Фестивал на филми, снимани с дрон, започва в Пловдив

Share on FacebookTweet about this on TwitterShare on Google+

Пловдив е домакин на първия у нас фестивал на филми, снимани с дрон. Участват представители от 32 държави от целия свят. Късометражните филми ще бъдат представени на Римския стадион, информира БНР.
Фестивалът, организиран от интернационален екип млади хора, живеещи в Дания, и подкрепен от община Пловдив, е първи за България, но все още няма много  такива прояви по света.

Изборът на Пловдив не е случаен, казва Петьо Петков: „Целта на този фестивал не е да е типичния филмов фестивал за една затворена общност. Ние искаме да го отворим за широката публика и затова го правим точно на римския стадион, за да вържем Пловдив като античен град, като град на културата, като Европейска столица на културата, с това иновативно събитие с тая иновативна технология. Идеята е не само да направим Пловдив творчески епицентър на тази сфера, но и с течение на времето да можем да поканим нашите партньори, нашите спонсори да дойдат тук, за да направят едно изложение, едно експо на своите продукти.“
Демонстрация на всички видове дронове, музикална и танцова програма са част от съпътстващите прояви. Ще бъдат отличени най-добрите филми в различните категории. Те ще бъдат оценявани от петчленно жури с председател българския аниматор Златин Радев, номиниран за Оскар през 1991г. Novini.bg

Страхът на Америка отскоро се казва Ангела Меркел

Share on FacebookTweet about this on TwitterShare on Google+

Доналд Тръмп нарича Хилари Клинтън американската Ангела Меркел. Ефектен удар, който услужливо проектира американските страхове, че мигрантите и чужденците влекат след себе си упадъка на страната, коментира Инес Пол./DW

evrotoner

Навремето светът изглеждаше наред. Около Коледа хората бяха във възторг и изпитваха огромно уважение към федералната канцлерка. Американските списания описваха Ангела Меркел като човек на разума, отговорен за икономическия просперитет и не само като майка на нацията, но и като гарант за стабилността и сигурносттта на цяла Европа. Селфитата на Меркел със сирийски бежанци станаха и в Америка символ на нова, и великодушна Германия.

Залезът на героичния ореол

След това обаче дойде новогодишната нощ и сексуалните нападения в Кьолн. Знаменитата култура на гостоприемство се превърна в застрашителна бежанска криза. С растящите вътрешнополитически и вътрешноевропейски проблеми героичният ореол на Меркел започна да залязва. От гледна точка на много американци, от увереното „Ние ще се справим!“, накрая остана само едно: „Ние се страхуваме!“

С началото на Новата година започна обаче и предизборната кампания в САЩ, а със смущаващия възход на Доналд Тръмп се отприщиха предразсъдъците и расизмът. Най-сетне се появи един политик, който предлага разбираеми обяснения. Той знаел защо свещеният американски свят е потънал в такава неразбория. Един политик, който не се грижи за предполагаемата политическа коректност, а просто назовава виновниците и предлага прости решения на проблемите. Мексиканците и китайците са виновни за икономическите несгоди, а за войните и терора – всички мюсюлмани.

Плоски атаки в Туитър

И тъй като Тръмп е майстор в манипулациите на настроенията, беше само въпрос на време, докато започне да използва промяната на нагласите в Германия и Европа за собствената си кампания. В тъповати постинги в Туитър той атакува федералната канцлерка Ангела Меркел за нейната миграционна политика и ѝ приписа вината за атентатите в Париж. Всеки атентат и всяко убийство в Германия, в които е замесен някой мюсюлманин, се превръща в основно свидетелство за правотата на неговата политика на капсулиране и изолация. Перспективите пред Доналд Тръмп обаче не са блестящи. Той започна да губи почва под краката си след конгресите за номинациите на двете партии. И докато поддръжката за Хилари Клинтън постоянно расте, водещи политици от републиканската партия обръщат гръб на Тръмп, а предизборният му щаб е затънал в спорове.

