Европейска нощ на музеите – 14 май 2022

Европейската нощ на музеите се провежда тази вечер 14 май 2022 г.

Отново най-обичаните културни институции в цяла Европа ще отворят безплатно вратите си от падането на нощта до полунощ.

Обиколки и лекции с екскурзовод, забавни обиколки, работилници, прожекции, дегустации, предавания на живо, изключителни събития ще дадат на широката публика музейно изживяване, което е едновременно приятелско и забавно. Тази година ще се проведе 18-то издание на събитието. Пловдивските музеи ще участват отново с интересна програма, вход свободен и удължено работно време.

 Ето какво може да видите !

Регионален етнографски музей – Пловдив;

Адрес: ул. „Д-р Стоян Чомаков“ № 2, гр. Пловдив;

Часове със свободен достъп на 14 май:  от 18.00 до 23.00 часа.

Интернет сайт: https://www.ethnograph.info/;

Фейсбук страница: https://www.facebook.com/remplovdiv/;

Тел: 032/ 625 654.;

Постоянна експозиция: представя бита и културата на населението от Пловдивски регион през епохата на Възраждането;

Име на изложба: „Престилката – символ и апотропей“, изложба на Регионален етнографски музей – Пловдив;

„Мильо Маринов Балтов. Романтичният образ на вярата. 150 години от рождението на художника“, изложба на Исторически музей – Стрелча

Специално събитие: Дефиле „Вино и гурме;

Регионален природонаучен музей – Пловдив;

Адрес: гр. Пловдив, ул. Христо Г. Данов 34;

Часове със свободен достъп на 14 май:  от 18,00 до 23,00 часа.

Интернет сайт: rnhm.ogr;

Фейсбук страница: RegionalNaturalHistoryMuseumPlovdiv;

тел: 032633096;

Постоянна експозиция: Експозицията на музея без Планетариум и зала „Тропик“ ;

Регионален исторически музей – Пловдив;

1. Експозиция „Съединение на България от 1885 г.” на площад „Съединение” 1;

2. Експозиция „Българско Възраждане” на ул. „Цанко Лавренов” 1;

Часове със свободен достъп до двете експозиции на 14 май: от 18:00 до 23:30 часа.

Интернет сайт: http://historymuseumplovdiv.org/ ;

Фейсбук страница: https://www.facebook.com/rimplovdiv ;

тел: +35932629409 ;

Постоянна експозиция: „Съединение на България от 1885 г.”;

Име на изложба: „Яйцето”;

Специално събитие: изложбата „Яйцето”.

Тя е специалната инициатива на Регионален исторически музей – Пловдив за Международния ден на музеите (18 май) и Европейската нощ на музеите (14 май) и представя личната колекция от яйца на д-р Ваня Велкова и културни ценности от фонда на Регионален исторически музей – Пловдив. Изложбата ще бъде открита с публична лекция от д-р Ваня Велкова и музикална програма.

За различните народи яйцето е символ на ново начало, нов живот, раждане, християнство, възкресение, безсмъртие, плодородие, безкрайност, сила, здраве, любов, дете… То е обект, разгръщащ безкрайната фантазия на хората, които го превръщат както в произведение на народното, така и в произведение на модерното изкуство. Яйцето е ритуален предмет със силна символика, която идва от дълбока древност и продължава в бъдеще. С него са свързани традиции и празници по целия свят.

Богатата колекция на д-р Ваня Велкова е уникална по себе си и за първи път ще бъде представена в България. Тя включва над 370 яйца от 60 страни на 6 континента. Сред тях са истински птичи яйца – от кокошка, патица, пуйка, гъска, токачка, пъдпъдък, щраус, паун, гълъб, араукана, ему, нанду, гилемот, които са украсени чрез различни техники. Колекцията включва и яйца, изработени от разнообразни материали, сред които стъкло, метал, камък, кехлибар, кристал, седеф, рог, вълна, керамика, восък, порцелан, хартия, шишарка, слама, мрамор, вулкан, фосили, юта, бамбук, маслиново дърво, махагон, злато, капиз, полускъпоценни камъни, перли и други.

