България е ключова част от пъзела за решаване на газовия проблем на цяла Европа.
Това заяви вицепремиерът и финансов министър Асен Василев, по време на тазгодишния форум „Шумът на парите“, съобщи profit.bg – организатор на събитието.
Василев припомни няколко важни стъпки, които вече се случват на ниво Европа – за първи път има координация в покупките на газ, започнаха да се диверсифицират трасета доставчици и да се използва активно инфраструктурата. „За първи път имаме интегрирана европейска политика. Това отваря страхотни възможности“, каза Василев.
За България конкретно старата инфраструктура от комунистическо време в момента се използва наобратно, като общо говорим за 20 млрд. куб. метра, които могат да бъдат транспортирани от юг на север. В момента се работи да има достатъчно захранване на газ от юг, който да може да тръгне на север. България има нужда от 2 млрд. куб. метра. Останалите 18 млрд. може да минат на север или на запад. Това ни поставя в едно изключително добро положение. Ние сме ключова част от пъзела за решаването на газовите проблеми за Европа, допълни вицепремиерът.
Василев съобщи, че текат разговори на общоевропейско ниво за обща политика в предлагането и търсенето на храни, след което да се тръгне и към външни пазари. „Ако това се случи, то ще позволи в рамките на Европа да си оправим продоволствието на сравнително добра цена и пренасочвайки експорта да решим проблем, който сериозно се задава – над 3-4 пъти увеличение на цената на зърното в Северна Африка. Представете си какъв бежански проблем ще се формира, алармира Василев.
Финансовият министър посочи още, че инфлацията не е временно явление, което се е появило вследствие на войната в Украйна, а е заложена доста по-отрано.
„През последните 10 години в света се напечатаха страшно много пари. По време на COVID тези пари не влязоха много в обращение – хората си бяха вкъщи. Като цяло имаше потиснато потребление. Оттам се напечатаха още повече пари. В момента в американската икономика има overhang (прекомерен дълг) от около 4 трлн. долара. В европейската икономика са overhang около 3 трлн. евро. Какво означава това? По банковите институции има 4 трлн. долара, които седят и чакат да влязат в обращение. Това един огромен резервоар за създаване на инфлация. Този резервоар няма как да бъде изтеглен от днес за утре, защото ще доведе до срив. Можем да окачваме инфлационна среда доста дълго време“, посочи министър Василев.
Според него войната в Украйна ще продължи поне 3-5 години. „Това са неща, с които ще се адаптираме и ще се научим да живеем за известен период от време. Не трябва да позволим политико-икономическите атаки срещу Европа да успеят“, каза той.
Точно в окото на бурята сме, турбуленцията е изключително голяма. От политически решения ще зависи дали и как бизнесът ще може да се справи с тази криза. Ако не се създаде правилната рамка, колкото и да се адаптира бизнесът, турбуленцията е голяма.
По думите му България трябва да съумее да извлече полза от задаващият се проблем със световния недостиг на зърно и покачване на цената му.
На световния пазар не могат да излязат над 20-25% от износа на зърно. Украйна не може да изнася, Русия също, Индия спря износа. Китай са изкупили почти всички фючърси. Така че се очертава една немного красива картина на пазара на зърно. Виждаме цени на зърното, които са три пъти по-високи от тези, които са били по това време на годината. Очакваме да се покачат. В това число влизат и фуражите и всички храни, които консумираме директно или индректно“, прогнозира още вицепремиерът.
Според него България и част от ЕС може извлекат ползи от ситуацията, защото сме голям износител на зърно. При годишно производство от около 7 млн. тона пшеница, за страната са необходими 2 милиона тона, останалото се изнася.
Василев посочи, че в България държавата оставя бизнеса да работи и вече се наблюдава увеличение на инвестициите през първото тримесечие на 2022 г. „Очакваме подобни резултати за второто тримесечие. Изконсумирали сме по-голямата част от инфлацията“, посочи Асен Василев.
Пред журналисти той коментира, че не очаква стагфлация до края на годината – застой в икономическия растеж при висока инфлация. „За първото тримесечие на 2022 г. НСИ отчете 4.5% ръст на БВП, а за цялата 2022 г. очакваме 2.9%“, каза Василев. Според него актуализацията на бюджета няма да напомпа по-голяма инфлация, защото бюджетният дефицит остава непроменен./СЕГА/