Женски работи, Колектив

ЖЕНСКИ РАБОТИ
Колектив

Цена: 12 лв.
ISBN:  978-619-904-219-9

„Имам един приятел, джазов музикант, тромпетист. Невероятен е. Ходя да го слушам почти всяка вечер от месеци насам. Свири една моя любима песен, стара песен на Бейкър. Свири една и съща композиция, но всеки път звучи различно. Бяхме пийнали една вечер, когато още пиех… и се опитах да му кажа как ме кара да се чувствам тази песен. И как музиката ми въздейства, и как начинът, по който свири, ми въздейства. А той поклати глава и каза: „Джоан, не може да говориш за музиката. Да говориш за музиката е като да танцуваш за архитектурата“.

Това е монологът на героинята на Анджелина Джоли, с който започва един любим филм – Playing by heart.
Сетих се за него, тъй като Турийска иска да напиша предговор, а аз хич не ги обичам тези работи. „В такъв случай и да говориш за любовта, казва по-късно Джоан, е като да танцуваш за архитектурата.“ Същото е и с литературата. Не ми е любимо да се говори, да се анализира, да се правят обобщения.

Или четеш, или не. Няма да ви навивам да прочетете тази книга. Щом е в ръцете ви, вероятно имате такова намерение. Единственото, което знам, е, че ще се забавлявате при срещата си с тези интересни жени. И че ще ви въздействат техните текстове. Как? На всеки според личните му сетива.
Много критици делят литературата на висока и ниска. Аз съм автор от тези с ниската (според тях). Тези момичета тук, като част от проекта „Приказки“ – също са от тези.

„Пощенска кутия за приказки“, ако питате критиците, е страшна чалга. А аз много се радвам, че точно тази „чалга“ успява вече години наред да конкурира успешно онази, истинската. Пълни зали, само че с одухотворени лица, с красиви хора, които са дошли, за да слушат литература. Да, наистина, огледайте се наоколо, когато сте на „Приказките“, аз съм го правила, наистина са красиви хората, които идват. И всъщност, освен всичко друго, това е едно чудесно място да си намериш гадже.
Част от разказите в тази книга вече сте „слушали“ и „гледали“ през прочита на някой друг.

Сега ви предстои удоволствието да ги прочетете през себе си. С друга част ще се срещнете за пръв път – и това е още по-приятно – защото, нали знаете, като прочетеш книгата, а после гледаш филма, често оставаш разочарован. Въпреки че тези, които ви „прожектират“ филма на „Приказките“, са много яки хора и обикновено четат страхотно. С изключение на случаи, в които някой се качва много пиян на сцената и пада от стола. И това го е имало. И е част от очарованието на формата.

Нещо за „чиклита“ да кажа – смятан за фриволен и несериозен жанр, за него задължително се поставят снизходителни етикети. Момичетата в тази книга не са точно от тия, даже един от авторите редовно пише в първо лице мъжки род. Така че, не очаквайте сладникави женски работи и изобщо нищо не очаквайте, а се хвърляйте в света на тези прекрасни създания и се обзалагам, че ще се намерите в тях. И ще ви стане едно хубаво от мисълта: „И аз така!“. Приятно съпреживяване ви пожелавам, а на критиците – да го духат.

Ваня Щерева