Гюрга Пинджурова, която завеща на Радиото обичта и изкуството си

novini
Да запазим уникалния български фолклор!

От 30-те години до края на живота си Гюрга Пинджурова обогатява с гласа си програмите на държавното радио. Снимката по-горе е направена от музикалния оформител на Радио София Мирчо Сливенски и е представена в колекционерската му изложба „Историята на БНР в кадри“ по случай 80-годишнината на обществената медиа.

В своето историческо развитие Българското радио дава възможност на много народни изпълнители да разгърнат песенния си потенциал и фолклорният им глас да се превърне в широко разпознаваем, търсен и обичан. „Мама Гуга“ е една от тях.

„Нямаше село, нямаше град да не разплаква хората, тя беше един голям майстор на сцената. Тя беше като наша майка, тя така топло и сърдечно се държеше, че всички я наричахме „мама Гуга“ – споделя народният певец Костадин Гугов в радиоразговор от 1985 г. за Гюрга Пинджурова.

„Тя остави нещо много на Радиото – своята обич и своето изкуство“ – спомня си през 1986 г. Дора Маврова, една от звукорежисьорките, която прави записи на именитата българска певица. Гюрга Пинджурова ни завещава редица изпълнения на народни песни и оперни арии, някои от които се съхраняват в архивите на БНР и представляват част от националната звукова памет на България.

Гюрга Пинджурова (18 април 1895 – 10 ноември 1971) е родена в град Трън в многодетно семейство. В свои интервюта казва, че е пропяла, преди да проговори. Израства с „хубавите мамини песни“, красотата на родния край и богатството на българския фолклор. Талантът ѝ не остава незабелязан и през 1917 г. постъпва в Държавното музикално училище.

Първоначално учи оперно пеене при Христина Морфова, а след това специализира в Пражката консерватория. Съдбата обаче ѝ е отредила значимо място в песенния фолклор на българския народ.

След Прага се завръща в родния Трън и основава градския вокален квартет „Госпожа Гюрга Пинджурова-Тричкова“, в който пее заедно със съпруга си Иван Тричков, Любомир Ахтаров и Никола Качарев. Учителства няколко години в Трънско, а през 30-те години се се устанвява в София, където започва плодовита концертна и звукозаписна дейност.

За първи път Гюрга Пинджурова пее в живи излъчвания на Радиото през 1932 г., а година по-късно става хонорувана певица. Репертоарът ѝ вклчюва предимно песни от Трънския край, но обработени за нейните вокални специфики – с народно и оперно звучене. Всяка седмица народната изпълнителка представя песни в Детския радиочас.

Това е и първият период от изграждането на авторитета на обществената медиа. От 1943 г. пее във вокалната група „Росна китка“ при Радио София, а също така излиза на живо пред микрофона под инструменталния съпровод на „Тракийска тройка“.

До края на живота си обогатява с гласа си програмите на държавното радио. Година преди да отлети от тази земя и да запее на Бога, Гюрга Пинджурова споделя: „Песента ме остави жива досега – в нея мъка съм давила и радост съм изливала“.

Анна Капитанова
www.archives.bnr.bg

www.filibe.com

РУБРИКА ЗА БЪЛГАРСКА НАРОДНА МУЗИКА

Уважаеми любители на българската народна музика, очаквам Вашите репортажи, материали и снимки, свързани с уникалния ни фолклор у дома и по света на личния ми e-mail: agurdev@abv.bg. Благодаря Ви! 

                                                               Антон Гърдев