Още миналата година беше ясно, че многомилионните договори за пътно строителство и ремонти са цъкаща бомба, която рано или късно ще избухне, ако не бъде внимателно обезвредена. В крайна сметка тя избухна – на седмия месец от встъпването в длъжност на новото правителство, поставило си за цел да прекрати корупционните схеми на кабинета „Борисов“, включително при поръчките в пътния сектор, който бе даден на партия „Има такъв народ“ и излъчения от нея вицепремиер и министър на регионалното развитие Гроздан Караджов.
На 8 юни лидерът на ИТН Слави Трифонов обяви, че напуска управляващата коалиция. Премиерът Кирил Петков, който е и съпредседател на „Продължаваме промяната“, каза, че това става след като правителството отказа да предостави близо 4 милиарда лева допълнително за пътища, освен вече заложените 2.2 млрд. лв. в Бюджет 2022 г.
Индикации, че предстои такава развръзка, Гроздан Караджов даде още във вторник, 7 юни. В сутрешното си участие пред бТВ той заяви: „В моята сфера има три сериозни риска, които са от значение да бутнат правителството, казано най-директно. Единият са договорите за текущ ремонт и поддръжка, които минаха през парламента. Вторият са инхаус договорите, които тепърва предстоят. Ако спрем да строим „Хемус“ и пътя Видин – Ботевград, смятате ли, че хората ще ни търпя, ами няма да ни търпят. И третият е „Струма“ – ако се откажем от сегашния ОВОС…, аз няма да търпя това правителство.“
На следващият ден, 8 юни, министрите на ИТН напускат заседанието на Министерския съвет, а поводът е вкараната по „подмолен начин“, по думите на Караджов, актуализация на бюджета. В него няма и лев от поисканите близо 4 млрд. лв. от Караджов за пътища. Точната сума е 3 949 350 000 лева плюс още 50 млн. лв. за увеличаване на капитала на фонд „ФЛАГ“, който финансира проекти на общините.
Слави Трифонов „сложи край на агонията“ на коалицията, а премиерът Кирил Петков обяви, че предпочита правителство на малцинството, отколкото правителство, на което „се опитват да му се извиват ръцете за допълнителни пари, спират се истинските реформи, спира се борбата с корупцията“.
Престрелките кой казва истината и кой лъже продължиха. „Тези хора бяха в управлението, за да вземат едни обществени поръчки през АПИ и когато видяха, че няма да стане, си излязоха, без никаква отговорност…Караджов е просто брокер“, каза Кирил Петков.
Караджов нарече твърденията „лъжи“ и „долен начин да ни злепоставят“. „Аз никога не съм искал тези пари, няма нито един ред от моя страна, свързан с тези лъжи и с такива искания“, каза Караджов на пресконференция в четвъртък.
В отговор от пресцентъра на „Продължаваме промяната“ разпространиха до медиите писмото, което Гроздан Караджов е изпратил до вицепремиера и министър на финансите Асен Василев на 6 юни – понеделник. В него той подробно описва какви пари иска допълнително за Министерството на регионалното развитие и благоустройството (МРРБ) от актуализацията на бюджета.
Тезата на Караджов е, че искането на тези средства е в резултат на решението на Народното събрание за разплащане с пътните фирми взето в началото на април и той информира финансовия министър за дупката, която ще се отвори в бюджета, ако парите не бъдат отпуснати.
За пътни ремонти – над 2.78 млрд. лв.
Общо 2.78 млрд. лева са поискани допълнително за текущ ремонт и поддържане на пътища при заложени в Бюджет 2022 – над 1 млрд. лв., става ясно от разпространеното писмо.
От тях близо 1 млрд. лева са за разплащане на дейности на пътните фирми за довършване на 278 обекта в цялата страна, които са им били възложени през 2020 и 2021 г. Тези пътищата са започнати, някои са фрезовани, по други има неравности, прагове, липсва маркировка. Част от обектите са замразени и стоят недовършени вече трета година, което поражда недоволство сред местното население.
Част от тези замразени обекти практически са основен ремонт на пътища, а не превантивен. Това означава, че се правят без разрешения за строеж, без количествено-стойностни сметки и без строителен надзор. Те се извършват от същите пътни фирми, избрани по времето на ГЕРБ, част от които получиха огромни аванси по различни инхаус договори – за „Хемус“, свлачища, язовири.
