Тодор Лулчов Ка̀блешков е виден български революционер, участник в Априлското въстание.
Той е един от образите в първия български роман, а именно в романа на Иван Вазов „Под игото“.
Участва в главите: „Представлението“ (17 глава, Първа част), „Комитетът“ (7 глава, Втора част) и др.
Родовото име Каблешкови произхожда от „каблица“ – голямо дървено ведро за мляко, използвано от родопските овчари. Предполага се, че някой от първите Каблешкови е пренесъл това ведро от Родопите в Копривщица и оттам постепенно прякорът е приет като фамилно име.
Тодор Каблешков е роден в заможното семейство на хаджи Лулчо Дончов Каблешков в Копривщица на 13 януари (1 януари стар стил) 1851 година. Баща му е заможен копривщенец, занимаващ се с бегликчийство и джелепство. Въпреки че принадлежи към чорбаджиите, хаджи Лулчо е патриот и родолюбец, вдъхновен от големия си брат Илия, който е убит от кърсердари в Берковско през 1858 г.
Тодор е силно привързан към майка си Стойка и тежко понася ранната ѝ смърт. За него и петимата му братя и сестра се грижи сестрата на хаджи Лулчо, Пена – жена на прочутия копривщенски чорбаджия и хайдутин Дончо Ватах. Леля му Пена, или както самия Тодор я нарича „мама Пена“, е образована българка, която често му разказва за многобройните подвизи на съпруга си. По-късно баща му се жени за Ана Григорова и Тодор изгражда с нея силна приятелска връзка, която също спомага много за издигането на духа му на родолюбец и революционер. Още в най-крехка възраст има проблеми със здравето, но това никога не го спира. Първоначално учи в родната Копривщица, където му преподава Харитон Груев (по-късно той побългарява името си на Веселин), брат на големия възрожденец Йоаким Груев. Тодор се отличава като добър и прилежен ученик.
Юношество
В края на 1864 г. Хаджи Лулчо води Тодор в Пловдив при по-малкия си брат Цоко Каблешков, който го записва в престижното главно епархийско училище, където му преподава самият Йоаким Груев. Там той се сблъсква с гърцизацията в града, с надменното отношение към българите. Неведнъж споровете с другите ученици-гърци прерастват в ръкопашни схватки. Омразата му към поробителите също се разпалва в Пловдив, когато Тодор случайно минава през един от турските квартали. Турчетата го замерват с камъни и той се прибира у дома разкървавен и с пукнат череп. В отговор на оплакването на Цоко Каблешкови и даскал Груев пред турските големци Тодор единствено е посъветван повече да не минава през турските квартали. През 1867 г. Тодор се разболява тежко и баща му е принуден да го върне обратно в Копривщица, където му се преподава като на частен ученик, за да не изостава с образованието си.
Именно тогава той проявява организаторските си способности, като основава ученическо дружество за просвета и знание „Зора“. Когато родителите му го изпращат в престижния Френски султански лицей Галатасарай в Цариград, той подава оставката си като председател и оставя указания за по-нататъшната дейност на дружеството. Цоко Каблешков, който се нуждае от верен сътрудник за разрастващата се търговия, убеждава хаджи Лулчо, че Тодор има нужда от по-сериозно образование и с взаимните им протекции той става ученик в изключително престижния за времето си френски лицей „Мехтеп Султание“ в Галатасарай. Това става през есента на 1868 г. в Цариград и Каблешков има възможността да се включи в кръжока на Петко Р. Славейков, където се запознава за пръв път с някои произведения на Любен Каравелов. В лицея се запознава с други ученици българи, като сред тях са Павел Бобеков от Панагюрище и Константин Величков от Татар Пазарджик. Заедно с тях прочита един стар и окъсан екземпляр на „Горски пътник“ на Раковски, смятан тогава за „бунтовна литература“. В лицея Тодор се сблъсква с познатия му от Пловдив гърцизъм и именно след един бой с гърци той се отказва от името си Тодор (което е с гръцки произход) и настоява да се обръщат към него с българското Богдан. Проявява интерес към френската и руската литература, прави опити да пише стихове под силното влияние на Славейков. Според Владимир Свинтила е почти сигурно, че Тодор е превел „Тримата мускетари“ и „Граф Монте Кристо“. При пребиваването си в Цариград Тодор буквално е обладан от мисълта да убие султан Абдул Азис, докато наблюдавал как султанът всеки петък излиза от двореца си, за да отиде в дворцовата джамия в Илдъз Кьошк.
