Мъжете и жените са различни… но научавайки научните причини за тези разлики и стратегиите, с които да се справим с отколешния спор между половете, ще можем да тушираме различията помежду ни.
Защо той не иска да пита, когато не знае пътя? Защо тя все иска да обсъжда връзката? Защо той не разбира, че нещо я безпокои? В тази книга ще намерите отговори на тези, а и на много други въпроси.
Но може би най-важните от тях са:
Защо на мъжете и жените им е толкова трудно да се разбират?
Как да се разбираме по-добре?
Според д-р Мариан Легато – една от водещите специалисти в областта на половата медицина (наука за различията между мъжете и жените) – женският и мъжкият мозък се различават по структура и химически състав и по тази причина усещаме света по различен начин. Невъзможно е обаче да бъде запълнена тази физиологическа пропаст. „Защо мъжете никога не помнят, а жените никога не забравят“ ще ви помогне да разберете и дори „да мислите“ като противоположния пол и ще ви позволи неимоверно много да подобрите личните си и професионални отношения.
Д-р Мариан Дж. Легато е професор по клинична медицина в Колумбийския университет, където е основала и ръководи Сдружението за полова медицина. Носителка е на много награди за работата си и е авторка на книги за отношенията между мъже и жени, сред които The Female Heart, What Women Need to Know, Eve’s Rib и др.
Откъс
Анатомия на кавгата
из се прибира вкъщи и заварва мъжа си да гледа фут- бол, а невръстната им дъщеричка – да си играе в кра- ката му. Разбира, че Ела е прекарала доста часове на
площадката за игра, по миризмата на пот, която усеща, ко- гато се навежда да я целуне.
– Добре ли прекара в парка, съкровище? Хубаво ли беше на пързалката?
Къщата е в пълен безпорядък, а трябва да са у родите- лите на съпруга ù и да носят все още неизпечените сладки само след час. Лиз набира телефонния номер на своята ко- лежка, докато изважда продукти от шкафа. Опряла слушал- ка на рамо, тя научава, че имейлът с важна информация за утрешната среща все още не е получен. Предава уточнения за предстоящата им презентация, докато изсипва шокола- дови стърготини в сместа. Пъха сладките във фурната и се отправя към спалнята, като пътьом се съблича. Вика на Тим през рамо:
– Ще приготвиш ли Ела? Извадила съм ù рокличката и обувките.
Когато Лиз се появява, съпругът ù нервно крачи пред вра- тата. Навежда се да оправи роклята на Ела и забелязва леп- каво петно в косата на дъщеря си.
– Изми я, нали? – пита тя.
– Да – раздразнено отговаря Тим. – Закъсняваме. Хайде да тръгваме!
Но когато пристигат пред къщата на родителите му и Лиз се пресяга да свали Ела от детската седалка в колата, подушва онази позната миризма на спарено от площадката
Защо мъжете никога не помнят, а жените никога не забравят за игра. Само с един поглед Лиз установява, че ръчичките на детето са изцапани.
– Ръцете ù са мръсни, Тим! – изсъсква Лиз.
– Ще ги измия, като влезем вътре – отговаря той, изумен от тона ù. Лиз усеща как нарастващото ù раздразнение се превръща в гняв.
– Не е там работата, Тим. Как не забеляза колко е мръсна, когато я преобличаше? Погледни ù лицето! Трябваше направо да я изкъпеш. Това значи, че е яла пръст, което е направо от- вратително, да не говорим, че е опасно. Какво ти става?
Тим, стиснал зъби, се завърта на пета и влиза в къщата. Децата ядат пръст; ще оцелее, едва не крясва той. Лиз го следва, но въпреки пороя от упреци, които сипе, не получава отговор от смръщения си съпруг.
След като се настаняват около масата, Тим си възвръща самообладанието, но съпругата му не откликва на опитите му да завърже разговор. По-скоро смутен, отколкото разтре- вожен, той се увлича в разгорещено обсъждане на подробнос- тите около днешните новини, след малко дискусията напъл- но измества недоволството на Лиз от съзнанието му.
Сестрата на Тим, от друга страна, забелязва зачервеното лице и разширените зеници на Лиз и я придърпва в кухнята, за да я прегърне и да си поговорят.
– Не мога да повярвам! – горещи се Лиз. – Тя изглежда като гаврошче от „Оливър Туист“! Къде му е бил умът, облякъл ù е хубава рокля, без дори да си даде труда да ù избърше лицето и ръцете?!
Примката около врата на Тим се затяга.
– Нивата на олово в пръстта в нашия квартал са астро- номически. Сякаш не се наплашихме достатъчно, когато изля- зоха първите ù изследвания след ремонта вкъщи. Иска дъщеря ни да получи мозъчно увреждане ли?
И продължава да се затяга:
– Помолих го да я преоблече. Попитах дали я е измил. Как по- ясно да се изразя? Когато го оставя да се грижи за нея, трябва ли да му напомням и че не трябва да я пъха във фурната?
Лиз тихо кипи от гняв през останалата част от вечерта.
Прехвърля наум всичко напът за вкъщи. Не може да заспи и преглежда бележките си за презентацията на следващия ден, като не спира да мисли за караницата.
На следващата сутрин Лиз отклонява поканата на съпру- га си да се любят и слиза да закуси, твърдо решена да получи някакво възмездие. Тим, както винаги, устоява на всички ней- ни опити да проведе съществена дискусия за караницата от снощи и за това какво означава тя за връзката им.
„Не му пука за мен – отчаяно си мисли Лиз. – Изобщо не забелязва, че съм нещастна.“
Всъщност Тим дори не знае защо тя се ядосва. „Защо – за стотен път се пита той, – от всяка дреболия трябва да се прави велика трагедия? Защо винаги прави от мухата слон?“
m.filibe.com