Изборната стратегия на Доналд Тръм беше изградена от самото начало върху несигурност, а не върху политически концепции. Сметката му беше колкото проста, толкова и успешна. Колкото по-големи са страховете сред населението, толкова повече се засилва и копнежът за един силен мъж, който с твърда ръка решава проблемите. И дилемата, пред която е изправена Ангела Меркел, е добре дошла за Доналд Тръмп. Той отново хвърля на масата единствения си коз – картата на страха, като обявява Хилари Клинтън за американската Ангела Меркел.

Силен мъж, вместо слаба жена

За много американци Ангела Меркел междувременно се превърна в символ на излъганите надежди. Една жена, за която всички вярваха, че ще се справи, а сега изглежда се проваля от неспособността да тегли ясни граници. Една жена, на която хората дълго вярваха, която обаче не показва необходимата твърдост, за да защити собствената си страна от „другите“. Една жена, която в крайна сметка докара терора в собствената си страна.

И 15 години след атентатите от 11 септември страхът от терористично нападение си остава най-силното политическо оръжие на Тръмп. При това сравнението на Хилари Клинтън с Ангела Меркел е толкова хитро, защото на пръв поглед равнопоставянето на двете жени функционира. И защото на пръв поглед става ясно, че Доналд Тръмп е различен. В неговата интепретация – той именно е този силен мъж, който може да предпази Америка от грешките на една жена.

Боклукът, с който ни заливат

Share on FacebookTweet about this on TwitterShare on Google+

evrotoner

Повод за това размишление са две изказвания от последните дни – приемете, че ги взимам наслуки. Кандидат-президентът Доналд Тръмп повтори многократно, че Обама бил основател на „Ислямска държава“, това заедно с Хилъри Клинтън. От другата страна на океана г-н Борисов оправда предаването на искания от Ердоган гюленист (?) Бююк едновременно като рутинно действие и като заплаха за националната сигурност.

И двете изказвания съдържат някаква истина и можеха да се направят по начин, който да не обижда здравия разум. Тръмп можеше да обясни, че твърде бързото изтегляне от Ирак е създало условия за радикализиране на сунитите, поставени под управлението на шиитското мнозинство, откъдето радикализация, откъдето „Ислямска държава“ (ИД). Щяхме да размишляваме по тези думи, едни да се съгласяват, други да търсят контрааргументи. Но не, той твърди това съвсем буквално, разделяйки по този начин електората на принципа на Мусолини: който не е с нас е против нас. Нали помните, че половината от републиканците в САЩ вярват, че Обама е мюсюлманин? Истина е, че физическият му баща, с когото е живял до първата си година, е такъв, но кой да се занимава с тия подробности: мюсюлманин, основател на ИД – ето ви добър повод за крещене и псуване.

Оправданията на Борисов също можеха да имат една логически по-издържана форма. Примерно: натиснаха ни, слаби сме, този път не успяхме да противостоим, следващия ще опитаме… ЕС не ни подкрепи, САЩ са в деликатно положение със самия Гюлен… С една дума: решихме да действаме според принципите на реалполитиката, както ни я е завещал Бисмарк, нямаше да бъде красиво, нямаше да донесе гласове за изборите наесен, но пък щеше да прилича на истина. Наместо това – разнопосочни сигнали, сред които разбира се особено място заема страховитата национална сигурност, заради която трябва да мълчим и да се подчиняваме.

Лъжите помогнаха, лъжците – живи и здрави

И така е вече за всичко, непрекъснато. Поддръжниците на брексита в Обединеното кралство лъгаха на поразия, таблоидът „Сън“ дори изкара кралицата поддръжник на напускането. Лъжите помогнаха, лъжците – живи и здрави. Ердоган сваля самолет, после се извинява, приобщава кюрдите, после воюва с тях, другарува с Гюлен, после го обявява за терорист номер едно. Или да се върнем в България – Нинова тръгна с лъжа за повече от милиард спрени еврофондове и после така и не се върна към темата. Изведнъж някаква телевизия изтърсва, че десет българи се биели на страната на „Ислямска държава“, някой си бил казал. За Белене и енергийните проекти вече по веднъж месечно се менят позициите, а да не се връщаме до г-н Доган, който ту представят за демон, ту за ангел-хранител на нацията… „Който желае непрекъснато да успява – пише Макиавели, – трябва да променя поведението си според времената“. Но днес вече не става дума за епохи, а за часове, за непрекъснато следене на вятъра, който подухва в една или друга посока.

