Европейският съвет наложи частична забрана за руския петрол

Лидерите на ЕС постигнаха споразумение за частична забрана на износа на руски петрол за страните-членки, съобщи ръководителят на Европейския съвет Шарл Мишел. Ембаргото на ЕС върху вноса на руски петрол няма да се прилага за доставките по тръбопроводи, допълни Шарл Мишел.

Ембарго ще намали около 90% от вноса на петрол от Русия за страните от ЕС до края на годината, заяви председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен. Веднага ЕС ще може да забрани вноса на около 2/3 от петрола, който купува от Руската федерация, „намалявайки огромния източник на финансиране за неговата военна машина“, уточни Шарл Мишел.

Освен това новият пакет от санкции включва: прекъсване на връзката със SWIFT на „Сбербанк“, забрана на още 3 руски държавни оператора и налагане на санкции на лица, отговорни за военни престъпления в Украйна. ЕС декларира, че е готов да предостави на Украйна 9 милиарда евро финансова помощ заедно с партньорите в Г-7.

Петролното ембарго, което е част от Шестия пакет санкции срещу Русия се обсъждаше от четири седмици. Най-трудният въпрос бе отказът от руски нефт, който се излива по нефтопровода „Дружба“ в Централна Европа и я прави зависима от Москва. Унгария бе решена да наложи вето на всяко общо решение, което не я компенсира достатъчно и не ѝ дава отсрочка поне от 4 години.

Чехия и Словакия, които също са свързани с този нефтопровод, бяха склонни на компромисна двегодишна отсрочка. За останалите държави от ЕС се смята, че излазът на море е достатъчно предимство да разнообразят доставките си чрез танкери от други източници. Това важи и за България, която обаче също настоява за отсрочка, защото се чувства обвързана с руските доставки поради зависимостта си от рафинерията на „Лукойл“ (бившият Нефтохим – Бургас). Компромисното решение, внесено от Франция и предложено на преговарящите, се състоеше в изключване на тръбопровода „Дружба“ „засега“ от бъдещо петролно ембарго и налагане на санкции върху петрола, който се доставя до ЕС с танкери, казаха европейски дипломати, цитирани(link is external) от EURACTIV.bg. Тръбопроводът „Дружба“ представлява една трета от всички доставки на петрол в ЕС от Русия, докато морският петрол представлява останалите две трети.

Посланиците на държавите от ЕС заседаваха вчера 11 часа във формата Корепер и не постигнаха съгласие. Днес сутринтна те се събраха отново в отчаян опит да съгласуват през последните часове общ текст, който да е приемлив за всички. Срещата на лидерите започва в 17:00 ч. българско време. Базираното в Брюксел американско електронно издание „Политико“ писа(link is external) и за друга компромисна инициатива, според която трябва да се обложи с мито руският нефт, което да е 30-35% – колкото е отстъпката, правена от Русия на Китай. Това би изключило нуждата от изрична забрана на вноса, а събраните средства биха послужили за намаляване на цената на горивата по бензиностанциите.

Сред другите трудни теми е конфискацията на замразени руски авоари, които да се използват за възстановяване на Украйна след войната. Германия и други държави изразяват скептицизъм, че може да се приеме юридически издържана формула особено по отношение на държавните активи на руската централна банка. Ще бъде обсъдено отпускането на 9 млрд. евро на Украйна, но още се спори дали това да бъде нисколихвен заем или безвъзмездна помощ. Не е ясно също как да се деблокира износът на зърнени храни от Одеса, след като телефонният разговор миналата седмица на френския президент Еманюел Макрон и германския канцлер Олаф Шолц с руския президент Владимир Путин се оказа безплоден. Руският лидер се възползва от случая да изнудва ЕС, като поиска премахване на санкциите.

Както обикновено на големи форуми през последните четири месеца звезда на срещата ще бъде украинският президент Володимир Зеленски, който ще говори по видеоконферентна връзка. Той е против включването в заключителната декларация на текст с призив за примирие, защото това би означавало да се признае на Русия завоюваното до момента. Украйна е решена да продължи сраженията до възстановяване на положението отпреди 24 февруари, когато бе нападната от Русия.

БЪЛГАРСКАТА ПОЗИЦИЯ

Надяваме се, ако се стигне до съгласие днес, да бъде уважено искането на България за дерогация за петрола до 2024, заяви премиерът Петков в Брюксел. Той спомена и за инициативата на европейските либерали „Европа без корупция“. На въпрос за ДПС – той отговори, че е важно ДПС да реши какви хора ще членуват в него, очевидно имайки предвид Пеевски, без да го назовава. „ДПС има да си отговори на много въпроси, ако иска да бъде част от новите стандарти в европейските семейства“, каза Петков. Той съобщи, че днес Продължаваме промяната е получила „много топла покана“ за членство от групата на либералите в ЕП. Както е известно, ДПС е член на същата група. Петков наблегна на обстоятелството, че на първия ред в редиците на ДПС в НС седят хора от списъка „Магнитски“.

ЗЕЛЕНСКИ: СПРЕТЕ РАЗПРИТЕ

„Вътрешните разпри трябва да спрат“, заяви днес украинският президент Володимир Зеленски пред лидерите на страните от Европейския съюз и призова за „по-голямо единство“, за да може да бъде одобрен шестият пакет от санкции срещу Москва, предаде Франс прес, цитирана от БТА.

„Европа трябва да покаже своята сила. Защото Русия смята за аргумент единствено силата (…). Време е повече да не сте разединени, а да сте единно цяло“, каза той във видеопослание, излъчено на извънредната среща на върха на ЕС в Брюксел. „Само чрез по-голямо единство ще можем да намерим ефикасни отговори на всичко, което Русия прави срещу нас и срещу вас“, подчерта Зеленски.

Украинският президент насърчи 27-те страни да гласуват нов пакет санкции срещу Русия, „включително върху петрола, така че Русия да си плати за това, което върши срещу Украйна, срещу Европа“. „За да станете най-сетне независими от руските енергийни оръжия, поне (що се отнася до) петрола“, каза той./СЕГА/