Тази колекция от бележки и есета разглежда по-задълбочено теми, повдигнати в „Автентичната астрология“.
Написана от съвременен майстор на традиционната практика, тя изяснява както техническите въпроси, така и важните философски тези, които са в основата на практическия занаят.
Джон Фроули увлекателно изяснява тънкостите на „Традицията, каквато е жива“, като демонстрира своята дарба да представя сложни идеи просто, ясно и с искрящо остроумие, което прави тази книга колкото забавна, толкова и поучителна. Тя е едновременно безценен спътник за ученика или практикуващия и завладяващо прозорливо четиво за незапознатия с темата читател.
къде се объркваме?
взаимната рецепция – нашата вълшебна пръчка
новите стари техники: антисия и арабски точки
вътрешният крал – господарят на генитурата
оценка на темперамента
домовете
„Остроумие, философия и изключително забележителна задълбоченост. Винаги ще сме благодарни на Джон Фроули за този скъпоценен камък“. – AFI Journal
Джон Фроули (роден на 16 май 1955 г. в Лондон, Англия) е традиционен астролог, писател и преподавател, който се отличава със своя практичен и директен подход, с дълбочината на своите познания и с провокативния си, ироничен и остроумен стил. Преподава на студенти от целия свят и изнася лекции от Бризбейн до Будапеща. Джон е един от малкото съвременни практикуващи „автентична астрология“.
В края на 90-те години Фроули редовно се появява в британската телевизия, включително като домакин на собствена ежедневна програма Frawley and the Fish по LIVE TV. Участва в „Коефициенти за спортни прогнози!“ и редица други британски телевизионни предавания, където прогнозира точно резултатите от предстоящи спортни състезания. Българският читател вече го познава с книгите му „Автентичната астрология“ и „Учебник по хорарна астрология“.
Откъс
Разбираш ли ме?
Безмилостното обедно слънце прегаря парчето изсъхнала
земя в затънтен край на империята, отразявайки се от зъ-
бите на ухиления неверник, заел позиция пред своята врата.
– Помогни ми да махна този проклет гипс, Томкинсън, пре-
чи на представянето ми – обръща се важният боулер към своя
слуга.
– Но имате тройна отворена фрактура, сър! – протестира той.
– Не ми е до това сега, човече; заложена е честта на полка.
С тези думи Уолмсли „Джони“ Фицуорън (лейтенант, поче-
тен кавалер на „Кръст за летателни заслуги“) отметна ленения си
перчем, докато струйка пот се стичаше по челото му, и пое топ-
ката с онзи специален захват, изобретен още в елитното учили-
ще, докато похапваше мъфини след изнурителните следобедни
тренировки.
– Горе главата – прошепна на себе си, готвейки се за знако-
вото си хвърляне със завъртане на топката, което дори „Ноби“
Ройстън-Дейвис, директор на училището и водещ батсман, ни-
кога не успя да овладее.
С едва доловимо потрепване на долната устна, издаващо бол-
ката в двата счупени крака, с няколко скока той доближи линията
за стрелба и запрати топката, завъртайки я по измамна траекто-
рия. Но уви, след като прибра автоматичния Лугер в кобура си и
поспря само колкото да подритне преминаващо куче, батсманът
парира удара без ни най-малко затруднение и запрати топката на
още шест дължини.
Докато се мъчеше да постави изкуствената си ръка обратно
в гнездото ù, откъдето се беше изплъзнала при удара, „Джони“
усети дланта на капитана на рамото си. „Ти си последният жив
човек в нашия отбор, Джони – всичко зависи от теб. Линия и
дължина, старче, линия и дължина.“
И винаги е било така: линия и дължина, линия и дължина.
Забравете всички модни неща; просто запратете топката в пра-
вилната посока, на необходимото разстояние и всичко ще ви се
получи.
И понеже крикетът е една от най-дълбоките метафори за
живота, същото важи и за астрологията: линия и дължина, ли-
ния и дължина. Когато светлината ви пречи да видите портата
и изникне някой особено обезумял клиент с още по-невероятен
въпрос, вместо да се паникьосвате или да се чудите дали астеро-идите имат нещо общо, сведете сложнотията до основните нещаи всичко ще ви се разкрие.
Тези базови фактори са три: аспект, достойнство и рецепция.
Те са всичко, от което се нуждаете. Ако разглеждането на тези
три точки не даде отговор, решението е просто – върнете се на-
зад и ги огледайте още малко. Може да се наложи да хвърляте
страшно много топки, но ако продължавате да държите правил-
ната посока (линията) и разстоянието (дължината), в крайна
сметка ще разнищите проблема.