Културните ценности от фонда на Регионален исторически музей – Пловдив, които също ще бъдат включени в изложбата, са великденски яйца, подарени през 1939 година на кмета на Пловдив Божидар Здравков от цар Борис III и царица Йоанна.

В допълнение посетителите ще имат възможност да видят и любопитен снимков материал, инструменти и материали за украсяване на яйца, както и мултимедийна презентация.

Д-р Ваня Велкова живее в Германия. Занимава се с преподавателска дейност. Кореспондент е на български медии в България и чужбина. Автор е на стотици публикации. Тя е съпродуцент на филми, а също дарител и колекционер. От години изучава както българския фолклор, така и фолклора на много други народи по света. Нейни колекции са участвали в редица изложби в България и чужбина. Носител е на многобройни награди, сред които грамота и паметен медал „Българино, знай своя род и език!”, грамота от Регионален исторически музей – Пловдив за заслуги и принос за съхраняване историческата памет на Пловдив, представена е в личностната енциклопедия „Изявени пловдивчани” и е носител на отличието „Българка на годината“ през 2016 г.

 

РЕКОНСТРУКЦИИ НА НОСИЯТА И ЛИКА НА ХАДЖИ ДИМИТЪР

На 14 май 2022 година, по време на Европейската нощ на музеите, Експозиция „Българско Възраждане” ще получи изключително интересно дарение от сдружение „Хайдути” – реконструираната носия на Хаджи Димитър. Носията е реконструирана по снимка от терзията Иван Гърбача, изработката е отнела един месец, дрехата е шита на ръка и са използвани единствено автентични материали – 12 метра шаяк и 200 метра гайтан.

„Коленете на потурите имат орнаменти от гайтан, както и богата украса около джоба и глезените. Чепкенът е къса връхна дреха, на която ръкавите са свободни, стоейки като криле отзад и давайки героичен вид на нашите хайдути. Всичко шия на ръка, не използвам шевна машина“, разказа Гърбача.

Преди 2 години Сдружение „Хайдути“, дариха на музея в Кюстендил хайдушката носия на дядо Ильо войвода, също скроена и ушита на ръка от майстора терзия.

Главата на манекена, на който ще бъде представена носията, представлява 3D реконструкция на лика на Хаджи Димитър. Посетителите ще могат да видят и да се снимат с дарението, което впоследствие ще стане част от постоянната експозиция „Българско Възраждане” на Регионален исторически музей – Пловдив.

Регионален археологически музей – Пловдив;

Адрес: гр. Пловдив, пл. „Съединение“ № 1;

Музеят ще работи с вход от 10:00 до 18:00 ч.

Безплатно ще е специалното събитие, което е предвидено за случая.)

Интернет сайт: www.archaeologicalmuseumplovdiv.org;

Фейсбук страница: www.facebook.com/ram.plovdiv;

тел: 032 63 31 06 – Връзки с обществеността

032 62 43 39 – експозиция;

Постоянна експозиция: Древните култури в региона на Пловдив (VI хил. пр. Хр. – XIV в. сл. Хр.);

Име на изложба: Представяне на оригинала на Панагюрското златно съкровище;

Специално събитие:

Безплатна тематична беседа „Панагюрското златно съкровище“,

от 11:30 до 12:00 часа

от 15:00 до 15:30 часа;

„Регионален археологически музей – Пловдив  чества 140 години от създаването си с откриване на четири изложби и издаване на годишник. Изложбите са интригуващи и със сигурност ще оправдаят интереса на всички любители на древното минало:

1.      Панагюрското златно съкровище – оригиналът (10 май – 12 юни 2022 г.)

2.      Открития – 2021 (18 май – 4 септември 2022 г.)

3.      Спомен за музея (15 септември – 23 октомври 2022 г.)

4.      Античен хамбар от Небет тепе, Пловдив (4 ноември 2022 – 28 февруари 2023 г.).

До края на годината ще бъде отпечатан и Юбилейният годишник, отразяващ дейността и работата на музея.“

 

Общински институт „Старинен Пловдив“;

Часове със свободен достъп на 14 май:  от 18:00   до  20:00 часа.

