Как кученцето си намери дом, Мая Дългъчева, Невена Ангелова

КАК КУЧЕНЦЕТО СИ НАМЕРИ ДОМ
Мая Дългъчева, Невена Ангелова

Стр.    36
Цена: 15 лв.
ISBN: 978-619-186-533-8

„Как Кученцето си намери дом“ е приказка за четене, но и приказка за правене.

„Можеш да си построиш цял град и да пуснеш своето кученце на разходка в него. Можеш да дадеш име на Кученцето и да го напишеш на табелката в последната страничка. Можеш да си направиш от тази история театър на маса или пък игра на пода. Това е приказка, която можеш да разместваш и доизмисляш според твоето желание и твоето въображение. В нея има и спирки, на които да поостанеш – да поспориш с някой възрастен или пък да се опиташ да отговориш на някои въпроси.

Какво означава например Щом козината ти настръхне, трябва да я слушаш? „– Хей, навярно ти си моята къща? – помаха то с опашка пред следващата врата. – Кучешка колиба ли ме нарече, пале такова? Аз съм Цирк! Тук живеят само Животни-с-Голям-Талант! Ти можеш ли да танцуваш ча-ча-ча с чадърче, м? М? Кученцето побягна презглава. Никак не умееше ча-ча-ча с чадърче. Ча-чак козинката му настръхна при мисълта да прекара живота си пред публика с пуканки!

А щом козината ти настръхне, трябва да я слушаш.“ На пръв поглед това е приказка за едно бездомно същество. Но всъщност е приказка за мечтите, които имат таланта да рисуват бъдещето. Нашата мечта с художничката Невена Ангелова е тази история да забави малко препускането – да направи така, че родителите да намерят време да останат с децата си и да измайсторят едно градче от стари кутии и джунджурии (както Невена подсказва чрез своите илюстрации), да пофантазират заедно преди лягане, повече да се срещат, отколкото да се разминават. А защо не и да сбъднат мечтата на някое малко бездомно кученце?“

Мая Дългъчева

 

Първите читатели на „Как кученцето си намери дом“ написаха:

Виктор Самуилов:

„Топли човечета,

Тази вест е за Вас. Поредната книжна наслада, сътворена от писателката Мая Дългъчева и художничката Невена Ангелова вече пътува към Вас, благодарение на издателство „Жанет 45”. Знаете как рисува думите си Мая Дългъчева: „багра тъжно, шарка нежно, слънчеви петна тук-там…” Как изписва картинките си художничката Невена Ангелова?

Ами чрез същите слънчеви багри и очертания, които Ви очароваха в „Топлото човече” – четките, боите, дори и стативът на Невена са ръчна направа, те, както е и с думите на Мая, са белязани от самото Озарение. Има обаче тайна, която още не знаете: приказката им „Как кученцето си намери дом” е с изчезнал… а, може би – с най-грижливо укрит финал.

Изнамирането му е част от вълшебството, което разпалва въображението на всяко човече за щури измислици и фантасмагории, докато всичко си дойде на мястото в топлия Дом на съществата, жадуващи творчество… Доверявам това известие на най-бързата поща, защото, както ни убеждава тандемът Мая+Невена – думите, писани на ръка, не бива да пристигат изморени.“

Мария Донева:

„Мая и Невена са разказали най-тъжната приказка, и добре, че щастливият край ни помахва на финала като опашка на кученце, което най-после си е намерило дом.

Историята проследява пътя на малкото пале, което дори няма име, защото си няма кой да го обича и да го вика, за да си играят. Пътят лъкатуши през един град, и този град е хем приказен – с говорещи къщи, хем познат и обикновен. Кученцето гледа към къщите отдолу нагоре, точно както и всяко дете. Когато си малък, всички са по-големи, по-високи и по-силни от теб. И ако си нямаш и дом…

Приказката приютява децата, събужда и въображението, и чувствата на обич и съчувствие у тях, кани ги да си поиграят заедно.
Това е топла и обичлива книга за добри деца.“