Държавният заем за плащането на оборудването за АЕЦ „Белене“ ще бъде обсъден на второ четене в парламентарната комисия по бюджет и финанси. В законопроекта не е записана точна сума за помощта, защото все още не е ясно колко точно ще струва на държавата. Ясно е обаче, че парите ще бъдат взети от фискалния резерв. Сумата, която държавата ни дължи на „Атомстройекспорт“, е над 620 млн. евро, като за част от тях страна ни обжалва решението на арбитражния съд заради допусната техническа грешка. В същото време всеки ден забавяне увеличава сумата заради лихвата:

За да се отпусне държавният заем за плащането на оборудването, трябва да има нотификация от Брюксел. Ако не се плати дългът за „Белене“, Националната електрическа компания (НЕК) може да изпадне в изключително тежка ситуация:

Това означава, че ние подлагаме на риск цялата енергийна система и енергийна сигурност на страната, заяви още Петкова.

От БСП настояват проектът „Белене“ да бъде осъществен, но управляващите са категорични, че това не може да стане с държавни пари. Ще се търси частен инвеститор:

И ако има желаещи инвеститори, те да се явят и такъв един проект да бъде развит по този начин.

Според депутати от Реформаторския блок плащането трябва да бъде направено след независима експертиза на оборудването.

Плаща се оборудване, което е изработено по съответния ред и за което има доказателства, че е в необходимия вид и качество, за да се плати. В противен случай при подобни сделки не би следвало да има плащане, докато оборудването не е в съответната степен на готовност и с необходимото качество, това, смята депутатът от РБ.

Истината за АЕЦ „Белене“ трябва да бъде разкрита, преди да се плати оборудването, подчерта Димитров. Той настоява да бъде потърсена отговорност на хората, отговорни за поръчването на два ядрени реактора без сключен договор:

Не се плаща нещо, което не е готово. Длъжни сме да проверим оборудването. Това е сериозният подход. Става въпрос за ядрен реактор, защото там има сложна технология.

Цялото интервю с Мартин Димитров можете да чуете в звуковия файл. bnr.bg

Претендентите на демократи и републиканци за президентския пост в САЩ Хилъри Клинтън и Доналд Тръмп излязоха на сцената на нюйоркския университет „Хофстра“ за първия пряк телевизионен дебат в надпреварата за висшия държавен пост в Белия дом.

Още преди началото му събитието беше определено от мнозина като историческо по няколко причини. Първо, защото в преките президентски дебати ще участва за първи път жена. И второ, защото за първи път от началото на предизборната кампания двама от най-непопулярните кандидати за висшия държавен пост – при това в цялата история на страната – се изправят един срещу друг в дуел с неясен резултат.

И за двамата кандидати заложеното на карта бе много, твърдят експертите. Натискът върху Клинтън и Тръмп беше засилен допълнително от рекордния брой избиратели, които наблюдаваха първия пряк дебат между бившия държавен секретар на САЩ и ексцентричния бизнес магнат – близо 100 млн. американци.
Двамата опоненти демонстрираха сърдечно ръкостискане преди началото на 90-минутния дебат, който започна е 21 часа (местно време). Но приятелската атмосфера се пропука буквално едва минути по-късно.
Първият пряк президентски дебат между претендентите на демократи и републиканци в САЩ започна с висок тон и прекъсване от страна на Доналд Тръмп.

Първият сблъсък бе за икономиката на страната. Нюйоркският магнат стана агресивен, когато беше засегната темата за Транстихоокенаското споразумение (ТТП) и обърна внимание на непоследователната позиция на Хилъри Клинтън по отношение на търговската сделка.
„Е, Доналд, знам, че живееш в своя собствена реалност“,отговори бившата първа дама на САЩ докато опитваше да обясни позицията си.
„Аз ще върна работни места. Вие не можете“, заяви Тръмп след като двойката се сблъска по теми като търговия, данъци и държавна регулация.

В първия пряко предаван по телевизията дебат между Хилъри Клинтън и Доналд Тръмп бе засегната и темата за расата, и особено полицейското насилие срещу чернокожи.
„Расата все определя твърде много“ неща като училища, жилища и как бива третиран човек от системата за наказателното правораздаване, подчерта бившата първа дама на САЩ. „Законът трябва да уважава всеки и всеки трябва да уважава закона“, допълни Клинтън.

На свой ред бизнес магнатът отбеляза, че „се нуждаем от закон и ред“, в противен случай „няма да имаме държава“. Тръмп призна, че мнозина афроамерикански и латиноамериканци в страната „живеят в ад“ и излизат на улицата, за да се измъкнат от него.
„Това страна, разкъсвана от война ли е? Какво правим?“, попита Тръмп в рамките на дебата, който е наблюдаван от рекорден брой американски граждани.

Хилъри Клинтън обвини опонента си Доналд Тръмп в стартиране на политическата му кариера на база „расистка“ теория за гражданството на държавния глава Барак Обама.
„Не мога да отхвърля това лесно. Той наистина започна политическата си дейност въз основа на тази расистка лъжа, че първият ни чернокож президент не е американски гражданин“, заяви бившият държавен секретар на САЩ.

По отношение на външната политика двамата претентенди за президентския пост също сблъскаха гледните си точки, разменяйки взаимни обвинения за редица международни проблеми, включително ситуацията в Близкия Изток и войната на САЩ в Ирак.

В рамките на първия пряк дебат между претендентите за президентския пост в САЩ републиканецът Доналд Тръмп защити предишните си коментари, с които постави под въпрос дългогодишните съюзи на Вашингтон.
„Не можем да бъдем полицай на света, не можем да защитаваме всички страни, когато те не ни се отплащат с това, от което имаме нужда“, заяви американският милиардер по време на напрегнатия дебат.

Тръмп не пропусна да отбележи, че опонентът му Хилъри Клинтън няма необходимата издръжливост за поста на държавен глава. След като бившата първа дама на страната се усмихна, републиканецът допълни, че тя няма издръжливостта да се изправи срещу Саудитска Арабия.

Клинтън се защити, като отбеляза, че е била в 112 държави, сключила е редица сделки, договаряла е примирия и е била изправена на 11-часов разпит пред комисия.
„Хилъри има опит. Но това е лош опит“, отвърна Тръмп.

Последният въпрос, отправен към претендентите за поста в Белия дом Хилъри Клинтън и Доналд Тръмп, бе дали ще приемат вота на американските граждани.
Кандидатът на демократите заяви, че вярва в демокрацията и призова хората да гласуват така, сякаш бъдещето им зависи от това.
Републиканецът Тръмп на свой ред отбеляза възможността от изборни измами, но след това завърши, подчертавайки, че ако трябва да победи Клинтън, то тогава той би я подкрепил в.Труд