Как да се справим с „Тревожността“ в новата книга на психолога Огнян Димов

Новата книга на изтъкнатия психоаналитик и автор на книгата „Агресията в семейството“ цели да ни помогне в борбата срещу тревожността, безпокойството и депресията.

Темата за тревожността придобива особена актуалност във времената на глобална несигурност, в които живеем, и се превръща в една от главните причини да чувстваме, че губим контрол над нашето ежедневие и мисли.

Как да се справяме с болката и страховете си? Къде да търсим стабилност в един свят, изпълнен със съмнения, пандемии, лични несгоди и загуби?
На пазара вече може да откриете книгата „Тревожността – причини, смисъл, разрешаване“ от д-р Огнян Димов („Агресията в семейството“), в която специализиралият във Франция психоаналитик установява, че отключените в настоящето тревожни състояния често могат да бъдат резултат от всички видими и невидими травматични преживявания, през които човек е минал.

С помощта на дългогодишната си практика и редица примери от реалния живот д-р Димов разкрива, че макар и породени от конкретен страх или притеснение, безпокойството и тревожността във всеки един от нас често се дължат на причини, които водят началото си още от нашето детство.
В тази книга читателите ще открият безценни примери, свързани с различните измерения на тревожността – тази, които родителите изпитват преди и след раждането на детето им, тревожността по време на пубертета и как се изменя тя, когато навлезем в по-осъзнатия период на нашия живот.

На достъпен и разбираем език „Тревожността“ успява да покаже на читателите, че в това да си тревожен и уплашен няма нищо страшно, а напротив – това са нормални човешки емоции, които можем да се научим да контролираме.

Този кратък пътеводител има за цел да ни даде нужните умения и инструменти, с които да излезем от омагьосаната спирала на безпомощност, депресия и страх от бъдещи събития и да предприемем стъпка напред към по-щастлив живот и осъзнатост в действията и емоциите си.

Д-р Огнян Димов завършва с отличие СУ „Св. Климент Охридски“, след което през 1999 г. защитава докторска степен по философия и психология. В началото на века се отправя към Франция, за да учи и практикува професията, която счита за свое призвание – психоанализата. До 2010 г. прави втори докторат по психология, философия и теология в един от най-големите изследователски центрове по хуманитаристика в света, след което завършва и специална докторска степен по психоанализа в Париж.

Работил е в една от централните парижки клиники като клиничен психолог и психоаналитик. Член е на Европейската асоциация по психоанализа. От 12 години прилага своите богати познания в България, а през 2020 г. излезе и първата му книга: „Агресията в семейството: Пътища за преодоляване“.

Откъс

Ние, хората, не сме наясно с всичко, което трябва да знаем за живота.
Четем приказки за опитомяване на дракони, в училище учим как се намира корен квадратен с точност до стотни, защо мигрират птиците и каква е ролята на хумуса за почвеното плодородие.
Но не изследваме произхода и динамиката на емоциите. Никой не ни учи на емоционална грамотност и как да намираме покой за ума. Как да се справяме с болките и страховете си? Къде да търсим стабилност в тези условия на глобална несигурност?
И все някога… идва миг, когато подложена на повече или по-малко резки контрасти между идеали и реалност, нашата лутаща се, безпокойна психика сама тръгва на разузнаване.

В резултат често се случва автоматично да ни приемат в „университета по афективни състояния, напреже¬ние и страхове“, където старателно започваме да изучаваме едни мъчителни дисциплини като депресия, висша тревожност, неудовлетвореност от живота, търсим бягство в деструктивните реалности, а понякога даже записваме „аспирантура по генерализирано тревожно разстройство“. Кой ни учи как да се разделяме с модели на поведение, категорично неблагоприятни за оцеляването ни?
Грешките, инстинктите, опитът, примерът на околните? Кой? Престоят в болница, таблетките, лекарства¬та, диагнозите, творчеството, логиката, любовта?
Как да останем стабилни, когато нажежените до червено обувки на тревогата и разочарованието започнат да се разхождат по бялата и ранима повърхност на нашата деликатна чувствителност?
Всичко това е много, много лично познание. Твърде лично.
Според мен всяко нещо трябва да бъде започвано с любов и завършвано с благост и чувство на благодарност.
Огнян Димов прави нещата точно така.
Започва ги с любов и ги завършва с необходимата доза терапевтична строгост и благина.
И затова, когато той ми каза, че е написал книга, посветена на тревожността, аз се развълнувах.
Помислих си как той ще ни потопи в един необятен и тайнствен микрокосмос – този от света на нашите чувства.
И емоции.
Познавам Огнян от много години. Още от 2009-а. Тогава той все още прелиташе между България и Франция. Строг и великодушен е, търсещ, дълбок и внимателен. Правили сме чудесни и смислени ефири заедно, а освен това е помагал на много мои пациенти, зрители и приятели.

