Наш дълг е да предадем на децата българските фолклор и традиции, казва артистичният директор на Международния фестивал „Море от ритми“

Вече се приемат заявки за участие в XII издание на Международния фолклорен фестивал „Море от Ритми“, който ще се състои пред сградата на Община Балчик между 22-ри и 25-ти септември, каза за БТА Галина Гавраилова, хореограф и председател на Сдружение с нестопанска цел „За Балчик”, което е организатор на събитието.


 

novini

 

 

 


Да запазим уникалния български фолклор

Известно е и журито – председател отново е проф. д-р Даниела Дженева, директор на ансамбъл „Тракия“ и декан на факултета „Музикален фолклор и хореография“ към в Академията за музикално, танцово и изобразително изкуство (АМТИИ) „Проф. Асен Диамандиев“ в Пловдив.

Останалите членове са проф. д-р Антон Андонов, който е завеждащ катедра в АМТИИ, народният певец д-р Денислав Кехайов и фолклористът, етнолог и преподавател в Софийски университет „Св. Климент Охридски“ проф. д-р Николай Ников.

Участниците ще се конкурират в пет раздела – „Автентичен фолклор“, „Обработен фолклор“, „Сценична раздумка“, „Народно пеене“ и „Клубове за народни хора“.

„В раздел „Автентичен фолклор“ имаме няколко категории, сред които „Групи за танцов изворен фолклор“ за автентични хора, които са се запазили през вековете“, поясни Галина Гавраилова. „В наши дни такива хорá се танцуват предимно от възрастни хóра, но напоследък сред тях забелязвам и много деца и младежи“, допълни тя. Друга категория е тази за автентична народна носия. „През годините са участвали носии на по 180 години, които са изключително добре съхранени“, сподели организаторът.

„Сценична раздумка“ е раздел, чрез който искаме да запазим словесния фолклор, с неговия богат набор от думи, към които, за жалост, все по-малко се обръщаме“, казва Гавраилова.

Възрастови ограничения за участниците няма. „Имали сме участници от 7 до 82-годишна възраст. На сцената са излизали хора, които едва пристъпват, което е изключителен показател това, което носят в сърцата си и за желанието им да покажат и предадат своите знания“, казва тя.

Наред с конкурса, организаторите са подготвили и забавна и образователна съпътстваща програма, която включва улица на занаятите, работни ателиета за песни и хореографски композиции, детска хоротека и детски кът за оцветяване на шевици и народни носии, казва Гавраилова.

„На уличката на занаятите каним занаятчии, които демонстрират как са се изработвали стоките за бита на българина. Идеята ни не е да направим улица със сергии и да налепим цени по стоките, а всеки, който иска да плете, да има възможност да плете. Ако иска да везе – да везе. През годините са гостували грънчари, ножари, кожухари“, поясни тя.

„Много се гордеем и с работните ателиета, чиято цел е участници във фестивала на различни възрасти да придобият опит при работа с чужд ръководител. Там се създават много приятелства и се получават интересни резултати, които биват представени на галаконцерта на закриването на фестивала“, допълни хореографът.

Галина Гавраилова споделя, че идеята за „Море от ритми“ е провокирана от децата, с които работи. „На една от репетициите те влязоха в залата толкова превъзбудени и весели от празника Хелоуин, който са празнували в училище. Признавам си, че се ядосах. Попитах ги какво знаят за нашите коледари, за кукерите. Оказа се, че не знаеха почти нищо, а не бяха толкова малки – II-III клас“, разказва хореографът.

В продължение на седмица след случката тя не спира да мисли как да постъпи. „На въпроса на дъщеря ми „Мамо, какво ти има“, аз отговорих – „Ние нищо не ви оставяме в момента, а поколението ни има дълг да ви предаде нашите традиции“, разказва Гавраилова.

Така решава да направи в Балчик, където по онова време все още няма фолклорни събития, нещо в своята сфера. „Срещнах се с кмета и той прие много радушно идеята ми. След това с приятели и колеги започнахме работа по фестивала. Първото издание събра около 350 души, а второто – около 2,5 пъти повече“, споделя тя.

Според Гавраилова, фестивалът кара ръководителите да усетят, че има къде да покажат своята работа, а конкурсният му характер – да я сравнят с тази на другите колективи.

В осмото издание на „Море от ритми“ организаторите решават да включат в програмата и четири украински колектива от общо 32 души. „Поканихме ги като гости, тъй като фестивалът бе обявен като национален“, разказа Гавраилова.

По думите ѝ гостите толкова харесали организацията, че на следващата година подали заявки за участие и то много по-рано. На по-следващата се явили 14 колектива от Украйна, а в годината след това – общо 44.

Международният статут обаче не подтиква организаторите да променят регламента, който задължава колективите да участват само и единствено с български фолклор. „Това бе предизвикателство, което отправихме не само към българските колеги в чужбина, но и към онези, които проявяват интерес към чужд за тях фолклор – нашия“, разказва Гавраилова.

Така през годините в „Море от ритми“ се явяват участници от Румъния, Полша, Украйна, Германия, САЩ, Канада и другаде.

„Румънските и украинските колективи работят с голям интерес по българските песни и танци. Споделят, че ги провокират различните ритми и размери в нашия фолклор и текстовете на песните“, разказва Гавраилова.

„Някои дори превеждат текстовете на български народни песни на своя език, за да знаят какво пеят и са впечатлени от любовта в българския фолклор, от хайдутите, от труда и бита на българина и от това, че песните и стиховете ни разказват нашата история“, допълва тя.

Любовта към българския фолклор превежда „Море от ритми“ и през ковид пандемията. „Гордеем се, че миналата година, при изключително строги мерки, се състоя XI-ото издание на фестивала и той успя да запази международния си статут – поръчахме LED екрани, на които бяха излъчени видеозаписите на чуждестранните участници. Колкото и да се стремим да запазим традициите, заради пандемията прибягнахме към технологиите“, обясни Гавраилова.

Според хореографа Международният фестивал, чието мото е „Приказка без край“, ще устои на времето. „Очаквам да продължаваме да разказваме приказката и тя наистина да няма край. Дължим го на децата си“, казва тя.

www.bta.bg

РУБРИКА ЗА БЪЛГАРСКА НАРОДНА МУЗИКА

Уважаеми любители на българската народна музика, очаквам Вашите коментари, репортажи, материали и снимки, свързани с уникалния ни фолклор у дома и по света на e-mail: [email protected].Благодаря Ви! 

                                                               Антон Гърдев