Въпросът е защо стана така, че политици, журналисти, експерти могат безнаказано да говорят небивалици? В едно фундаментално философско есе Хари Франкфурт разсъждава по темата. Думата на английски е bullshit, буквално екскременти на бик – и това ни дава асоциация със свободното, клозетно произвеждане на този тип посланияАко лъжецът знае какво е истина и се старае да казва обратното на нея, майсторът на небивалиците просто ни облива с различни истории, без да се смущава от това, че непрекъснато си противоречи – той не лъже, а просто няма отношение към истината, казва ни повече за себе си, не за света. Този вид говорене, пише Франкфурт, е типично за мъжките компании (bull talk), където говорителят се мъчи да шашардиса събеседниците, не да опише някакви факти.

И все пак защо този поток екскрементални небивалици ни залива все повече тъкмо днес?

Медийната машина и безразличието

Според Франкфурт една от причините е в това, че днес все повече хора са принудени да говорят, без да имат какво точно да кажат. Или с мои думи, медийната машина извлича от нас все по-активно мнения по всякакви въпроси, по които дори не сме помисляли. Президентската кампания на Тръмп или журналистическото притискане на Борисов са само върхът на айсберга. Помислете си за свръхнаситената с медии публична сфера, където непрекъснато се търси интересна стока, за да бъде победен конкурентът. Както знаем, медиите днес не се боят от опровержения – наместо да ги лиши от доверието на публиката, критиката ги вкарва в скандал (евфемистично наричан „дебат“), който вдига продажбите и кликовете. Лошо е безразличието, не нелепицата.

Още по-сериозна причина тук е де-институционализацията на съвременния свят. За да опровергаеш някаква глупост, трябва да имаш определен авторитет – да представляваш институция, която се занимава с това, да имаш съответната компетентност или поне уважението на съгражданите сиОстанало ли е нещо такова в България? Мая Манолова в качеството си на омбудсман се застъпи за правата на г-н Бююк, но това тутакси беше отнесено към нейната партийна пристрастност. Т.е. няма такава институция обмудсман. Ако си мислите, че в САЩ е по-добре, лъжете се – каквото и да каже CNN, пише се на сметката на демократите; каквото и да каже FOX – на републиканците. Във Великобритания привърженикът на Брексита и министър на правосъдието Майкъл Гоув заяви, че “на народа му е писнало от експерти“. Ако на британците им е писнало, какво да кажем за българите!

Непрекъснатите „дебати“, които така и не стигат до някаква консенсусна истина, криволиченето на политиците, свръхпроизводството на интересни стимули, с които ни заливат медиите – те водят до една невидима промяна на демократичната публичност. До безразличие към фактите, замяна на фактите с интерес към перченето и опъването на мускули: „ей как му го заби“, „направо му разказа играта!“. Борбата между лъжа и истина е заменена от състезание между повече или по-малко вълнуващи небивалици.

Коментар на Ивайло Дичев:DW

Бачковският манастир се готви за храмов празник

Share on FacebookTweet about this on TwitterShare on Google+

evrotoner

Стотици миряни от цялата страна се стичат към Бачковския манастир, който утре има храмов празник – Успение Богородично.

Богослужението, което ще бъде водено от отец Симон, игумен на Светата обител, започва от днес с бдение, вечерня и опело на Света Богородица и ще продължи до утре сутринта.

Бачковският манастир посреща празника с автентичната чудотворна икона на Света Богородица./bnr.bg

Европейските пари и България

Share on FacebookTweet about this on TwitterShare on Google+

evrotoner

България е сред най-облагодeтелстваните във финансово отношение страни от членството си в ЕС.