Именно затова Кирил Петков казва, че няма как отново да дадат тези пари на същите фирми. Аргументът на Караджов е, че изпълнява решението прието от Народното събрание на началото на април, което на практика е така.
Това обаче, което най-вероятно е преляло търпението на Петков и Василев, са поисканите от Гроздан Караджов допълнително още 998.7 млн. лв. за нови дейности по възложени ремонти през настоящата година. Тези пари ще отидат при същите пътно-строителни фирми, които през последната година протестираха няколко пъти с искане за изплащане на 1.2 млрд. лв. за извършени ремонти през 2020 и 2021 г.
Новите ремонти продължават по същата схема, защото въпреки че фирмите се съгласиха предсрочно да прекратят договорите си с държавата, все още няма избрани нови изпълнители. През 2021 г. служебният кабинет отказа да обяви поръчки и завеща „горещия картоф“ на редовния кабинет. Гроздан Караджов пък ги пусна чак в началото на април с обяснението, че е чакал приемането на държавния бюджет, за да знае с какви пари разполага. Съвсем очаквано тези поръчки сега се обжалват от фирмите.
Междувременно новите възлагания са на значително по-високи цени заради инфлацията. Ремонтът на 1 километър път вече струва над 1 млн. лв. средно, става ясна от писмото на Караджов. Само допреди две години за основен ремонт на пътища играни по оперативна програма „Региони в растеж“ се плащаха по 600 000 – 800 000 лв./км.
В същото време, в началото на годината Гроздан Караджов обеща мащабна пътна програма, която предвиждаше обновяването на 3000 км пътища. Пусна дори и карти за всяка една област. На някои от тях се вижда, че за ремонт са планирани участъци, които са във видимо добро състояние, за сметка на пътища, които не са ремонтирани основно през последните 30 – 40 години.
Огромна е и сумата поискана от Гроздан Караджов за мантинели – 412.7 млн. лв. Тези пари са възложени по нови и предстоящи задания по време на неговия министерски мандат. Караджов обяви, че целта му е през тази година да подмени всички остарели мантинели по магистралите и първокласните пътища, след тежкия инцидент на магистрала „Струма“ с македонски автобус, при който загинаха 45 души. Поисканата сума обаче изглежда фантастична. Тя е над 10 пъти по-голяма спрямо 40-те млн. лв. по действащите договори за 4 години.
Освен това Караджов иска още 20 млн. лв. за възлагане по предстоящи за сключване споразумения към договорите за поставяне на пътна маркировка и знаци.
За разплащането на остатъка от 50% на пътните фирми за извършени от тях ремонти през 2020 и 2021 г. са поискани допълнително само 180 млн. лв. от актуализацията на бюджета. Пътните компании вече получиха около 650 млн. лв., а претенцията им е за още 600 млн. лв. Към момента няма яснота каква част от тази сума е призната от междуведомствената работна група, която проверяваше свършената работа.
Караджов иска и още 172.5 млн. лв. допълнително за изпълнени и сертифицирани дейности по възлагания от 2020 г. и 2021 г., като твърди, че те са по решението на Народното събрание от началото на април.
За големи инфраструктурни обекти – над 1.1 млрд. лв.
За изграждането на големите инфраструктурни обекти Гроздан Караджов е поискал допълнително 1.161 млрд. лв. от актуализацията на бюджета.
От тях над 314 млн. лв. са за строителството на магистрала „Хемус“. За участъка между пътните възли „Белкопитово“ и „Буховци“, който се строи по обществена поръчка и трябваше да е готов първоначално през пролетта на 2020 г., се предвижда да бъде пуснат най-после в началото на юли. Но на изпълнителя трябва да бъдат направени окончателните плащания за над 13.6 млн. лв.
Други над 292 млн. лв. се искат за първите три участъка на магистралата от пътен възел „Боаза“ до разклона за Плевен/Ловеч. Обещанието е, че до края на годината единият участък ще е готов на 90%, другият – 40%, а последният – на 60%. По тези три участъка в момента се работи, като фирмите бяха получили аванси за изграждането им.
Това, което със сигурност е подразнило Петков и Василев, че се искат над 34.6 млн. лв. за следващите два участъка на магистралата до разклона за Велико Търново. За тях фирмите получиха аванси от десетки милиони, но до момента реално не са работили там. Именно това накара вътрешният министър Бойко Рашков да изнесе данни, че с авансите от „Хемус“ строителите си купуват хотели и вили и имат сметки в Обединените арабски емирства. Обещанието сега е, че строителството ще започне в периода август – октомври 2022 г.