Интернет сайт: www.oldplovdiv.com;

Фейсбук страница: Plovdiv Old Town/official;

тел: +359 32 633 380,  ел. поща: [email protected];

Отворени обекти:

КЪЩА НА Д-Р СТОЯН ЧОМАКОВ – ПОСТОЯННА ЕКСПОЗИЦИЯ НА ЗЛАТЮ БОЯДЖИЕВ

УЛ. „СЪБОРНА“ №18

Къщата е построена през 1860 г. Неин собственик е бил д-р Стоян Чомаков (1817-1893), виден възрожденски деец, един от най-изявените борци за църковна независимост. Той и сред първите дипломирани лекари в Пловдив. Учил медицина в Италия и е специализирал хирургия в Париж. Управител е на първата българска болница, основана в Пловдив след Освобождението.

Сградата е построена към 1858-1860 година и е типичен образец на късните симетрични възрожденски къщи, с представителна външна и вътрешна архитектура. Любопитен факт е, че в края на XIX и началото на XX век къщата е била лятна резиденция на княз Фердинанд. От 1984 г. къщата става постоянна експозиция на най-голямата колекция от картини на бележития български художник Златю Бояджиев (1903-1976), считан за един от най-самобитните български художници на XX век. Творчеството на художника обединява няколко цикъла: „Брезовски цикъл“, който остава основна тема през цялото му творчество; „Миньорски цикъл“ с многофигурни композиции на фона индустриален пейзаж и „Румънски цикъл“, характерен с експресивната техника.

Златю Бояджиев е роден в гр. Брезово. През 1925 г. завършва търговската гимназия в Пловдив. През 1932 г. завършва художествената академия и става учител. Златю обича родната земя и народа, образът на човека заема централно място в творчеството.

През 1951 г. художникът получава мозъчен инсулт, в резултат на който дясната половина на тялото му се парализира. Този съдбовен момент разделя творчеството му на два основни периода. Първият период се отличава с неокласически маниер при композициите със сюжети от селски бит. При втория период, стилът на художника се променя към гротескова образност и експресивна цветност. Новият му свят е приказен, изпълнен със симетрия, равновесие и хармония.

 

БАЛАБАНОВА КЪЩА

УЛ. „КОНСТАНТИН СТОИЛОВ“№57

Балабановата къща е една от емблемите на Стария Пловдив. Историята ѝ започва в началото на ХIХ век с богатия пловдивски търговец, член на  кафтанджийския еснаф, хаджи Панайот Лампша. В края на столетието е закупена от Христо Геров, племенник на възрожденеца Найден Геров. Последният ѝ собственик е търговецът на дървен материал Лука Балабанов, чието име носи и до днес. През 1935 г. къщата е съборена, но през 1976-79 г. е възстановена по оригиналното заснемане на архитект Христо Пеев, най-задълбоченият изследовател на пловдивските възрожденски къщи.   В архитектурно отношение Балабановата къща е образец на симетричните къщи от XIX век, носеща влиянието на богатите къщи от крайбрежието на Босфора.

Днес тя представя на своите посетители два различни свята. Единият е светът на възрожденската епоха, в която ни отвеждат пищните дърворезбовани тавани, богатата на стилове мебелировка и алафрангите, а другият е светът на културата и изкуството.

В съзвучие с идеята възроденият дом на хаджи Панайот Лампша да бъде „пловдивско палацо с автентичен интериор”, къщата отваря пространствата си за временни изложби, конференции, срещи с писатели, камерни концерти, театрални постановки, творчески и делови срещи.

КЪЩА ХИНДЛИЯН

УЛ. „АРТИН ГИДИКОВ“№4

Построена през 1834-35 г. от неизвестни за нас строители, къщата на Степан Хиндлиян е една от малкото запазени в оригинал симетрични пловдивски къщи. Собственикът ѝ е основоположник на един от четирите най-заможни арменски рода в града на тепетата. Той е бил известен търговец, чиито сделки в началото на XIX в. често са го отвеждали в Индия. Оттам произлиза и прозвището Хиндлиян.

