„Вирус“ от автора на „Геномът“ и „Червената царица“ и канадския учен Алина Чан разглежда удивителни разкрития и слухове, кръжащи около произхода на вируса, променил изцяло света ни..
Един нов вирус порази човечеството през 2019 г. и предизвика безпрецедентни поражения.
Над две години от началото на пандемията отговорът на въпроса „Къде и как започва Covid-19?“ все още остава неразгадан, превръщайки се може би в най-голямата мистерия на нашето съвремие.
Небезизвестният журналист и писател Мат Ридли, автор на бестселърите „Геномът”, „Еволюция на всичко” и „Червената царица”, обединява усилия с учения Алина Чан, за да разкрият как се получи така, че един вирус, подобия на който се срещат в прилепи от Южен Китай, някак започва да заразява хора на повече от 1500 км оттам в Ухан.
Резултатът е провокативното изследване „Вирус. В търсене на произхода на Covid-19” (изд. „Сиела“, 2022; превод: Деян Кючуков) – почти детективска история, която въвежда читателя в загадката, променила света през последните над две години.
Търсенията на двамата учени ги отвеждат до подробности, свързани с прилепите и SARS епидемията в Южен Китай, до диви животни, конфискувани от контрабандисти, и до авангардни изследвания за усилване на функцията при вируси, извършвани в лаборатории в Ухан и другаде.
Във „Вирус. В търсене на произхода на Covid-19” ще откриете подробности около случилото се на пазарите за животни и в биологичните лаборатории, прикритите от китайските учени и власти записи и данни и следите, които могат да се извлекат от генетичния код на самия вирус.
Базиран на множество изследвания и проучвания, „Вирус. В търсене на произхода на Covid-19” от Мат Ридли дава вероятен отговор на основния въпрос, стоящ пред учените. Той обаче на свой ред повдига ред въпроси за действията на водещите световни политически лидери по време на най-голямото глобално предизвикателство в последните десетилетия.
Откъс
Изоставеният меден рудник
На шест часа път с кола южно от Кунмин, недалеч от гра¬ницата с Лаос, се намира окръг Модзян. Той е със статут на автономен окръг, в знак на признание от властите в Пекин, че неговите коренни жители, народът хани, представляват обо¬собена етническа група. Районът е хълмист, обрасъл с гори и слабо населен. По някои от хълмовете има терасовидни об-работваеми площи, до които се стига по черни пътища. Те се използват за отглеждане на банани, каучук, тютюн и чай, но повечето склонове са покрити с гъста естествена зеленина. Най-големият град в района, Пуер, отдавна се слави със своите чаени плантации и с тъмния, ферментирал чай, произвеждан в тях. Източно от Пуер, на двадесетина километра от град Тон¬гуан, от рядко залесения ляв бряг на река Бабиан се отделя по¬ток на име Бънпин, чието русло води нагоре към хълмовете. На един хребет от южната страна на потока, сред горички от портокалови дървета, е кацнало малкото селце Данаошан. Не¬далеч оттук се намира изоставеният меден рудник, където са работили шестимата миньори.
Местоположението му никога не е официално потвърдено, но усърдното ровене в китайски бази данни на група прилежни изследователи разкрива докторска дисертация от 2016 г., този път от лабораторията на заместник-директора на Центъра за контрол и превенция на заболяванията в Пекин д-р Джордж Гао, посочваща точните координати: N 23°10‘36‘ E 101°21‘28‘. След като разкритията за миньорите от Модзян и тяхната по-тенциална връзка със SARS-CoV-2 се разпространяват в Twitter през втората половина на 2020 и началото на 2021 г., все пове¬че журналисти си поставят за цел да посетят мината, като всеки от тях се сблъсква с импровизирани пречки, официални оправ¬дания и нежелание за съдействие от страна на местните хора.
През октомври 2020 г. Джон Съдуърт от BBC и негови колеги се опитват да достигнат мината в Кунмин с помощта на GPS координатите от дисертацията1. Според Съдуърт те са „следвани непрестанно в продължение на часове от пет-шест коли без опознавателни знаци“. С приближаването им пътят става все по-непроходим и накрая се налага да продължат пеша. След дълъг преход през неравния терен се озовават в село Данаошан, но знаят, че са наблюдавани. Един мъж, когото срещат на улицата, отказва да говори с тях. Докато намерят района, посочен в координатите, се смрачава и трябва да се върнат обратно, отлагайки посещението за следващия ден.
За жалост, първият опит е поставил властите нащрек и те са „повече от подготвени“ за повторната им поява. Съдуърт и екипът му пробват да минат по друг маршрут с автомобила си, но се натъкват на голям червен самосвал, препречил пътя. Успяват да надхитрят следващите ги цивилни полицаи, като минават покрай него „на магия“, на броени милиметри разсто¬яние, но по-нататък ги чака ново препятствие. Тръгват пеша, но са „пресрещнати от група гневни мъже в джип, явно полу¬чаващи нареждания от по-горе“. И други типове се навъртат наоколо и Съдуърт е предупреден, че ако не си тръгне, „нещата скоро ще загрубеят“. Екипът на BBC отстъпва и поема по раз¬личен маршрут, но бива блокиран отново и отново. Един човек им казва, че работата му е да ги държи на разстояние и че няма да успеят да влязат отново в село Данаошан. Съдуърт се от¬казва от рудника, но се опитва да посети близката пещера на име Шиту в район Цзинин. Тя е обитавана от прилепи и в нея учените са открили вируси, силно наподобяващи SARS вируса от 2003 г. Пресреща ги друг камион, блокирал пътя. Мъже с военни униформи ги държат на полето повече от час, преди да им наредят да си тръгнат. През май 2021 г., когато вече се е преместил в Тайван, Съдуърт коментира: „Схващате идеята.
