Пет български книги за лятото

Заглавията преплитат миналото и настоящето

Към родните книги подхождаме винаги със специална нагласа. Съответно, и очакванията ни към тях са по-големи. Затова и все гледаме да имаме повече време, което да им посветим. А лятото е именно такъв период – можем преспокойно да запълним глада си по българска литература и да сверим часовника с излязлото напоследък.

Нашите пет предложения съчетават най-актуалното със заглавия, които е хубаво да не пропускаме. Ето я мъничката ни лавичка с българска литература – точно колкото да сварим да прочетем всичко до края на лятото!

2020-07-23_06-18-19_504

„Поразените” от Теодора Димова

2020-а минава под знака именно на „Поразените”. Книгата спечели националната литературна награда  „13 века България”. Темата е мъчна, но пък правдива. Теодора Димова ни пренася във времената на Народния съд, като смесва по страниците жертви и палачи. С присъщото си майсторство тя нагнетява сюжета до краен предел, за да се роди нуждата ни от пречистване, от прошка и ново начало. „Поразените” се чете трудно, но безпощадно грабва вниманието. По някакъв свой начин е близка и на настоящата ситуация в България. Може би като предупреждение или молба, дори крясък… Да сме далеч от онова, което скрива не толкова далечната история.

2020-07-23_06-19-33_765

„Времеубежище” на Георги Господинов

Може би „Времеубежище” тепърва ще получи наградите си, но засега голямото постижение на книгата е, че сигурно е най-очакваната през тази 2020-а. Предният роман на писателя – „Физика на тъгата”, излезе преди вече девет години. А „Времеубежище” сякаш е писана през всичко това време за настоящата 2020-а.

Перфектно ориентирана към обърканото ни всекидневие сега, при това с характерния за Георги Господинов подход към живота. Самата дума „времеубежище” се появява за първи път именно във „Физика на тъгата”. Сега обаче в нея е закодиран цял един свят, като тя се превръща в свидетелство за невъзможността или може би неспособността да го обитаваме.

2020-07-23_06-37-11_873

„Книга за песните”Стефан Вълдобрев

Смутните времена искат своята песен, защото точно в песен се отпечатва мъката и с песен я преодоляваме. Но пък песните на Стефан Вълдобрев обикновено са за радост! Веруюто му е и по страниците на „Книга за песните” – побрала текстове, размишления, поетически опити.

Актьор и музикант, той разделя живота си именно на песни… и ни връща няколко десетилетия назад във времето. Така преживяваме и ние позабравени събития… идва ни наум рефрен на песен. Вълдобрев заедно с „Обичайните заподозрени” станаха група на годината в годишните награди на БГ радио наскоро. Но и книгата се лее чисто и от сърце… като песен на Стефан Вълдобрев.

2020-07-23_06-36-46_200

„Безмълвие” на Неда Антонова

Каквото излезе изпод перото на Неда Антонова, по правило се превръща в събитие. Усетът ѝ за нашето минало просто е безпогрешен, а умението да гради истории от него е наистина брилянтно. Затова и сега ѝ вярваме безрезервно, когато разгръщаме „Безмълвие”. На всичко отгоре книгата е за истинска българска икона – Паисий Хилендарски.

Но без ореол над главата, по-млад и по-грешен, объркан, търсещ пътя си. За смирението и търпението говори „Безмълвие”. Ако имаме сили да се справим с тях, готови сме да служим на Майка България.

Pet

„Сайбиевата невеста” и Боян Боев

Изкушаваме се да завършим с още нещо, което обаче е не просто историческо, ами и наситено с магия, с оня прекрасен български аромат на чудо. Пък и си е цяло чудо, че „Сайбиевата невеста” е създадена от автор, който сега е едва на 27. Отдаден от най-ранна възраст на изкуството, Боян казва за себе си, че иска в творбите му да присъства вълшебния стил на Йовков и Елин Пелин.

Затова и книгата ни отнася във времена, в които традицията и необикновеното означават много. „Сайбиевата невеста” е всъщност любовна история, случваща се някъде в края на по-миналия век. Удоволствие е да се чете, а е грехота да не го сторим именно сега, през лятото.

Книгите подбра Краси Проданов
www.lira.bg