През 1871 г. Тодор се завръща в родната Копривщица. Именно оттогава датират и първите му революционни прояви. Дружи с обущаря Петко Тодоров Бояджиев-Кундурджията и учителя Найден Попстоянов. На 25 май 1871 г. даскал Попстоянов основава женското дружество „Благовещение“, на което майката на Каблешков става председател и това им позволява да развиват необезпокоявано революционната си дейност. Каблешков, въпреки че тогава е тежко болен, се среща и със самия Васил Левски, който пристига в Копривщица в края на декември 1871 г. заедно с Ангел Кънчев и това му оказва силно влияние в по-нататъшното му развитие като революционер. На 1 януари 1872 г. Каблешков основава дружеството „Трудолюбие“ – кооперативно дружество за икономическо и културно издигане на народа.
Заминава за Одрин, където се научава да работи на телеграф като ученик в Одринската железопътна гара. Там организира и първия си бунт, макар и символичен. Ученици, членове на неговия кръжок, запяват „Стани, стани, юнак балкански“ по време на литургия, което в крайна сметка води до намесата дори на заптиета, които арестуват учениците, но по-късно те са освободени. Овладял добре телеграфа, Каблешков постъпва като чиновник-телеграфист в станцията на Баронхиршовата железница в Пловдив. Показва завидни умения и е преназначен като телеграфист на гара Белово и скоро е повишен до неин началник. Въпреки че постът му осигурява едно завидно материално състояние, той не се отказва от делото си, а напротив. Под прикритието си на началник-гара обикаля селата около Белово, като се опитва да просвещава селяните и да ги увлича в революционната дейност. Активно съдейства за откриването на читалище Искра в село Голямо Белово, превърнало се в културно и революционно средище в района. От Белово Каблешков поддържа активна връзка със своите съмишленици и взима участие в подготовката на Старозагорското въстание.
През пролетта на 1875 г. подава оставката си като началник-гара и се установява в Татар Пазарджик (дн. Пазарджик) и като търговец на дървен материал обикаля градовете София, Самоков, Пирот и други селища, за да провери какви са революционните настроения сред българите. Подпомага местните революционери в укрепването и развитието на комитетите. През есента на 1875 г. здравето му отново се влошава и той заминава за родната Копривщица. Именно там научава за злополучния край на Старозагорското въстание, което го подтиква да се заеме с революционна дейност още по-активно. Мотивира го неспособността на Високата порта да се справи с въстанието в Херцеговина. В Копривщица се запознава с двете учителки Мария Бочева Българова от Сопот и Евлампия Векилова. Именно те ще избродират знамето на копривщенските въстаници. Влюбва се в Мария Българова, но тя заминава за Габрово, а оттам се завръща да преподава в родния Сопот. Той не се опитва да я спре и на раздялата им и подарява своя снимка и ножички, които да използва при ушиването на друго знаме, а ако се наложи – да си пререже вените, за да не я заловят турците. Каблешков често пътува до Пловдив, където се отбива в книжарницата на Христо Г. Данов, за да закупи новите български книги. По време на пътуванията си посещава редица села, в които създава и укрепва комитети.