Тя държи първото място в общността по получени европейски пари като процент от БВП. Най-голям нетен платец си остава Германия.
Европейската комисия публикува информацията за бюджета на ЕС през 2015 още миналия месец на своя уебсайт, но не ѝ осигури допълнителна гласност. Преди няколко години Комисията престана да дава пресконференции за ежегодния бюджетен доклад, който съдържа разбивка на финансите на ЕС и информация за това коя държава колко внася и колко получава от бюджета. В Брюксел смятат темата за деликатна, коментира Хенрик Кафзак във „Франкфуртер Алгемайне Цайтунг” (ФАЦ).
А ето и данните от последния доклад по публикации във ФАЦ и „Нойе Цюрхер Цайтунг”:
И през миналата година
Германия е внесла най-много пари в общия бюджет на ЕС. Чистата сума (разликата между внесеното и полученото от различни европейски фондове) възлиза на 14,3 милиарда евро. Непосредствено след Германия се нарежда Великобритания, която през миналата година изпревари Франция. Въпреки че Великобритания получава индивидуални отстъпки, нейният принос към европейския бюджет през 2015 година се равнява на 11,5 милиарда евро. Големите вноски на Лондон бяха и една от главните теми в дискусията преди референдума за излизане на страната от ЕС. От споменатата сума излиза, че Брекзитът очевидно сериозно ще засегне европейските финанси. И че дупката в бюджета ще трябва да бъде запълвана от други страни – най-вече от държавите, които внасят повече, отколкото получават.
България е нетен получател
Вноските на страните-членки в бюджета са пропорционални на тяхната икономическа сила. В абсолютни стойности най-много „чисти” пари от Брюксел получава Полша – 9,4 милиарда евро, следвана от Чехия с 5,7 милиарда и Румъния с 5,2 милиарда. През миналата година намиращата се в криза Гърция е получила 4,9 милиарда евро от ЕС, което представлява 2,8 % от брутния вътрешен продукт (БВП) на страната.
По показателя „получени пари спрямо БВП” най-голяма изгода от членството си в ЕС има България. През миналата година София е получила чисти 2,3 милиарда евро, съставляващи цели 5,33% от БВП на страната.

Как се формира бюджетът?
През 2015 година бюджетът на ЕС възлизаше на 145 милиарда евро, като три четвърти от него отиват за аграрните и структурните фондове. 80% от този бюджет идват от вноските на държавите членки, останалата част се формира от митнически постъпления, от други собствени приходи и от вноските на страни извън ЕС, които участват в общия пазар – като Норвегия, например./DW

Защо емигрират българите?

Share on FacebookTweet about this on TwitterShare on Google+

evrotoner

Защо младите и кадърните продължават да бягат в чужбина, въпреки нарасналите възможности за по-добър живот и професионално развитие в България?

Доклад на Световната банка хвърля светлина върху този много болезнен въпрос.

Корупцията, липсата на реформи и на възможности за равен старт, използването на властта като средство за набавяне на лична облага и обсебването на държавата от елити и частни интереси са сред
основните мотиви на младите българи с добра квалификация да напускат родината си. Това констатират експертите на Световната банка в обширен аналитичен доклад, чиято цел е да разкрие причините за слабия растеж и за крайно неравномерното разпределение на благата в България през последните 15 години. Същевременно в доклада е направен обширен анализ на ролята на бедността и социалното изключване като един от основните задържащи развитието на страната фактори.

Спасение от мизерията и безперспективността

„Осем години след присъединяването към Евросъюза, почти половината от всички българи (3,5 млн. от общо 7,1 млн.) все още живеят в риск от бедност или социално изключване – най-високата стойност сред страните-членки на общността. През този период липсата на възможности – отчасти свързана с разпространеното схващане за обсебване на държавата – накара близо 100 хиляди българи, основно млади хора, да емигрират“, пише в новия доклад на Световната банка. Нейните експерти напомнят, че в своята програма „България 2020“ българското правителство се е ангажирало да намали с 260 хил. души (до 2020 г.) броя на хората, намиращи се в риск от относителна парична бедност. Очакванията са били свързани най-вече с групите, които са и в най-голям риск от бедност или социално изключване: роми, деца, безработни, работещи бедни и възрастни хора, жители на селските райони. До този момент обаче напредъкът е противоречив, констатира докладът.

