Парадоксът на огледалото, Любен Дилов

ПАРАДОКСЪТ НА ОГЛЕДАЛОТО
Любен Дилов

Стр.    400
Цена:  22 лв.
ISBN:  978-619-164-391-2

Вероятно най-смешният роман на Любен Дилов, посветен на Карнавала  –  малката, безкръвна революция, при която маските сменят социалните роли. Мъжът става жена, слугата  –  господар, беднякът  –  милионер. И няма жертви, освен нечии внезапно пораснали рога…

Какво ще се случи, ако на легендарния Габровски карнавал изведнъж се появи повреден извънземен, който приема външния вид, маниерите и мислите на последния човек, с когото се е сблъсквал?

В гордата си история българският Манчестер – Габрово, е преживял много смешни и необичайни случки, посрещал и изпращал е чудаци и зевзеци от цял свят. Но само в  „Парадоксът на огледалото“ се сблъсква челно с извънземен, който при това удивително прилича на нас самите!

Писан в края на 70-те години на миналия век, „Парадоксът на оледалото“ по изключително забавен начин осмива не само властниците, но и днешното време, когато  –  благодарение на технологиите и социалните мрежи  –  всеки може да се представи за друг, а животът – и на американския президент, и на рецепционистката в габровски хотел – е безкраен карнавал!

 Любен Дилов (25.XII.1927–10.VI.2008) е определян от писателите Аркадий Стругацки, Станислав Лем и Фредерик Пол като „един от десетте най-ярки представители на философската научна фантастика“. Автор е на повече от 40 романа и сборници с повести и разкази, преведени на основните европейски езици, на японски и на китайски, в общ тираж от над 3,5 милиона екземпляра.

Носител е на множество национални и европейски награди, сред които „Еурокон“ (1976) за романа „Пътят на Икар“. Тънката ирония и често парадоксалният му социален критицизъм дават основание на мнозина да отбелязват, че фантастичният жанр е просто находчив опит Дилов да маскира истинските си прозрения за обществото в България по времето на комунизма.

Той е от малцината български писатели, които непосредствено след 10 ноември 1989 г. изваждат няколко от т.нар. „ръкописи в чекмедже“ – трудове, за които е смятал, че е невъзможно да бъдат издадени по време на режима.