Първоначално турците подценяват мащабите на Априлското въстание – в Копривщица е пратен единствено кърсердаринът Неджиб ага с няколко заптиета да арестуват бунтовниците. Датата е 19 април 1876 г. На 20 април стражите започват арестите. Първоначално арестуват Георги Тусунов, потърсили Брайко Енев и Петко Бояджиев, но те се укриват. Сред хората, които Неджиб ага трябвало да арестува, бил и Каблешков, но неговата майка заблуждава кърсердарина, че той не си у дома, въпреки че тогава Тодор лежи болен в бащината си къща. Изправени пред разгром на въстанието още преди да е започнало, Каблешков, въпреки болестта, взима решение то да се обяви преждевременно. По негова заповед камбаните в градските църкви забиват, обявявайки началото на бунта, останал в българската история като Априлското въстание.
Датата е 20 април 1876 г., а часът е около 10 сутринта. Бързо са сформирани две чети и са изпратени да обградят конака и заптиетата в него. Групата, предвождана от Георги Тиханек, случайно среща по пътя заптието Кара Хюсеин Хайдук на Калъчовия мост и Тиханек го застрелва. Той е първият турчин, убит във въстанието. Под водачеството на Каблешков конакът е обкръжен, но след кратка обсада Неджиб ага успява да избяга заедно с по-голяма част от хората си, но в бягството са убити няколко заптиета, включително мюдюрина, а агата губи сабята си. Именно тогава Каблешков пише прочутото кърваво писмо, което гласи:
Братия!
Вчера пристигна в село Неджиб ага из Пловдив, който поиска да затвори няколко души заедно с мене. Като бях известен за вашето решение, станало в Оборишкото събрание, повиках няколко души юнаци и след като се въоръжихме, отправихме се към конака, който нападнахме и убихме мюдюра, с няколко заптии… Сега, когато ви пиша това писмо, знамето се развява пред конака, пушките гърмят, придружени от ека на черковните камбани, и юнаците се целуват един други по улиците!… Ако вие, братия, сте били истински патриоти и апостоли на свободата, то последвайте нашия пример и в Панагюрище…
Копривщица,20 априлий 1876 г.
Т. Каблешков
Накрая на писмото Каблешов рисува християнски кръст с кръвта на мюдюрина. Писмото е отнесено от Никола Салчев до Панагюрище толкова бързо, че конят му умира от преумора. Друго кърваво писмо е изпратено чрез Никола Караджов до Клисура. Известени са и Старо Ново село и Стрелча. Куриерът Тодор Москов заминава за Враца, за да информира комитета и неговия водач – Стоян Заимов, но е заловен в турското село Лъжене и отведен в София. Властта в Копривщица е поета от военен съвет, чийто председател е Каблешков, а секретар – Никола Беловеждов. За щаб на въстаниците е определена спицерията (аптеката) на д-р Спас Абрашев. Всички пътища и пътеки около Копривщица са блокирани от въстанически отряди. Бунтовниците имат кратък сблъсък в село Синджирлии, където са убити 13 турци, а жените и децата са изтеглени към Копривщица. Опразнените от селяните села са запалени по заповед на Каблешков, за да не се използват от турските войски като укрития.
Междувременно в Карлово Тосун бей е известен за въстанието и по негова заповед пред портите на конака е забито санджакшерифа – свещеното знаме на мюсюлманите и около него в продължение на седмица от Пловдивско, Казанлъшко и Карловско се събира нередовната войска башибозук. На 26 април турските войски нападат Клисура. Въстаниците не могат да противодействат на турската тежка артилерия и в същия ден башибозукът нахлува в селото. Над 200 от селяните, които не успяват да избягат, са зверски изклани. Жертвите са предимно жени, деца и старци.
Каблешков се отправя с отряд от 200 въстаници в помощ на Клисура, но я заварва опожарена и се изтегля обратно в Копривщица заедно с около 4000 бежанци. От Панагюрище пристига новината, че градът е обстрелван с артилерия и падането му е въпрос на време. Местните чорбаджии се опитват да попречат всячески на водачите на въстаниците и започват да убеждават бежанците, че ако предадат бунтовниците, султанът ще се смили над тях и домовете им. Сред предателите са хаджи Иванчо, чорбаджи Беню и други представители на местното чорбаджийство. В резултат на действията им част от въстаниците наистина са заловени от бежанците и отведени вързани в една местна църква. Заловени са и част от ръководителите на бунта – Цоко Будин, отец Белчев, Брайко Енев и други. На 30 април пристига Павел Бобеков, който съобщава, че турските войски са отблъснати от Панагюрище и въстанието се развива по план. Уплашените чорбаджии освобождават заловените въстаници, но тогава Бобеков признава, че е излъгал – Панагюрище е опустошено, завзето и разграбено от турците.