Проблемът със строителството на „Хемус“ е, че преди фирмите да започнат да строят, държавата трябва да направи проектите, отчуждителните процедури, археологическите разкопки по трасето и да издаде разрешенията за строеж. В същото време двете служебни правителства миналата година, а сега и настоящото, предпочитат да говорят как Борисов е строял магистрала „Хемус“ незаконно без да спазва процедурите, но и към момента няма издаден нито един акт за незаконен строеж и все още няма готов проект за трасето след Велико Търново. Казано накратко – държавата не си върши работата и в същото време непрекъснато се искат пари.
Подобна е картината и за изграждането на скоростния път Видин – Ботевград. За него също са поискани над 610 млн. лв. от актуализацията на бюджета. Част от този път се строи по добре познатата схема с инхаус договори, а участъците от Ботевград до Мездра са с обществени поръчки. Те бяха проведени по нов „иновативен модел“, като фирмите трябваше да получат парите след като предадат обектите, но очевидно има промяна в договорите и сега се иска финасиране, за да им бъде платено.
Гроздан Караджов е поискал пари и за строителството на магистрала „Струма“ през Кресненското дефиле, за която все още няма съгласие за трасето и сключени договори.
Пари са поискани и за магистралата Русе – Велико Търново, за която също няма избрани изпълнители, както и за тунела под Шипка, чийто договор беше сключен в деня, в който Караджов хвърли оставка.
Последните три проекта се финансират от еврофондовете по програма „Транспортна свързаност“. След като стояха години на трупчета, ускоряването на обществените поръчки по тях стана буквално в последните дни преди Караджов да хвърли оставка.
Рекорден бюджет на АПИ
Допълнителните близо 4 млрд. лева за пътища от актуализацията на бюджета се искат на фона на рекордния бюджет, който има АПИ през тази година – от 2.2 млрд. лв. Това не се бе случвало никога досега. Обикновено бюджетът на пътната агенция е в рамките на 300 – 400 млн. лв., като допълнително с постановления на Министерския съвет се отпускаха пари и държавата се разплащаше с фирмите. По този начин строителните компании се държаха в зависимост от управляващите.
Новите управляващи дойдоха с идеята да сложат край на този порочен модел и затова решиха да гласуват още в Бюджет 2022 реалните пари, за да няма скрито раздаване за избрани в края на годината.
Затова премиерът Кирил Петков и Асен Василев обявиха, че няма да допускат повече кражби.
„Една от червените линии на „Продължаваме промяната“ е да не допускаме кражби…Няма как да допуснем обществени поръчки, които не са на най-ниска цена. Това няма да се прави в нашето управление“, каза финансовият министър Асен Василев на брифинга в сряда.
„Тези хора бяха в политиката, за да се опитат да вземат едни обществени поръчки през АПИ. Когато това не се случи по този начин, те решиха, че няма смисъл да са в това управление и излязоха. Без да им пука за правителството, за народа, за ситуацията. Просто го направиха както един певец може да го направи, който няма отговорност за България“, допълни премиерът Кирил Петков.
Ще има ли пътни ремонти тази година, ще продължи ли строителството на „Хемус“ и на пътя Видин – Ботевград, предстои да видим.
И ако на последните два обекта се работи, на места в страната пътните ремонти все още не са започнали. Например в област Кърджали не се работи, оплакаха се кметове по време на общото събрание на Сдружението на общините. А Караджов призна, че там имат проблем с фирмата, която въпреки кредита от 150 млн. лв. от ББР, на практика е във фактически фалит и няма кой да работи….
А иначе Гроздан Караджов твърди, че никой не му е казвал какво да прави – „нито Таки, нито Маки, нито Орлин, даже и Слави Трифонов“…Това признание той направи по време на пресконференцията в четвъртък в отговор на въпрос дали познава издирвания за наркотрафик Христофор Амантанидис – Таки, който стои зад част от пътните фирми, и бившия общински съветник от ГЕРБ в София – Орлин Алексиев, за който се твърди, че разпределял порциите в пътното строителство. Караджов уточни, че не познава Таки и не е чувал за него, а Орлин Алексиев го знае по „нещастни стечения на обстоятелствата“, които не иска да коментира, но не го е виждал през последните две години.
Пълният текст на писмото на регионалния министър Гроздан Караджов до финансовия министър Асен Василев:/mediapool.bg