4 часа. Толкова време ми отне да прочета докосващата, вдъхновяваща, дълбоко лична и в същото време, общочовешка история „Тихо! За това не се говори“ на Десислава Христозова, която се протяга към всеки един от нас.
Всеки човек, с изборите, които прави в ежедневието – каква храна да избере в ресторанта, с каква напитка да утоли жаждата си и най-вече с какво да заглуши за малко вечния и неспирен гласец на зависимостта.
Зависимостите могат да бъдат всякакви – от определен вид храна, до храна във всякакви видове и количества. Алкохол, цигари, дрога, внимание….
Деси е написала изключително богата книга – богата на теми, поводи за усмивка, за надежда, за вдъхновение.
Темата за затлъстяването, прекомерното ядене и то все на вредни храни, каквито има навсякъде и предимно те се предлагат сякаш като панацея за проблемите на света, е широка и всеобхватна. (pun intended)
Че е проблем, проблем е. Че е опасно, опасно е, не само за здравето, но и за емоционалния свят на човека. Да, трябва да се говори повече по темата.
А Деси е успяла да говори не само по тази тема, а и да вплете още много други – за възпитанието на децата и колко трябва да внимаваме какво и как им казваме още от бебета, за зависимостта като такава, за грижата за себе си и нуждата от критично мислене и здравна култура.
Възхитена съм, че тази книга е факт, и то в България, където ако не си седнал на маса, значи не си си изкарал хубаво. Където ако от месото не тече лой, значи не е достойно да се сложи пред гостите. И най-вече където хората умират млади, от болести, които би трябвало да не са присъстващи в младите им тела. Точно тук, тази книга е много необходима и е едно прекрасно начало, защото никога не е късно за промяна. Нали?!
Мая Касабова
www.lira.bg