Докато четем тази книга, ще имаме възможност да преобразим себе си. Ще се приближаваме все повече до откритието как съзнанието може да побеждава страховете си, да се из¬правя в своето величие и да остава стабилно, защото през каквато и тревожност да преминаваме, всъщност великолепието винаги, винаги си остава вътре в нас. И само очаква да бъде открито, пробудено и повикано.
Живеем в тревожни времена. Сблъскваме се с глобални проблеми, пандемии, икономическа криза, инфлация, военни конфликти, лични несгоди, изолация, несигурност, трудни взаимоотношения. Чувстваме огромна тревога в ежедневието си и сякаш губим контрол, защото самият тон на живота в наши дни се задава от тревожността. Тя е глаголът, вибрацията, текстурата, pH-то на тази епоха. В която няма съвсем нищо сигурно.
И ако искаме да бъдем пълноценни, първо трябва да осъзнаем, че вътре в себе си притежаваме всичко необходимо, за да бъдем щастливи. Ние сами можем да генерираме щастие. Но все очакваме някой друг да направи това. Защото сме позабравили, че го можем.
И тази книга е едно прекрасно напомняне по въпроса.
Ние, хората, често се тревожим за неща, които са малко вероятни.
Но… да бъдеш зает от притеснения… си е сериозен ангажимент.

Психиката гледа на тревогата като на вид амулет за отблъскване на невидимо зло.
И въпреки че притесненията се зараждат когнитивно, под формата на тревожни мисли, тези невидими мисли имат своите подлежащи и съвсем видими физиологични корелати във вид на симптоми – потене, сърцебиене, напрежение в мускулите, ускорен пулс, треперещи крайници.

Един тревожен ум постоянно насочва вниманието си към непосредствената „актуална“ заплаха и тогава тре¬вожността се явява генерална репетиция за възможния катастрофичен сценарий. Вътрешният диалог рисува непоправими трагедии и ако има едно нещо, което хо¬рата в плена на хронична тревожност да не могат да направят, то това е именно да изпълнят съвета: „Не се при¬теснявай, не се самоизмъчвай, живей си живота и хич да не ти пука!“.

Книгата на Огнян е полезна и по отношение на това как да намерим работещи решения и нагласи към сърцевината на всяко притеснение.
Ако човек успее да се сдобие с кураж за разходка по всичките 88 клавиша от чувства, ако смело ходи и по белите, и по черните полета, ако си позволи да жонглира без страх с риска и да допуска в главата си всякакви сце¬нарни възможности – и минорни, и мажорни – то тогава той би се справил с тревожността много по-лесно. Ние трябва да изграждаме в себе си стабилност пред лицето на парадоксите.

И после би се усмихнал с ново разбиране – че в това да си тревожен, изплашен или дори разплакан, няма нищо чак толкова страшно.

Това е само една емоция. А не цялата твоя личност.
Това е само едно чувство. А не цялата твоя идентичност.
Книгата (затова е и ценна) дава точно този кураж – помага да разберем себе си, да познаем природата си, да отговорим на въпроса кой съм аз, коя е моята най-автентична същност, защо съм тук, от какво съм направен, как да бъда себе си, кое ми пречи да бъда себе си.
Иначе… Ние умеем да бъдем толкова изобретателни в своите притеснения, че сами си издаваме доживотни присъди, като например: „Аз никога няма да бъда щастлив“, „Аз никога повече няма да се влюбя“.
И да. Тревогата може да се утвърди като навик. Оставена да се самовъзпроизвежда безпрепятствено, тя расте като мастилено петно.
Как да се справим тогава?
Един от начините е да чуем истинското послание на безпокойството, а именно: всяка тревожност е сигнал – нуждаем се от нов модел на мислене.

