Стотици пловдивчани изкачиха Бунарджика, за да почетат 143-тата годишнина от Освобождението и Национален празник на България – 3-ти март

Стотици пловдивчани изкачиха Бунарджика, за да почетат 143-тата годишнина от Освобождението и Национален празник на България – 3-ти март

С тържествена военна церемония пред паметника на Руските освободители на Бунарджика,  молебен в катедралния храм „Света Богородица”, отслужен от Негово Преосвещенство Знеполският епископ Арсений, панихида за загиналите за свободата на България герои на Паметника на опълченците на Централни гробища, Пловдив почете Националния празник на България – Трети март. През настоящата 2021 година се навършват 143 години от Освобождението на България от османско владичество.

30 39

За първи път Трети март се чества през 1880 г. – две години след Освобождението – като Ден на възшествието на престола на император Александър Втори. От 1888 празникът започва да се чества като Ден на Освобождението на България от османско господство. Еднократно като национален празник денят е отбелязан през 1978 г. по повод на 100-годишнината от Освобождението. Десет години по-късно, през 1988, той става официален празник, а през 1990 г., с настъпването на промените в България, с решение на Великото народно събрание, датата бе обявена за национален празник на страната.

Стотици пловдивчани изкачиха Бунарджика, за да почетат героите, загинали за Освобождението на България и да се включат в празника с развят трибагреник. Пред паметника на Александър II  присъстваха Кметът на Пловдив Здравко Димитров, народни представители, Знеполският епископ Арсений, областният управител Дани Каназирева, генерал-майор Явор Матеев, Председателят на общински съвет Пловдив инж. Александър Държиков, заместник-кметовете Йордан Ставрев, Тодор Чонов, Пламен Панов, Пламен Райчев, заместник областният управител Димитър Керин, кметовете на райони, общински съветници, директори на общински предприятия, представители на обществени и политически организации, медии.

Тържественият военен строй бе приет от генерал – майор Явор Матеев, командир на „Съвместното командване на специалните операции“ на Българската армия и началник на гарнизон Пловдив. Официалното слово по повод  143-та годишнина от Освобождението на България бе произнесено от Кмета на Пловдив Здравко Димитров. Водещият Христо Христов, един от най-добрите български рецитатори, постави началото на честването с пламенно изпълнение на „Опълченците на Шипка“ от Иван Вазов.

В церемонията по полагане на венци и цветя участваха представителен взвод, венценосци и военен духов оркестър, както и членовете на Комитет „Родолюбие“, които поднесоха „Гирлянд на славата“. Час по-рано, облечени в униформи и носии, те поведоха пловдивчани в „Поход на свободата“ – шествие до върха на Бунарджика, предвождано от копия от знамената на българското опълчение.

С падане на колене и минута мълчания присъстващите официални лица, военни и граждани почетоха паметта на знайните и незнайни герои, дали живота си за свободна България. Положени бяха повече от 80 венци от държавни и общински институции, политически партии, почетни консули, сдружения, военни формирования, студентски организации, учебни заведения, патриотични организации, движения и клубове, както и от стотиците признателни граждани. .

Тази вечер от 18.30ч. на пл. „Централен“ започва Тържествена проверка – заря по повод Националния празник на Република България – 3 март, с участието на военни формирования от гарнизон Пловдив. Ролята на диктор ще бъде изпълнена от актьора от Драматичен театър Пловдив  Симеон Алексиев.

 

Вижте пълния текст на словото на Здравко Димитров, Кмет на Пловдив:

Ваше Преосвещенство,

Уважаеми г-жи и г-да Народни представители,

Уважаема г-жо Областен управител,

г-н Председател на Общински съвет – Пловдив,

Уважаеми г-н Генерал-майор,

госпожи и господа почетни консули,

Уважаеми Районни кметове и общински съветници, 

скъпи пловдивчани,

В историята на всеки народ има паметни дати и събития – изстрадани, заплатени със скъпи жертви. За нас българите това е Трети март! Денят, в който се поставя началото на новото летоброене на българската държава.