Трудно е да се опише колко големи и координирани бяха уси¬лията – държавна сигурност, цивилни полицаи, униформени полицаи, служебни лица и местни жители. Опитахме ли да за¬говорим някого, той моментално ни обръщаше гръб“.
Ясно е, че целта на въпросните координирани усилия е да осуетят опитите на журналистите да проследят стъпките на вирусолозите, а Джон Съдуърт е само един от множество¬то разочаровани2. Екип на предаването Today на NBC е спрян под претекст, че на пътя има стадо диви слонове3. През 2021 г. френски журналисти под прикритие успяват да се приближат до мястото и разговарят с човек от Данаошан4. Попитан дали има мина наблизо, той отговаря: „Да, мината Бънпин е скрита там… Правителството я затвори. Поставиха камери за наблю¬дение навсякъде“. През май 2021 г. Wall Street Journal съобща-ва, че негов репортер е успял да достигне мината с планински велосипед и е видял, че входът ѝ е обрасъл с растителност5. Той е задържан от китайската полиция за пет часа и е принуден да изтрие снимката на мината от мобилния си телефон.
Китайските власти проявяват много усърдие и енергия, за да държат хората встрани от мината в Модзян, но според собстве¬ните им изявления не проявяват особен интерес сами да про¬веждат допълнителни разследвания там. Изводът е, че или са ги провели, но са запазили резултатите в тайна, или са решили да не дълбаят повече. И двете възможности са притеснителни.
Остава да се обърнем към сателитните снимки6. Днес място¬то е покрито с гъста зеленина, но изображения от април 2012 г., когато миньорите се разболяват, показват функциониращ черен път, водещ до няколко сгради на билото на хълма, както и до¬бре утъпкана пътека по-надолу по склона до нещо, което може да е вход към хоризонтален тунел или галерия. Според про¬учване на подобни обекти на Брайън Рийд, американски инже¬нер, добре запознат с провинциалните райони на Китай, вклю¬чително с Юнан, сградите изглеждат като U-образна сглобяема конструкция с резервоари за съхранение отстрани, типична за лагер за проучване на полезни изкопаеми. Две книги, намерени от Рийд7, разкриват, че добивът на мед първоначално е едно от местните начинания за индустриализация, насърчавани от Мао Дзъдун по време на „Големия скок напред“ през 50-те години на миналия век: „През 1958 г. Сун Джунсю, заместник-секре¬тар на окръжния партиен комитет, организира близо 10 000 души за разработване на медната мина Бънпин“. Но към 1960 г. поради лоши резултати мината е изоставена. Тя, изглежда, има няколко забоя, единият от които се нарича „Пещерата на прилепите“.
Оттам се добиват 60 тона руда с 6% съдържание на мед, но не се продават „поради неудобен транспорт“. Други документи сочат, че през 1978 г. е направен опит за възстано¬вяване на дейността. После, през 2011 г., във връзка с високите цени на медта, на някого му хрумва да отвори мината отново.
В началото на април 2012 г. малка група мъже започва да разчиства торта от прилепи. Мината гъмжи от тези животни, някои от които тепърва се събуждат от зимен сън, макар че в субтропичния климат много остават активни и през цялата година. Прилепите са различни, но преобладават дребните, стадни, хранещи се с насекоми видове, известни като подково¬носови. Работата се извършва сред жега, прах и мръсотия и е свързана с вдишване на прахта и вредните изпарения от огром¬ното количество прилепи и техните изпражнения.
Не е ясно защо мъжете разгребват с лопати торта от при¬лепи. Според докторската дисертация от 2016 г. преди този случай „много хора често влизат и излизат от мината, без да е възникнало заболяване“, което предполага, че там се извършва редовна дейност. Вероятно са наети да разчистят галериите за последващ добив на мед, да съберат гуаното за продажба като органичен тор или и двете. Търговията с богатото на азот и фосфор гуано от прилепи е доходоносна в някои части на света, а малки количества се използват и в традиционната ки¬тайска медицина. То се събира от пещери основно в Мексико, Куба, Ямайка, Мадагаскар, Индонезия и Тайланд. Изследване в тайландска пещера, извършено през 2006 и 2007 г. (но пуб-ликувано чак пред 2013 г.), открива генетичен материал от ко-ронавируси в малък процент от пробите на гуано от прилепи и предупреждава, че копачите му трябва да вземат предпазни мерки срещу излагането на опасни зарази8.
Не знаем колко мъже работят в мината в Модзян през април и май, но шестима са приети в болница – не болницата в град Пуер, намираща се на по-малко от два часа път с кола, нито в тази в Юси, на четири часа път, а чак в Кунмин, столицата на провинция Юнан, разположена на шест часа в северна посока. Те са насочени от местните лечебни заведения към болницата на Медицинския университет в Кунмин.
m.filibe.com