„България се нуждае от по-добри стимули за бизнеса да произвежда, инвестира и прави иновации, за да може да се подобрят икономическите перспективи и да бъде спряна (или по възможност обърната) емиграцията на младите българи. Само за някакви си три десетилетия България се превърна в третата най-силно застаряла държава в Европа, а прогнозите са до 2050 населението в трудоспособна възраст да спадне с 40%.“ Това би бил най-резкият спад по този показател в световен мащаб, алармират експертите.
При сегашните тенденции на развитие съвсем реална е прогнозата на банката, че към 2075 г. половината български пенсионери или ще получават минималната пенсия, или изобщо няма да имат пенсионни права. Задълбочаващият се дефицит на млада и квалифицирана работна сила обезсмисля предишна прогноза на Световната банка, че България може да достигне средните показатели за благосъстоянието на гражданите на Европейския съюз към 2040-та година. Условието за постигането на подобен успех е било производителността на труда в българската икономика да нараства минимум с 4 % годишно (два-три пъти по-бързо от сегашните темпове – б.а). Това няма как да се случи със застаряваща и нискоквалифицирана работна сила, четем още в документа.

Има ли изход?
Звучи повече от тревожно: до 2050 г. трудоспособното население на България ще намалее с още 40%
„При по-оптимистични икономически перспективи и по-добри възможности за работа ще се повиши вероятността младите хора да останат в България или да се върнат в нея. Това е важно, защото при младите хора е по-висока вероятността да допринесат към структурните промени в икономиката, като влязат в по-продуктивни сектори. В противен случай – дори и качеството на образованието и инфраструктурата да се подобрят – младите хора, и особено по-квалифицираните, вероятно ще напускат страната“, гласи една от ключовите констатации в доклада.

Експертите на Световната банка са категорични, че България незабавно трябва да пристъпи към изпълнението на три основни пакета от реформи: реорганизация на работата и структурата на държавната администрация, разбирай: да бъде премахната излишната бюрокрация по отношение на бизнеса и чуждите инвестиции; подобряване на качеството и достъпа до публични услуги, като образованието и здравеопазването, в които се наливат големи средства; и на трето място трябва да се обновят транспортната и техническата инфраструктура. Защото, независимо от рекламираните от българското правителство успехи в тяхното обновяване, качеството им остава далеч от желаното и продължава да бъде спирачка пред привличането на солидни чужди инвестиции в страната, констатират авторите на доклада на Световната банка за България./DW

Мафията вече си нямала държава. Сериозно?

Share on FacebookTweet about this on TwitterShare on Google+

Докато в другите държави има мафия, в България мафията си има държава. Помните ли тази „диагноза” за случващото се в България? Да не би да сме се сбогували вече с този модел, както намеква един ресорен министър? коментар на Ясен Бояджиев радио DW

Тези дни, на сбогуване с българската публика, френският посланик, който пръв си позволи да заговори открито за „гнилите ябълки“ в съдебната системаи така направи възможно „окапването“ на поне няколко от тях, сподели още от българския си опит: „Живеех в чужбина и в български вестник прочетох, че в България мафията си има държава . Казах си – тези журналисти малко прекаляват. Но като дойдох тук, разбрах защо хората казват така“, разказа той в телевизионно интервю.

Вече е различно?
Изправена в студиото пред неизбежната необходимост да коментира тези думи, българска министърка и вицепремиер даде следното обяснение: „Толкова дълго време мафията е имала държава и е имало толкова много доказателства за това, че сега, когато ситуацията е различна, за хората е трудно да го повярват“. С други думи: (мафията) имаше (държава), но (благодарение на нашето управление) вече няма.
В студиото, както често се случва, нямаше кой да опонира или поне да постави под съмнение тази теза и темата набързо бе приключена. А си заслужава да бъде продължена.
Първо, трябва да се отдаде дължимото на министърката за честното признание, че наистина в България „дълго време мафията е имала държава“. Особено като се има предвид, че през голяма част от това „дълго време“, когато се трупаха част от споменатите „толкова много доказателства“, властта пак бе в ръцете на същата партия и на същия премиер.
По-важно е второто. По служебна характеристика, естествено, министърката е длъжна да каже, че вече „ситуацията е различна“. Твърде вероятно е и донякъде да го вярва, понеже така ѝ се иска и понеже вероятно лично тя полага искрени усилия в тази посока. Променило ли се е обаче нещо в действителност? Само в трудно преодолимата инерция на общественото недоверие ли е проблемът?
Преди да потърсим отговорите нека да уточним смисъла на изречението „мафията си има държава“, което, като всяко обобщение, съдържа известна метафорична условност. В случая става дума не само (и не толкова) за организирана престъпност (примерно в стил Коза ностра) и за нейното срастване с отделни представители на политическата власт, а за
превземане на държавните институции на всички нива (местна власт, контролни и регулаторни органи, органи за сигурност, съдебна система), така че при нужда те да загърбват законовите си задължения и, вместо да служат на обществения интерес, да обслужват нелегитимни частни интереси.

