На днешния Международен ден на световното културно наследство -18 април, честваме една година от откриването на Епископската базилика на Филипопол.
По този повод ОИ “Старинен Пловдив“ кани на две тематични изложби във възхитителния обект.
На днешната дата 18 април – Международен ден на световното културно наследство , точно преди една година се състоя официалното откриване на Епископската базилика на Филипопол – античният предшественик на днешния Пловдив, най-голямата раннохристиянска църква в страната.
Открита при разкопките монета на император Лициний (308-324) дава основание на хипотезата, че базиликата е сред първите, построени в Римската империя след легализирането на християнството през 313 г. Размерите, украсата и централното разположение на църквата в близост до форума на античния град свидетелстват за голямата и влиятелна християнска общност във Филипопол.
Базиликата е широка 36 м, дълга над 90 м и е с впечатляваща архитектура – централен и два странични кораба, апсида, нартекс (преддверие) и атриум (открит двор) с колонади. В централния кораб се издигал украсен с мрамор презвитериум (платформа за епископа и духовенството). Вътрешността й била украсена с колони с капители с християнски символи, стенописи и пищни мозаечни подове. Мозайките са и най-добре запазената част от сградата. Правени са на три етапа, образуват два пласта и имат обща площ от 2000 кв.м. Вече 1 година, Епископската базилика на Филипопол е един от най-посещаваните туристически обекти в България.
Днес – 18 април, в Епископската базилика ще бъдат открити две тематични изложби.
Общински институт „Старинен Пловдив“ ви кани в откритото пространство около Епископската базилика (при лошо време – вътре в обекта), където ще бъде открита фотоизложба „Епископската базилика на Филипопол“. Тя е посветена на Международния ден за опазване на паметниците на културата и отбелязване на 1-вата годишнина.
Днес ще бъде открита изложбата „Пътешествие из живите традиции. Нематериалното културно наследство в Югоизточна Европа“. Експозицията гостува в Пловдив по случай 50-ата годишнина от приемането на Конвенцията за опазване на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО, Международния ден на световното културно наследство, 45-ия Международен ден на музеите и 1-вата годишнина от откриването на Епископската базилика на Филипопол. Събитието се организира по инициатива на Община Пловдив и Общински институт „Старинен Пловдив“ в партньорство с Регионален център за опазване на нематериалното културно наследство в Югоизточна Европа под егидата на ЮНЕСКО и Националната комисия на Република България за ЮНЕСКО. Изложбата показва ценни кадри от страните от региона в 18 пана, представящи нематериалното културно наследство на всяка страна членка на Регионалния център.
Епископската базилика е разкрита при спасителни археологически разкопки във връзка с голяма реконструкция на централната градска част в Пловдив през 80-те години на миналия век, между 1982 и 1986 г. Проучена е частично, като е открита едва половината от сградата от археолога Елена Кесякова. Самата базилика представлява трикорабна едноабсидна сграда, с апсида, нартекс (преддверие) и атриум (открит двор) с колонади. В централния кораб се издигал украсен с мрамор презвитериум (платформа за епископа и духовенството). Общата й дължина е 86.30 метра, а широчината й е 38.5 метра. Изключително мащабна по размери, датирана е IV-VI век, което я прави най-голямата базиликална сграда от този период на територията на България. Обектът е първа категория, обявен за културно-историческа ценност от национално значение през 1995г.
За цялостното ѝ разкриване се наложи Община Пловдив да закупи два частни имота на север от улица „Гладстон”. Обектът спечели наградата на конкурса „Сграда на годината 2020“. Съвpeмeннaтa зaщитнa cгpaдa пoвтapя ĸoнтypa нa opигинaлнaтa бaзилиĸa, ĸoятo ĸaтo виcoчинa e билa мнoгo пo-внyшитeлнa.
Комплексът разполага и със зони за събития, презентации, лекции, открити уроци, ателиета, пространство за временни експозиции, камерни концерти и дeтcĸa плoщaдĸa, cпoнcopиpaнa oт ЕVN-Бългapия. Базиликата има още интepaĸтивни eлeмeнти, технологично подпомогнати исторически възстановки, добавена виртуална реалност и разнообразни дейности, включително и детска “Зона на откритията”, която представя историята на Базиликата по разбираем, забавен и вълнуващ начин.
Всичко това се случи благодарение на инициативата и финансирането на Фондация „Америка за България“ и Община Пловдив. През 2016-2017 г. Епископската базилика беше изцяло проучена от екип на Регионалния археологически музей – Пловдив, воден от Жени Танкова, и реставратори под ръководството на доц. д-р Елена Кантарева-Дечева.
Общата инвестиция за проекта е в размер на над 16 милиона лева, като 8,2 милиона лева – от Фондация „Америка за България“, останалите – от Община Пловдив.
Мозайките на Епископската базилика са правени по техниката opus tessellatum. При нея малки камъчета с различен цвят се подреждат в изображение върху подложка от хоросан. Работата е бавна – за един ден майстор можел да нареди сектор с площ около 0,5 кв.м. За мозайките на Епископската базилика са използвани камъчета в бяло, черно, жълто, охра, червено, няколко нюанса синьо, зелено. Някои от тях, като зеленото, са от полускъпоценни камъни, добивани от Родопите.
Мозайките на Епископската базилика – както и останалите от Филипопол през IV-VI в., са в стилистиката, присъща на Източната Римска империя. Те обаче имат и свои неповторими особености.
Мозайките от първия пласт на базиликата (IV в.) са геометрични. Тези от централния кораб, които са и най-ранните, са монохромни и изобразяват едри геометрични мотиви на „бягаща вълна“ и розети. Мозайките от северния и южния кораб са по-късни и са истинска експлозия от цветове и форми. Сложните им орнаменти създават оптическа илюзия за триизмерност – розети се преплитат с гирлянди, пищни кръстове стоят редом до кръгове, запълнени с различни цветове.
Създадени през V в., мозайките от втория пласт съчетават геометрични орнаменти с отличителния белег на Епископската базилика – птиците. Само върху централния панел в централния кораб има над 100 птици от различни видове. В централно пано на двата странични кораба е изобразена и сцената „Изворът на живота“.
Сред изображенията на мозайките присъства и основният символ на християнството – кръстът.
Мозайките от първия пласт са и ценен източник на информация за историята на базиликата. Дарителски надпис в южния кораб определя сградата като епископска и е запазил част от името на духовника, който вероятно е поръчал и финансирал създаването на мозаечния под – “-киан”.
Вторият пласт от мозайките показва, че християнството вече е намерило своя символен език. Десетките птици по пода не са случайни – те олицетворяват райската градина. Пауните имат още по-ярък символизъм – те олицетворяват безсмъртието на душата. Може би затова тъкмо паун – впечатляващ с пищната си, многоцветна опашка – е изобразен пред главния вход на базиликата.
Сцените с извора на живота също са наситени със смисъл – фонтанът символизира Исус и идеята, че онзи, който е пил от него, намира вечен живот. Християнските символи обаче делят пространство с някои от геометричните мотиви на предходната епоха – важно свидетелство за приемственост, съхранено в Епископската базилика.
m.filibe.com