Музите се чуват, Труман Капоти

МУЗИТЕ СЕ ЧУВАТ
Труман Капоти

Стр.   176
Цена: 15 лв.
ISBN:  978-619-02-0399-5

В средата на 50-те години на миналия век Капоти придружава в качеството си на журналист постановка на „Порги и Бес“ в Съветския съюз. В резултат на това свое посещение той публикува „Музите се чуват“ в две части в сп. „Ню Йоркър“. Заглавието е взето от изказване на служител в съветското Министерство на културата, който казва: „Когато говорят оръдията, музите мълчат. Когато оръдията млъкнат, музите се чуват“.

По-късно Капоти обединява двете части, като нарича произведението си „Отчет“. Този „отчет“ е поредното доказателство за таланта на писателя явление, от когото се е очаквало да предаде в розова светлина гастролите на трупата, но верен на себе си, Труман не е в състояние да затвори очите си пред съветската действителност.

За самия Капоти тази книга е важно събитие в писателската му биография, за което той казва: Докато я пишех, осъзнах, че най-после съм намерил отговора на нещо, което винаги е било най-голямата ми творческа главоблъсканица…

Труман Капоти (1924–1984) е роден в Ню Орлиънс в семейството на чиновник и 16-годишна кралица на красотата. Баща му обаче не се задържа дълго на една работа и постоянно търси нови възможности за изява. Младият Труман израства при роднини в Алабама и неговото приемно семейство му служи като модел за много от образите, които описва по-късно.

Майката на Труман се омъжва повторно за заможен бизнесмен и Капоти се мести в Ню Йорк, като приема името на втория си баща. В детските си години бъдещият писател се сприятелява с Харпър Лий, авторката на „Да убиеш присмехулник“, която го използва като прототип за образа на Дил в световноизвестния си роман.

Капоти създава първите си разкази на осемгодишна възраст и публикува в престижни списания, за което е удостоен с голямата награда за кратка проза на името на О’Хенри. От този момент нататък Капоти познава единствено успеха и се превръща в едно от най-големите имена на американската литература.

Автор е на романите „Други гласове, други стаи“, „Закуска в „Тифани“, „Арфата на тревите“, на много разкази, киносценарии, а също така на „Хладнокръвно“ – документална история на едно от големите американски убийства, първообраз на жанра „истински престъпления“. Неговата визитна картичка са изяществото на езика, мекотата на повествованието, проникновените образи, в по-голямата си част почерпани от собствения му живот.