Стойо Вартоломеев: Интересът към книгите е жив!

Стойо Вартоломеев е основател и собственик на Издателска къща „Хермес. Разговаряме с него за проблемите в книгоиздателския бранш и дългоочакваното намаление на ДДС за книгите.

Г-н Вартоломеев, има ли вече положителни новини около предложението на премиера Бойко Борисов за намаляване ДДС на книгата?

Темата с намаляване ДДС на книгата е рядко събитие в нашия културен живот. Това е една сага с близо 20 годишна давност. Преди 20 години за нас издателите, това беше една несбъдната мечта и ние дълго водихме битка, за да я осъществим. Когато участвахме на големите европейски панаири на книгите в Лондон, Париж и Франкфурт,колеги ни от тези държави се учудваха , че нашето ДДС за книгата е 22%, докато при тях то бе в рамките на до 4, 5%. Те бяха много озадачени от този факт и казваха, че нашите политици са големи кожодери.

Преди десет години, когато на власт беше БСП, се организирахме всички издатели заедно с Асоциация Българска книга и правихме протести пред градинката на Народното събрание, издигахме „берлински” стени от книги. С помощта на опозицията в лицето на СДС успяхме да влезем в парламанта, за да агитираме депутатите за редуцирана ставка на ДДС. Властващите тогава ни отговориха, че няма политическо решение за нашите искания. След това ние, които създадохме издателства преди 20, 30 години се примирихме с това положение  и спряхме да водим тази битка.

Сега дойде периодът на тревожната надежда, дали това ще се случи или не.Съвсем отговорно заявявам, че намалена ставка на ДДС в България нямаше как да се случи по нормален начин. Единственият начин е най-овластеният човек в държавата, българският министър-председател да удари с юмрук по масата и да заяви, че който не е съгласен с решението му, може да си тръгва.Най-сетне ние дочакахме политическото решение по този въпрос.

В момента се подписва коалиционното споразумение, според което от 1 юли ще има диференцирана ставка за хотелиери,ресторантьори и книги, включително и електронни книги, което ме изненада,защото това означава че има хора в Министерството на културта, които мислят за книжния сектор и дори  за съдбата на електронните книги.Тук дори бих казал, че изпреварваме големите европейски държави, защото там ДДС на електронните книги беше по-висок от данъка на книгите в хартиен носител и те постепенно го намалиха през годините.

Нашите по-авторитетни икономисти и до днес са много консервативни по отношение на това ДДС. Нека да обяснят обаче защо всички европейски държави имат диференцирани ставки. От 20 години ние не можахме да внушим на технократското мислене в България, че настройката на едно общество се създава от образованието, културата и изкуството, от това, което оставя следи.

Можем ли да си представим българската история без съществуването на „Под игото”, без „Епопея на забравените” или „Записки по българските въстания” на Захарий Стоянов? Историците пишат исторически книги, но те въздействат рационално на паметта, а романът въздейства чрез емоционалната памет на човека. Книгите развиват и поддържат езика, който се говори в държавата и генерират национално самочувствие и национална идентичност. Затова точно сега книжният сектор заслужава тази подкрепа.

Всеки от нас е влизал в книжарница и е купувал книга, но никога не се е замислял как тя е достигнала до него.Обяснете ни какъв път извървява книгата докато стигне до ръцете на българските читатели?

Книгата е натоварена с разходи далеч преди да се появи в печатницата, защото са направени големи разноски от подготовката й докато стане книжно издание. Тук няма значение дали е електронно издание или не е. На читателите трябва да стане ясно, че книгата има сериозни разходи. Основният разход е творческият по Закона за авторското право, при който ние сключваме договор за издаването на книгите и плащаме  затова до 20%. По същия закон ние плащаме за преводача и дизайнера на книгата.

Намаляването на ДДС на книгата с 9% ще я направи ли по-достъпна за хората? Бихте ли ни разяснили предимствата от приемането на това политическо решение. Как ще се отрази това на един толкова сложен механизъм, какъвто всъщност е едно българско издателство?

Като човек, който управлява едно от най-големите български издателства, аз вече имам своя формула затова как ще процедираме след като редуцирането на ДДС за книгата стане факт. Много от хората си мислят, че издателите взимат едни книги, които им допадат и просто ги издават, но не е така. Когато  правим калкулация на една книга с корична цена, използваме една утвърдена процентна схема.
Най–напред залагаме 15% авторско право, плащаме на носителя на правата, на преводача, на художника, всичко това е направено в проценти. След това поставяме търговската отстъпка, ДДС-то и процента, който е за издателя. И като съберем тези цифри трябва да се получи резултата, който търсим.И дори да има разлика в ставката с 2,3% , тя дава по някакъв начин отражение.