На 1 май башибозукът започва да се събира около Копривщица, подкрепени са от редовна войска, която разполага с артилерия. Турците наброяват около 5000 души. Начело е Хафъз паша. Той вече е унищожил Панагюрище и изпраща помощника си – миралай Хасан бей да се „погрижи“ за Копривщица. Въстаниците са предадени от чорбаджиите. Те влизат в преговори с Хасан бей, като предават на турците дори дървените топове и плащат откуп. Въпреки това башибозукът нахлува в Копривщица и тя е подложена на разграбване, а жителите – на клане. На 3 май Хасан бей влиза в опустошеното селище и по негова заповед заловените въстаници са изпратени на съд в Пловдив. Скоро пристига и Хафъз паша и подлага града на повторно разграбване.
Оцелелите въстаници се изтеглят в планините още на 1 май и се опитват да преминат Стара планина, за да пресекат Дунав и да се укрият в Румъния. На 8 май от четата на Каблешков са останали едва 4-ма души – Тодор Каблешков, Найден поп Стоянов, Георги Търнев и Стефан Почеков. Стигат до село Чифлик в Троянския Балкан. Вечерта отсядат в хана, където се нахранват и наспиват. На другия ден пак се връщат в гората. За главата им има обявена награда, а изпратената потеря ги издирва под дърво и камък. Техен доскорошен съратник издава пред заптиетата позицията им. Бивакът им край Рогачева река е нападнат изненадващо от турците и започва престрелка. Георги Търнев и Стефан Почеков са убити на място. Каблешков е заловен жив, а Найден Попстоянов е ранен в ръката и също пленен.
Убитите четници са обезглавени, а главите им са взети за трофеи. Обезглавените трупове са намерени чак през 1944 г. и погребани на самото място. Пленниците са отведени в Троян, а оттам в Ловеч. В Ловешкия затвор двамата бунтовници са подложени на мъчения. Там заварват и Захари Стоянов. На 3 юни пленниците са отведени в Търново. След разпити, на които Каблешков не признава нищо, Селями паша тръгва за Пловдив и взима със себе си бунтовниците, за да ги предаде на пловдивския съд. Даскал Попстоянов вече е полумъртъв, а Каблешков знае какво ги чака в града – още мъчения и в крайна сметка бесило. Когато конвоят спира да пренощува в конака в Габрово, Каблешков се възползва от невниманието на едно от охраняващите го заптиета, отнема револвера му и се застрелва в главата.
Датата е 16 юни 1876 г., а Каблешков е едва 25-годишен. На следващия ден габровският архиерейски наместник измолва Селями паша да му даде тялото, за да бъде погребано по християнски. Въстаникът е измит, облечен в нови дрехи и тялото му е погребано близо до гробовете на двама четници от четата на Хаджи Димитър, обесени в Габрово.
През 1883 година тленните останки на Тодор Каблешков са пренесени и по-късно положени в Копривщица в Мавзолея костница в чест на Априлци. Поради недобрите условия там, костите на Тодор и Найден Попстоянов са изложени за поклонение в родния му дом до 1996 година, когато са препогребани в двора на храм „Успенѝе Пресветѝя Богоро̀дицы“.
Родната къща на революционера в Копривщица е музей. Там могат да се видят много негови вещи, включително негови снимки, документи, учебници, оръжия, шапката, която е носел, докато е бил началник на гарата в Белово и други.
„ Да се унищожат модите и всичко що е европейско и да се заместват с домашно.“
„Не в куршума на кремъклийката се надявах, а в гърмежа ѝ, който трябваше да стигне до ушите на Европа.“
Тодор Каблешков
www.bg.wikipedia.org