В „Първо лице единствено число” героят на Мураками, човек на средна възраст, се връща към своите младежки увлечения, преживявания и спомени.
От страниците звучи музика – джаз, класика, поп – и отмерва ритъма на сюрреалистичните срещи и разговори между хора, животни и въображаеми същества, разтварят се неподозирани гънки на времето и пространството, грозното става красиво, а зад красивото се таи неочаквана грозота, съзнанието предизвиква и разширява пределите на видимия свят.
Спомени, спомени, а сякаш точно онова, което се изплъзва от спомена, ни преследва най-дълго… Стегнатата, остроумна и магична проза на осемте разказа е едновременно философска и загадъчна, трогателна и забавна, с тон на интимно признание, почти мемоарна – неизменно поднесена от първо лице – и завършва с типичния за Мураками неочакван обрат.
Харуки Мураками е съвършеният посланик на Япония – книгите му са литературни събития за Америка и Европа и се продават в милионни тиражи. Той е носител на няколко световни литературни награди, изтъкнат преводач и „маниак” на тема джаз.
Последното навярно обяснява ониризма и полифоничната красота на произведенията му. „Гардиън“ определя автора на „Спутник, моя любов“, „Норвежка гора“ и „Кафка на плажа” като един от най-авторитетните представители на постмодернизма. Сборници с разкази като „Мъже без жени” и „Изчезването на слона” са свидетелство, че талантът му вирее в различни жанрове. След мистериозното „Преследване на дива овца“ неотдавна „Колибри“ преиздаде романите „На юг от границата, на запад от слънцето“, „Танцувай, танцувай, танцувай“ и „Страна на чудесата за непукисти и краят на света” – главозамайваща комбинация от разюздано въображение, киберпънк и алегория.
Настоящият сборник е покана към българския читател да се довери за пореден път на непредсказуемото, но все така убедително въображение на Харуки Мураками.
m.filibe.com