Къщата е ненадмината по отношение на художествено-декоративната си украса. Богатият рисунък обхваща не само стените, но и таваните. За творците се знае, че са били двама зографи, единият от които италианец. Любопитно е, че в изписването на първия етаж за първи път е използван хартиен шаблон. На първия етаж е разположена и банята – изградена на принципа на римския хипокауст и турския „хамам“. Само тук туристът може да види  в оригинал единствената по рода си баня на територията на Стария град. Стръмна вътрешна стълба води до втория етаж, където в просторния хайет може да видите фонтанче, от което в миналото е циркулирала розова вода. Всички стаи са ръчно декорирани с богато изписани алафранги – пейзажи от Санкт Петербург, Стокхолм, Лисабон, Атина, Венеция, Александрия и Принцовите острови.

Запазен е и комплексът от обслужващи помещения – кухня, пералня, слугински помещения, изнесени извън основната сграда. Маазата е самостоятелна каменна постройка на две равнища – непристъпна крепост за ценните вещи на собственика. Над вратата ѝ е изрисуван огледален образ на къщата, служещ освен за декоративен елемент и за своеобразен план на сградата. Със същата цел е и рисунката над вратата на кухнята – тя е огледален образ на неофициалната част на къщата.

РИМСКИ СТАДИОН НА ФИЛИПОПОЛ

ПЛ. „РИМСКИ СТАДИОН“

Античният стадион на Флипопол е изграден през II век сл. Хр., по времето на император Адриан. Разположен между западния склон на Таксим тепе и източния склон на Сахат тепе, той е едно от най-внушителните съоръжения в града през този период. С приблизителни размери 240 м дължина и 50 м ширина, стадионът е събирал около 30 000 зрители. Местата са разположени на 14 реда, прекъснати от стълбищни пътеки, които водят до пистата. Седалките му са направени от бял мрамор, а някои от тях са украсени със стилизирана лъвска лапа. Днес е достъпна само северната част на стадиона (сфендона), разкрита окончателно през 70-те години на ХХ в.

Подробна информация за стадиона можете да намерите на следния сайт: http://ancient-stadium-plovdiv.eu/

РИМСКИ СТАДИОН НА ФИЛИПОПОЛ – ИЗТОЧЕН СЕКТОР

УЛ. „КНЯЗ АЛЕКСАНДЪР I-ВИ“ №11

В резултат на двегодишни археологически разкопки  през 2005 и 2006 год. е разкрит сектор от източната част на Стадиона на Филипопол, интегриран в сутерена на съвременната търговска сграда.Експонираните археологически  останки принадлежат на източния ред седалки на стадиона на Филипопол. Поради липсата на скала в този участък е изградена система от засводени конструкции, върху които са поставени мраморните седалки.

По подобие на другите сгради за зрелища в цялата империя и на филипополския стадион почетните зрителски места са надписвани. Откритите надписи  върху  мраморните седалки и  ортостатите   свидетелстват, че в близост се е намирала ложата на императора и  местата за лица с висок социален статус.  Откритата  седалка с надпис  „химнопевци“ доказва, че е имало запазени места за  лица,  свързани с почитането   на императорския култ.

През  IV в. сл. Хр., източно от стадиона е изградена тухлена цистерна за вода. Цистерната  е част от къснонатичната водоразпределителна система на Филипопол, който бил снабдяван чрез акведукти с чиста питейна вода от планината Родопа.

СПЕЦИАЛНО СЪБИТИЕ: Концерт „Европейски композитори звучат в Европейската нощ на музеите и галериите“ от 18:00 до 19:00 ч. в Балабанова къща (входът е свободен и до изчерпване на свободните места в залата). Участват: Жанета Стегарева – сопран, Андрей Найденов – тенор алтино, на рояла: проф .д-р Галина Апостолова.

В програмата: дуети и солови арии от произведения на Г. Доницети, В. А. Моцарт и Д. Чимароза.