Слушайте внимателно, ще го кажа само веднъж…
Всяка астрологическа карта наподобява драма, в която планетите са актьорите. След като идентифицираме коя планета кого от героите представлява в нашата история, ние се опитваме да разберем какво правят:
Достойнството показва тяхната способност да действат.
Рецепцията свидетелства за склонността им да се задвижат.
Аспектът показва повода за действие.
Учебниците се концентрират силно върху аспекта. Те навли-
зат в значителни подробности относно достойнството и говорят
малко за рецепцията. Например Лили в теоретичните си писания
я споменава оскъдно.
Въз основа на този факт някои автори, чието внимателно изследване на Лили се свежда само до прочит на работата му, стигнат до заключението, че той почти не използва рецепцията. Но ако се обърнем към примерите от неговата практика и последваме логиката му, разнищвайки ги, докато непрекъснато си задаваме въпроса „Защо прави това?“, ще стане ясно,
че внимателното разглеждане на рецепцията е фундаментално за неговия метод. Макар и да не го натяква при всяка преценка, без рецепцията логиката се губи карта след карта.
Защо Лили не обяснява подробно как се използва? Вероятно
защото за астролога, който практикува традиционната форма на
изкуството, вместо да се опитва да я изучи, рецепцията просто
е здрав разум. Това се отнася за цялата астрология и подчерта-
ва колко е важно човек поне да вникне в традицията, дори и да
реши да не се придържа към нея – макар и набожното ù посве-
щаване да е желателно. Учените са съвсем прави: разглеждана
през призмата на съвременния начин на мислене, астрологията
е пълна глупост, а всички изкривявания, на които съвременните
астролози подлагат нашето изкуство в опит да се убедят в про-
тивното, не променят този факт и на йота: астрологията е бок-
лук.
Но от позицията на традиционната нагласа, астрологията
не е нищо друго освен упражняване на здрав разум. Приемете
предпоставките и астрологията следва естествено и неизбежно – което ни връща към „линия и дължина“.
Рецепцията до такава степен е просто „здрав разум“, че на по-
вечето автори на учебници по астрология никога не им хрумва,
че си струва да отделят време за описването ù. Но светът се е
променил, така че ето ни тук.
Според традицията „любовта е всичко във вселената, тя
движи света; любовта и само любовта, тя не може да бъде отречена“ – а когато открием, че Аристотел и Боб Дилън са
единодушни, със сигурност трябва да обърнем внимание. Тази
концепция за любовта обаче е нещо много по-обхватно и по-ве-
личаво от непосредствената ни идея за романтичната привър-
заност; става дума за любов в смисъла, който влагаме, когато
казваме, че постоянният излив на енергия показва любовта на
Слънцето към Земята. Традицията, който и от клоновете ù да
разглеждаме, е доста ясна по този въпрос. „Бог е любов“, ни се
казва; вмъкването на глагола, който не присъства в семитските
езици, размива силата на образа и го прави да звучи като „Бог
много ни харесва“, вместо директното и буквално вярното „Бог:
Любов“ на оригинала.
Мотивът да вършим каквото и да било, ни се казва, е любо-
вта, а рецепциите в диаграмата ни показват какво точно обичат
всички наши герои и как подреждат приоритетно пристрастията
си. Всяка планета попада в селекция от различни достойнства
– знак, троица, терм, лице и често екзалтация. Всяко от тези до-
стойнства е под управлението на някоя от планетите. Планетата
обича планетите, управляващи достойнствата, в които тя попа-
да. И ги обича по различни начини, в зависимост от естеството
на това конкретно достойнство.
Осмислянето на рецепцията от гледна точка на любовта е
лесно, когато разглеждаме въпроси за връзките: „Да, Джими
обича Джейн; и да, тя има слабост към тлъстите банкови смет-
ки“. Може да се приложи и към всички други въпроси. Ако по-
питам например: „Кога ще ми платят?“, успокояващо е да открия,
че парите на шефа ми ме обичат. Ако ме обичат, значи искат да са близо до мен, така че имаме стъпка в правилната посока. Но ако парите на началника ми обичат само него и особено ако тази изключителна страст е реципрочна, едва ли ще ме огрее.
По същия начин се надявам да видя, че колата, която мисля да купя, новата ми къща и лекарството, което ми е предписано, ме харесват по подходящ начин. Ако например лекарството е в заточението на моя сигнификатор, бих се притеснявал, че не означава нищо добро за мен.
Една планета обича истински планетата управител на зна-
ка на своето поставяне. Тя я вижда с всичките ù недостатъци;
разбира я; познава я задълбочено. Тя е основният ù истински
интерес, въпреки че се случва да бъде засенчен и от други. Така
че, ако сигнификаторът на квезита е в моя знак, той ме обича –
каквото и да е: човек, къща, работа, пари.
m.filibe.com