В историята ни има цяло богатство от изключителни жени.
Жени от различни епохи и в различни поприща, всяка със свой отпечатък и принос, някои – оставили трайни следи, други – несправедливо забравени.
Но една е тази, „която чрез делата си е заслужила не само възхищението на цяла Европа, но и правото да носи като фамилно име името на своя народ“. Една е, но само две години след смъртта си е обречена на забрава. Девет години самоотверженост и невиждано постоянство в служенето на народ, който дори не е неин, а днес… ти знаеш ли коя е царица Елеонора Българска?
Да, тя е втората съпруга на княз Фердинанд. И първата владетелка, която се омъжва за български монарх без зестра, пристигнала единствено с името си, ордена „Света Ана“, няколко сандъка с лични вещи и дървена кутия със старинните фамилни бижута, които до едно разменя в полза на българския народ. Тя е тази, по чиято воля се откриват болници, школи за обучаване на сестри, сиропиталища и ясли, Интернат за слепи и глухонеми деца. Тази, която „бе толкова естествена в своята царственост, че изглеждаше непостижима за всяко друго чувство, освен възхищение.“
Един от седемте културни паметника на България в Списъка на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО – Боянската църква – дължим именно на нея. Елеонора разменя едно от най-ценните си бижута, за да откупи земя за нов, по-голям храм, който да отговаря на нуждите на нарастващото население на селото и по този начин спасява от разрушаване Боянската църква. По нейно желание, тя е погребана в скромен гроб, до южната страна на любимата й църква. Дори само с това да бъде запомнена, пак е достатъчно.
Прочетох книгата на Неда Антонова в дни, в които думи като „състрадание“, „милосърдие“, „благотворителност“ имат особена важност и една по-друга тежест. В нея намерих толкова много неща, които вярвам, че няма да забравя, но има едни думи, за които това е сигурно:
„Животът е съкровище, което трябва да бъде похарчено в името на нещо, което ще надживее самия живот. (…) Разбираш ли, животът не е нещо, което можеш да вземеш със себе си на оня свят. Само направеното добро, само благодеянието в помощ на другите, само то ще ни съпътства в дългата нощ на смъртта.“
През всичките си години като българска царица, Елеонора служи вярно и без да се пести на всички възможни фронтове – от балните зали на двореца Евксиноград, през детските отделения на новосъздадени от нея болници, до самия фронт.
Четете книгата с удоволствие и благодарност, както към авторката, така и към вдъхновителката й.
Петя Анастасова, книжарница „Хермес” – Пловдив
www.hermesbooks.bg