата лаборатория на този народен изпълнител с култура, със сериозно познание на песенния фолклор. Отнасяше се творчески към всяка песен, сякаш я открива в момента.
Държеше много не само на красивата мелодия, но и на текста. От него научих две основни неща – да пея, както пеят птичките – не защото някой ги слуша, а защото носят вътрешна душевна ведрина, както и да „разказвам“ народната песен.“

Илка Димитрова
www.bnr.bg

 


m.filibe.com

РУБРИКА ЗА БЪЛГАРСКА НАРОДНА МУЗИКА

Уважаеми любители на българската народна музика, очаквам Вашите репортажи, материали и снимки, свързани с уникалния ни фолклор у дома и по света на личния ми e-mail: agurdev@abv.bg. Благодаря Ви! 

                                                               Антон Гърдев