Градска художествена галерия – Пловдив:

Интернет сайт: www.galleryplovdiv.com;

Фейсбук страница: Градска Художествена Галерия – Пловдив City Gallery of Fine Arts – Plovdiv;

Постоянна експозиция живопис на Енчо Пиронков

Адрес: гр. Пловдив, ул. „Васил Кънчев“;

Часове със свободен достъп на 14 май:  от 10:00  до 20:00 часа;

тел: 032 63 80 55; 032 63 53 22;

Галерия „Капана“: Съвместна изложба живопис на Калина Мавродиева и Юлий Таков

Адрес: гр. Пловдив, ул. „Райко Даскалов“ №29

Часове със свободен достъп на 14 май:  от 10:00  до 20:00 часа.

тел: 032 207 410; 032 63 53 22

Художниците Калина Мавродиева и Юлий Таков обгръщат със спокойствие и меко равновесие съзерцаващите техните картини в галерия „Капана“. Погледите са зареяни из въображаемите пейзажи и нежни фигурални композиции в най-новата им и най-обемна съвместна изложба „Крачки в паметта“, която се откри непринудено сред приятели и колеги на 5 май. Не случайно поетът Елин Рахнев е инспириран от творбите им:

„…Резен от възторг, който си скрил някъде в детството.

Детството, най-великата старост.

Старост, от която може пак да се родиш.

И пак да бъдеш старец.

Километри тишина пoд очите ти – всъщност сенките на живота.

Животът, който никога няма да разбереш,

който винаги ще бъде съвършената илюзия.“

Изложбата може да се види до 2 юни. Входът е свободен.

Пътят в изкуството и на двамата тръгва от Пловдив. За Калина – от Националната художествена гимназия „Цанко Лавренов“ (2007), а за Юлий – от Националната гимназия за сценични и екранни изкуства (1991). После двамата учат в София, където живеят и работят сега. Юлий Таков завършва Частната художествена академия „Жул Паскин“ в класа на проф. Николай Майсторов, а Калина Мавродиева е бакалавър по текстил и магистър по живопис при проф. Андрей Даниел в Националната художествена академия.

Изложбата е с вход свободен и може да се види до 2 юни.

Зали за временни експозиции: „Азия“ – фотографска изложба на Минко Михайлов 

Адрес: гр. Пловдив, ул. „Княз Александър I“ №15

Часове със свободен достъп на 14 май: от 10:00 до 20:00 часа

тел: 032 62 42 21

Постоянни експозиции „Цанко Лавренов“ и „Мексиканско изкуство“,

Адрес: гр. Пловдив, ул. „Артин Гидиков“ №11

Име на изложбата: Годишна изложба на ученици от СУ „Черноризец Храбър“

Часове със свободен достъп на 14 май:  от 10:00  до 18:00 часа.

тел: 032 63 53 22;

Постоянна експозиция „Икони“ – дворно пространство

Адрес: гр. Пловдив, ул. „Съборна“ №22, Стария град

Дегустации на Дефиле „Вино и гурме“ съвместно със Съвет по туризъм – Пловдив

Часове със свободен достъп на 14 май: от 11:00 до 19:00 часа

тел: 032 63 53 22;

Постоянна експозиция „Георги Божилов – Слона“ – дворно пространство

Адрес: гр. Пловдив, ул. „Княз Церетелев“ №1, Стария град

Дегустации на Дефиле „Вино и гурме“ съвместно със Съвет по туризъм – Пловдив

Часове със свободен достъп на 14 май: от 11:00 до 19:00 часа

тел: 032 63 53 22

Аграрен университет – Пловдив;

Адрес: с. Брестник, Пловдивско;

Часове със свободен достъп на 14 май:  от 9.00 часа до 17.00 часа.

Интернет сайт: https://www.au-plovdiv.bg/центрове и звена/учебно-опитна-винарска-изба ;

Фейсбук страница: Аграрен университет – Пловдив ;

Постоянна експозиция: Музей на виното;

Име на изложба: Колекции енотечни вина на различна възраст;

Специално събитие: Екскурзия в подземните тунели и винения трезор на избата, беседа и дегустация;

Дегустация и беседа от 12.00 до 14.00 часа.

m.filibe.com