Трети март 1878 година е денят на възкресението на българския народ след 500 години на политическо и духовно робство. Цели пет века Свободата е мечта и надежда, която съхранява нашата етническа, религиозна и културна самобитност. Това е първата причина за дълбокото народно преклонение пред Трети март.

За нас, българите, Трети март е ден на преклонение пред падналите воини от руската армия – руснаци, украинци, белоруси, финландци, поляци, литовци, както и румънски воини, изпълнили своя обет – да се сражават и да загинат за освобождението на своите поробени братя. Такова велико дело не може да бъде извършено само с оръжие. За него се изисква отдаденост, истинско посвещение на всички, пролели кръв по бойните полета – от главнокомандващия до обикновения войник.

Ние, пловдивчани, сме горди, че още през 1881 година, кметът на Пловдив открива този първи в България паметник в прослава на Руско-турската освободителна война, пред който сме застанали и днес. И вече 140 години на Трети март, ние идваме тук заедно със своите деца и внуци, за да се преклоним пред подвига на героите, отдали живота си за нашата свобода. А руските воини, наричаме  освободители, достойни за вечна признателност.

За нас, българите, Трети март е и ден на преклонение пред подвига на нашите храбри предци. Защото Освободителната война е естествен завършек на националната ни революция. В исторически план нейният път е кратък, но стръмен и мъченически: път на неумолима борба за роден език, за богослужение на черковнославянски, за църковна независимост, за родно училище. Борба повсеместна, в която участват с перо и оръжие свещеници, учители и родолюбиви занаятчии, селяни и граждани, устремени към изгрева на свободата.

Своеобразен връх – апотеоз на българското националноосвободително движение е  Априлското въстание от 1876 година, удавено в кръвта на 30 000 жертви. Със своите кремъклии пушки и черешови топчета, българите не могат да победят редовната османска армия, но показват на света, че са достойни за своята свобода. Ние последни посягаме към свободата, но не заради „робска психика“, а защото българите са най-близо до сърцето на империята. Защото са обхванати като в клещи отвсякъде, защото дават близо половината от данъците в държавата. И затова е толкова важно и днес да подчертаем българския принос в самата война.

Старите войводи повеждат десетки планински чети. Самият Сюлейман паша след войната признава, че руското командване знае всяка негова крачка, благодарение на хилядите си български разузнавачи. Повече от 13 500 опълченци се сражават рамо до рамо с руските воини при Стара Загора, Шипка и Шейново. Опълчението е живата връзка между национално-освободителното движение и епохата на националното обединение. Десетки хиляди българи загиват в изпепелените Стара Загора, Сопот, Карлово, Калофер. Свободата не идва даром, тя е заплатена с кръвта на най-достойните!

Подписаният преди 143 години – на 3 март 1878 година предварителен мирен договор слага край на войната. За поколения българи идеалът за Санстефанска България е нашата истинска доктрина за национално обединение. Трети март е паметна дата и идеал, който ни е водил и трябва да ни води към бъдещето. Той не е минало, а кауза, която напълно съответства на мисленето на всеки народ с достойнство.

За нас българите, Трети март 1878 година има непреходна историческа стойност, като символ на националното себеутвърждаване, като вододел в новата българска история и въплъщение на едно ново начало. Това е онази първа политическа крачка, която срутва окончателно стената, отделяща България от Европа.

Затова е наш Национален празник, закодирал в себе си пътя на България! Ден, призван да сплотява нацията, като велик символ на Освобождението и нереализираното национално обединение. Трети март е отправна точка за днешния ни живот и дълг и отговорност пред утрешния ден на Отечеството.

И днес ние се намираме на кръстопътя на Европа, където съдбовно се преплитат интересите на великите сили. Но Трети март е упование във вярата, че отново можем да поемем и управляваме своята съдба, вече като част от Европейското семейство. Нито изминалите години, нито безмилостният ход на историята могат да го отдалечат и отделят от нас.

Трети март не е само Национален празник, а съдба!

Поклон пред загиналите за Свободата на Отечеството!

Да живее България!

www.plovdiv.bg