Да сте забелязали подобно нещо?

За да разбере дали този модел е разбит (поне донякъде) и държавата се е освободила от мафията, всеки от нас може да си зададе и, на базата на собствените си наблюдения, да си отговори на няколко конкретни въпроса. Като например:
Разбит ли е установилия се навред из България феодален ред, при който местни дерибеи налагат нямащи нищо общо със закона правила и владеят всичко? Или продължават безнаказано да си дерибействат в съдружие с местните власти от всякакъв вид (освен ако самите те не представляват някоя от тези власти)? А всеки, позволил си да се противопостави на този ред, е заплашен да загуби работата, бизнеса, имота, здравето и дори живота си.
Да сте забелязали някой да е погнал масирано и твърдо (а не в някоя инцидентна показна акция за по телевизията) вилнеещите пред очите на всички различни по профил и калибър банди – от наркоразпространението до трафика на бежанци? Вместо покровителствено да се прави, че не ги забелязва. Въвела ли е най-после държавата строг, ясен и отнасящ се за всички ред (вместо сегашната нормативна бъркотия, в която и най-голямото безобразие може да се окаже законно), за да спре безразборното бетониране на най-хубавите си кътчета? Или всичко си върви по старому с любезното съдействие на местните власти, и бездействие на съответните контролни органи?
Спряно ли е дирижираното „разпределение (и консумиране) на порциите“? Или обществените поръчки, концесиите и всякакви други публични блага (на местно и централно равнище) продължават да се раздават на тесен кръг „наши“ хора? (Освен някой и друг символичен жест с неясен краен ефект като демонстрация на личен „катарзис“.)
Със сигурност сте чули за милиард-два, „събрани от контрабандистите“, които иначе отивали в олигарси и контрабандисти, знайни и незнайни герои. Да сте чули обаче някой от тях (поне знайните и най-видимите – при горивата, цигарите и алкохола), да е разследван, арестуван или вкаран в затвора, както би трябвало да се очаква?

Да сте чули да е разбит нечий монопол? Разнищена ли е аферата КТБ? Има ли наказани? Върна ли си държавата милиардите (платени всъщност от данъкоплатците), които се равняват на годишния бюджет на здравеопазването? Или зад издигнат от нея параван придобитите чрез финансиране (голяма част от което пак с публични средства) от банката активи са вече почти окончателно разграбени (от онези, които сринаха банката)? Състоя ли се истинска реформа на съдебната система, или половинчата, беззъба имитация, оставяща непокътнати зависимостите, интересите и инструментите на статуквото? След като е имало „толкова много доказателства“ за това, че „толкова дълго време мафията е имала държава“, може би вече има някой по високите етажи на властта, който да е разследван, обвинен или осъден за корупция, търговия с влияние или злоупотреба с власт?
И накрая да не забравим: разграничи ли се поне един от управляващите от кафявите медийни бухалки – пропагандната опора на модела? Или всички продължават с готовност и удоволствие да се ползват от услугите им? (И дори им правят финансови подаръци с публични средства, както се оказа тези дни.)

Отговорът
Моят отговор на тези въпроси е отрицателен – нищо от изреденото в тях не е станало. Тъй че на хората има защо да „им е трудно да повярват“. А да се каже, че „ситуацията е различна“, е много силно преувеличено.
За малко щях да кажа „преждевременно“, но това би означавало да се приеме, че някаква промяна все пак е започнала и че е въпрос на време да бъде доведена до край. За това обаче няма никакви гаранции. Не си личи държавата да има особено желание и сили да се освободи. Мафията няма да се откаже доброволно от придобитото. На някаква помощ отвън все по-малко може да се разчита. И френският посланик за съжаление си заминава.