Ако някой си мисли, че  цената на книгите ще падне с 11%, това няма как да стане, защото тя влиза в комбинация с процентите по подготовката на книгата. Но моята прогноза е, че от тези 11% около 3 % ще останат в издателството, което ще ни даде възможност да плащаме малко по-добре на преводачите, на нашите сътрудници, които са повече от 50 човека и целогодишно работят за нас.При всички случаи 2 или 3 процента ще останат в издателството, за да се подсили издателският организъм.

Два или три процента ще отидат в търговските системи, в книжарниците, защото нашите партньори плащат високи наеми в моловете, за да има хубави книжарници, а също и на главната улица. Някъде около 5 или 6 процента  реално ще се отразят върху цената на книгата. При ниските ценови нива на книгата от 4 или 5 лева, говорим за отстъпка до 30 стотинки, но при книги над 15 лева, видимо ще има разлика. Мисля, че това може да се случи от 1 януари догодина, за да се подготвим добре.Ние сме изцяло публичен бизнес и можем да докажем къде е отишла всяка бройка от книгите, които издаваме и дори от кой търговец е продадена.

Ще се отделят ли средства от бюджета в подкрепа на програмите „Българските библиотеки”?

В последните седмици има две радостни новини за нас извън коронавируса.Първата е, че отпуснаха пари по програмата „Българските библиотеки” и втората е свързана с редуцираната ставка за ДДС за книгата. Асоциация „Българска книга” предложи още през месец март гласувания бюджет за обновяване на книжните фондове за лятото и есента да бъде отпуснат сега.

Парите бяха заделени в началото на май и библиотеките вече започнаха да събират информация какво да си поръчат.Програмата е за 2 милиона лева годишно, но засега са отпуснати 1 милион лева и вярвам, че по-късно ще бъде преведена и останалата сума. За нас е важно в този момент да продаваме  нашите книги. Ние издавахме до 24 заглавия месечно. Книгата на Георги Мишев „Мир на идолите ни” излезе от печат преди два месеца и през това време тя стоеше в склада, защото книжарниците не работеха. Едва сега, в навечерието на 24 май, решихме да я пуснем в продажба.

По време на корона кризата имаше множество инициативи за продажба на книги през Интернет с големи отстъпки, в които участваха повечето български издателства. Бихте ли ни казали, дали имате ръст в продажбите  през интернет страницата си за този период и имаше ли голям интерес от страна на читателите? Какво е бъдещето на онлайн продажбата на книги според Вас?


Онлайн търговията се увеличи, когато затворихме книжарниците, но това зависи от политиката на самата фирма. Ние бяхме достатъчно гъвкави и използвахме големия ресурс на издателство „Хермес” като заглавия  и вдигнахме продажбите с 3 до 4 пункта, което не е малко, защото то стана за много кратко време, за 10, 15 дни. И в момента продаваме добре, но не толкова добре, когато бяха затворени всички книжарници.

Когато отвориха градските книжарници, продажбите бавно се увеличиха. Това беше за нас много добър урок, един от положителните моменти, които ни се случиха по време на коронавируса.Ние станахме по-гъвкави и по-креативни по отношение на онлайн продажбите и усвоихме някои лостове, за да поддържаме интереса към тази търговия. За мен това е отворена врата.

Пътят на онлайн търговията се разширява.Ние имаме нова идеология за работа на нашата електронна книжарница. Освен това съвсем скоро ще пуснем в действие два нови сайта, по които работим от няколко месеца и сега дойде момента те да заработят.Този урок беше много полезен за нас, защото станахме по-продуктивни и направихме добри продажби.


Как мислите, четящ човек ли е българинът?


През последните 20 години това е един от вечните въпроси на журналистите. Аз откровено смятам, че някои от тях създадоха лоша формула на употреба, че децата не четат и че българите не четат. Ако те не четат, как тогава съществува книгоиздателската дейност? Как ние произвеждаме до 250 заглавия годишно? Освен нас има и други големи издателства.

