Мисисипи, 20-те години на ХХ в.
След като бяга в Батън Руж с един музикант, Ейда Морган си е обещала никога повече да не се връща в мочурището.
Израснала без майка и подлагана постоянно на унижения от баща си младата жена няма хубави спомени от детството си. И за това тя решава да последва единствения човек, който е показал мило отношение към нея. Но скоро след бягството им Джеси изоставя Ейда и тя е принудена да се върне в родния си дом макар че е сигурна, че ще плати висока цена за това, че е живяла в грях с мъж.
Чернокожата Матилда, дъщеря на изполичар, живее от другата страна на мочурището. Тя мечтае да замине за Кливланд, където да намери работа и да спести средства, за да помогне на баща си да купи собствена земя. Но нещастието преследва Матилда постоянно и тя губи всичко, което има значение за нея. И съдбата преплита пътищата на Ейда и Матилда, изправяйки двете момичета пред суровия и жесток свят, където правдата, продажността и липсата на морал властват.
„Момичетата от мочурището“ е книга за приятелството, предателството, доверието, желанието за възмездие и новото начало. Сюжетът изобилства от убийства, предателства, наситен е с расово напрежение, неправда, поквара, мерзост. Историята е разказана в три части, като първо научаваме за безрадостния живот на Ейда, в който властта отвратителния Върджил, съсипвайки и малкото щастие, което момиченцето и майка ѝ споделят благодарение на една шевна машина.
Втората част разкрива пред читателя тежката съдба на Матилда, която има своите амбиции да избяга от бедността, в която живее семейството ѝ. Третата част ни връща в настоящето, когато двете жени търсят път към себе си, път една към друга и доказват, че истинското приятелството и верността са рядко срещани.
Повествованието е динамично, развива се с бързи темпове и държи в напрежение. Кели Мъстиан пише завладяващо, красиво и експресивно, улавяйки прекрасно духа на Мисисипи по време на Сухия режим. Описанията на мочурището са толкова живи, реалистични и цветни, че на моменти имах чувството, че съм седнала пред къщата на Ейда и улавям всеки звук, издаван от обитателите на това самотно и затънтено място. Главните героини са отлично изградени – плътни и завършени. В интерес на истината наивността на Ейда ми се стори малко пресилена, но го отдавам на това, че е расла без майчинска ласка.
Образът на Матилда ми беше много по-интересен и любопитен от този на приятелката ѝ. Тя е всичко друго, но не и доверчива. Това, през което е преминала, я е закалило и я е превърнало в една умна, съобразителна и хладнокръвна жена. Мечтите за един по-добър живот, които има, и рисковете, които поема, за да ги осъществи, са вдъхновяващи. Второстепенните герои също са реалистични и плътни, а техните действия са от съществено значение за развитието на действието.
Горещо препоръчвам дебютната книга на Кели Мъстиан и съм сигурна, че феновете на „Където пеят раците“ ще я оценят. Този красиво написан трагично-драматичен роман ще Ви върне в началото на миналия век и ще потопи в живота на две жени, които отчаяно имат нужда да се доверят една на друга и да се подкрепят взаимно. Защото понякога приятелството се основава на тайни, които могат да костват нечий живот.
www.booksguidebg.wordpress.com