Нуждаем се от преосмисляне и концептуално превключване.
Защото, колкото и парадоксално да звучи, погледнато чисто еволюционно, тревожността не е задължително лошо нещо или чак пък толкова страшно.
Тя може да се разглежда като постъпателен процес на саморегулация и здрава себеактуализация, в която нашата „зашеметена“ психика полага усилия да се върне към фабричните си настройки и в крайна сметка да въз¬станови своя изгубен баланс.
Ето защо е важно да се научим да седим тихо и да слушаме себе си.
В тази книга Огнян предлага работещи начини за пре¬ки и косвени пътища към това. Кани нас, читателите, да се задълбочим и да открием своята вътрешна сила. Защото безпокойството е толкова мощно, колкото ние го правим. Но дори и най-отчаяният невротик може да се научи да упражнява контрол върху лошия си мисловен навик.
Как?
С особено съсредоточие Огнян изследва връзката между тревожност – интелигентност и креативност. Води читателя встрани от деструктивните подходи, насочва ни към позитивните начини за справяне и убедително поставя на разискване тезата, че правилно „метаболизирана“, тревожността предизвиква личностна промяна, тъй като самоосъзнаването се случва единствено чрез сблъсъка и справянето с нея.

Да работиш за своята здрава себеактуализация, означава да даваш израз на любовта си. Винаги е странно с колко хъс и страст ние, хората, браним „кривото“ в себе си, как имаме причастност към една жизненост с алкохол, цигари, преяждане, дрога, обездвижване, виктимизация, омраза, отричане на очевидното, разрушителни емоции и изобщо понякога функционираме така, сякаш в нас се разлива някаква „умствена сяра“.
Но не са това правилните помощни средства и не са това верните начини за справяне с тревожността.
И не е безгрижието, което носи най-чистото синьо и най-кристално зеленото.
Не са и дните, разпукани с лекота и единствено със смях.
А това да заставаш всяка сутрин пред планината от тревоги, трудности и проблеми и да ги гледаш право в лицето, при това безстрашно.
С благодарност и вяра, че Тя, победата, е там, на върха на твоето копие! На върха на твоето осъзнаване за цялата холографска природа на нашата Вселена.
Защото Ти носиш шлема на своята вяра! Невропластичността на своя мозък.
Носиш разбирането, че тревожността е естественият начин, по който телата ни реагират на стреса. И жадно копнеят за равновесие.
Да обичаш… това е щастие. Да обичаш теглилките и мъката на този живот, не е перверзия, не е мазохизъм или щуротия… то също е щастие.

Както казва любимата на д-р Огнян Димов Ориана Фалачи: „Заблуда е да мислим, че животът е мек килим, по който може да се ходи бос. Не, не е мек килим. Животът е каменист път. Камъни, в които човек се спъва, пада и се наранява – камъни, от които трябва да се предпазваме с железни обуща. Но дори и това не стига, защото докато мислим как да съхраним нозете си, все се намира някой, който да те замери с камък по главата…“.
Въпреки че терапията има огромна стойност, понякога се нуждаем от малко допълнителна подкрепа, когато става въпрос за психично здраве. Тук се появяват кни-гите. И особено тази, която държите в ръцете си.
Героите в нея споделят за травматичните си лични преживявания, които са били полезни в процеса на тяхното личностно израстване. След смислената и задълбочена терапевтична работа с д-р Димов те откриват куража да изоставят априорното знание, свързват се с най-светлото в себе си, трансформират нагласите на душата си и излизат вън от полюсното черно-бяло мислене: „спокойно – тревожно“, „грешно – правилно“, излизат вън от фаталистичната категория „или-или“.А това ни е нужно.

Този труд е едно съкровище.
Той дава стратегически заземена и разумна перспектива за дългосрочен личен растеж, баланс и осъзнатост.
Настолно четиво за всеки, който иска да излезе от омагьосаната спирала – безпомощност, тревожност, депресия, страх от бъдещи събития, умора, болести.
Мили читателю, приготви се.
Защото здравето е непрекъснат процес на развитие. Самовъзпитание.
И трайно усвоено познание „как да не ходим изтощени и боси по каменистия път на този прекрасен живот“.
Успех на търсещите читатели!

д-р Неделя Щонова, дм
специалист невролог

m.filibe.com