Защо един музикален виртуоз е потърсил поетичното слово?
Защо е заменил ефирната лекота на небесните консонанси със загрубялата плът на лишените от рими и ритъм строфи? Едно постоянно усилие за проумяване на дълбоката и може би неразгадаема тайна на живота и смъртта, на пътя и целта, на блаженството и скръбта, на миналото и това, което идва – всичко това подтиква Венцеслав Николов да остави закратко настрани старинното виолончело и да посегне към перото.
Проф. Цочо Бояджиев
Откъс
Разговор със себе си
Не се привързвай
е дошло до нас
от вековете
на път бъди
променяй се търси
И спомените остави
във вече свършеното време
сега си някой друг
и той утре ще изчезне
И радост и печал
са само в тебе
не се задържай дълго с тях
не бой се да грешиш
И сигурно илюзия е всичко
но пак не можеш да го спреш
върви напред
върви
не спирай да се движиш
търси променяй се
ти буден остани
Не се привързвай
е дошло до нас
от вековете
винаги на път бъди
а миналото остави
в отдавна
свършеното време
Чайна церемония
На Билянка
Татами
паравани два
и няколко предмета
Капаче
планината Фуджи
трите въгленчета в мрака
В тишината
стъпките се чуват
гостите са вече тука
Отнейде силует изплува
старинна дреха
във времето ни връща
Движенията са
отмерени и точни
чашата ухае
Вниманието
към съседа ми отляво
и отдясно
Поклон
И с малко думи
нима забравил бях човек
m.filibe.com