Смятам, че този въпрос не бива така да се „пакетира” – винаги има хора, които четат много или умерено и такива, които никак не четат. Но на мен ми прави впечатление, че последните три, четири години се забелязва един видим стабилитет в икономиката ни. Когато видя заплатите в нашата фирма преди 4 години и сегашните заплати, разликата е доста голяма. Доходите на работещите хора са се увеличили. Освен това вече има професии с много високи заплати. Има хора, които могат да си позволят да купуват книги. За наша радост активните хора от 25 до 45 години са потребители на книги.

Ние разчитаме на тази категория хора, защото това са деловите, работещите хора, които имат доходи по-високи от средните и могат да си позволят да отделят 30 лева месечно за книги.Има хора, които продължават да се образоват и самообразоват, хора с хобита. Има много квалифицирани читатели на специализирана литература или на историческа литература. Има читатели, които са много по-информирани от нашите книжари и дори от нас самите, защото те следят този поток и имат богата библиотека. Има такива, които харесват мемоарната литература.

С онлайн продажбите видях колко е жив интересът към книгата. Понеже децата си бяха вкъщи, родителите им започнаха да купуват онлайн по 5, 6 книги за лятното четене.И аз се шегувам с моите служители, че лятното четене започна през пролетта.Това много ме радва и затова смятам, че не бива така да се генерализират нещата. В 21 век съвременните изкушения в живота са толкова много, че дори се учудвам на този голям интерес към книгата. Книгата се оказа един уникален продукт и продължава да съществува.

Вие успяхте да утвърдите на книжния пазар много талантливи млади български автори като Ивинела Самуилова и безспорния хит в българската литература, даровитата млада писателка Камелия Кучер с книгите си „Дом” и „Нощ”. Расте ли интересът на читателите към българските автори?


Това е политика на издателството.Ние разчитаме не само на българските автори от по-старата генерация с утвърдени имена като Владимир Зарев, Емил Андреев, Недялко Славов, Александър Секулов. Новите имена в нашата литература са един вид ”черешката на тортата” за един издател. Това означава да откриеш един автор, да му помагаш в развитието, да рекламираш книгите му, да разбираш текстовете му, да го насочваш в каква посока да поеме, защото авторите също понякога се колебаят.  Такъв пример е  Ивинела Самуилова. За осем години сме издали седем нейни книги. Това е част от привилегията и гордостта на един издател да открие едно ново име.

В последните години имаме издадени няколко книги от нови имена. На първо място е книгата на Камелия Кучер. За две години издадохме две нейни книги и в момента подготвяме третата й книга. Тя сякаш падна от небето,защото книгите й бяха до голяма степен в готов вид и нямаше нужда от активна редакторска намеса. С тези автори лесно се работи, защото те разбират, че с издаването на една книга не свършва тяхната работа.

Сега има български писатели, които като напишат една книга смятат, че са свършили своята работа и прехвърлят останалата отговорност на издателите. Но съвременната комуникационна система изисква участието и на автора, не само на издателя.Това пролича особено сега по време на тази пандемия. Преди месец написах едно прочувствено писмо до нашите автори, да не се крият, а да се покажат в медиите и в мрежите и да коментират какво става в България, какво се случва, защото пандемията пречи на издателите да продават книги, но може да се окаже, че за твореца това е продуктивно време.

Истината е, че най-добър е резултатът, когато има добро съгласуване между автор и издател.Така установих, че намаляват продажбите на книги на български писатели и на наши автори с изключение на Ивинела Самуилова и на Камелия Кучер.

В навечерието сме на един от най-светлите български празници –  24 май, Ден на българската просвета и култура и на славянската писменост. Какво искате да споделите с всички, които са свързани професионално и емоционално с този празник?

Това  за мен е един от най-вълнуващите български празници. Обикновено на 24 май излизам с моите внучки на главната улица пред книжарницата, където свършват манифестациите.Няма друг празник в България, който да е толкова жизнен, емоционален и радостен. Смятам, че това се дължи на активното присъствие на децата, защото те създават това настроение.

24 май е най-съкровеният празник, защото освен големият празник на създаването на националната държава, другият голям празник е създаването на духовната държава, този празник отбелязва знаците на тази духовна държава. В очакване сме да бъде истински празник, още повече след тази добра новина, която очакваме да се случи в навечерието на 24 май и мисля, че неслучайно българският премиер и екипът му са решили това да се случи точно сега. Това ще бъде голям празник за цялата книгоиздателска гилдия и за всички почитатели на книгата.

Антон Гърдев
www.filibe.com

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.