Три години от смъртта на родопската народна певица Стефка Кушлева

Стефка Манолова Кушлева е българска народна певица, композитор, диригент и педагог.

Да запазим уникалния български фолклор

Родена е на 16 февруари 1938 г. в Смолян.

Майка ѝ Чока Седянкова е дъщеря на певицата и разказвачка Мария Седянкова от село Гела, от която научава много народни песни, легенди и предания. Баща ѝ Манол Кушлев е бил военен и е свирил добре на гайда. Близки роднини на Стефка Кушлева са и прочутите гайдари Михаил Калфов и Дафо Трендафилов.

Семейство Кушлеви имат пет деца – четири дъщери и един син. Най-голямата от тях е Радка Кушлева (1926 – 1984) – първата професионална родопска певица в България. Следват Мария Кушлева (Сейкова) (1933 – 2014), Илия Кушлев (1935 – 2016) и двете близначки – Анка и Стефка.

Стефка Кушлева завършва Музикалното училище в Пловдив през 1957 г. Същата година се омъжва за Петър Николов Братанов, ст. лейтенат в под. 60020 в Смолян.

Завършва с отличие Академията за музикално, танцово и изобразително изкуство по специалностите народно пеене и дирижиране при професор Асен Диамандиев и заедно със сестра си Анка Кушлева започват преподавателска дейност в АМТИИ.

След завършването на музикалното училище Стефка Кушлева започва дейността си и като диригент. Макар и много млада, тя оглавява самодеен фолклорен състав в Смолян, с който концертира в България и печели много награди от фестивали и състезания. През цялата си певческа кариера със „Сестри Кушлеви“, Стефка Кушлева, заедно със сестра си Анка, обработват и поставят песните от репертоара на състава. През 1971 г. с техни обработки е издадена дългосвирещата плоча „Сестри Кушлеви“ (Балкантон BHA 1343). По-късно, след дипломирането си в АМТИИ , тя създава и едни от шедьоврите си – песните „Кунда кучка“, (първоначално озаглавена „Огън гори“ заради тогавашната цензура, поставена и дирижирана за пръв път с щатния хор при АМТИИ) и „Остани сбогом, планино“ (не бива да се бърка с шедьовъра на гайдаря Дафо Трендафилов).

След смъртта на Радка Кушлева, през есента на 1984 г. Стефка Кушлева е назначена за заместник-директор, а през следващата учебна година за директор на Средното музикално училище за народни инструменти и народно пеене в Широка лъка.

Под нейното художествено ръководство представителният ансамбъл на СМУ Широка лъка изнася над 1000 представления в България и чужбина, както самостоятелни, така и съвместни – с АМТИИ Пловдив, Фолклорен ансамбъл „Родопа“ Смолян, Фолклорен ансамбъл „Пирин“, Държавното хореографско училище и др. През 1986 г. тя създава фолклорния мюзикъл „Китка велита, честита“, по сценарий на Радка Братанова и хореография на Йорданка Стоянова, а последният вариант на постановката е оркестриран от Георги Андреев. Песента на Стефка Кушлева „Остани сбогом, планино“ е финал на музикално-танцовата постановка „Родопска сюита“ с музика на Георги Андреев, премиерата на която е през 1992 г. и е излъчена по БНТ.

За повече от 10 години, под ръководството на Стефка Кушлева учат и завършват стотици талантливи певци и инструменталисти. Някои от най-изявените ѝ възпитаници са Георги Андреев – Директор на Фолклорен ансамбъл „Филип Кутев“, Петьо Кръстев, Директор и диригент на оркестъра на ФА „Пирин“, Цонка Димитрова, Диригент на хора на ФА „Тракия“ Пловдив, Стоян Пауров – композитор и диригент, Нели Андреева, Костадин Атанасов – солист и концертмайстор на оркестъра на ФА „Филип Кутев“, Недялко Недялков – солист на Оркестъра за народна музика при БНР, Ана Мария Трайкова, Румяна Попова, София Янева, солистка на „Мистерията на българските гласове“ и  Ева квартет, Стоименка Недялкова, Илияна Найденова и много други.

След кратко боледуване умира на 21 март 2019 г. в София.

Творческият път на Стефка Кушлева е тясно свързан с този на нейните сестри. Още по време на обучението си в музикалното училище, Стефка и Анка са привлечени от своята най-голяма сестра – Радка в сформирания по това време Ансамбъл за народни песни и танци с ръководител професор Асен Диамандиев. В продължение на близо две години двете близначки придобиват богат сценичен опит.

В края на 50-те години на ХХ в., по идея на Радка Кушлева се създава вокален квартет „Сестри Кушлеви“, съставен от нея и сестрите ѝ. Всички те се събират в София и започват усилени репетиции. Това е първият вокален състав в България, който изпълнява фолклорни обработки. Репертоарът му включва основно оригинални родопски песни, научени от техния род и от ислямизирани българки от Смолянско, но включва и песни от останалите фолклорни области на България.

Концертната дейност на сестри Кушлеви започва в началото на 60-те години на ХХ век в групите за народна музика на Гюрга Пинджурова, Атанаска Тодорова, Цвятко Благоев и други, с които изнасят хиляди концерти в България и чужбина.

През 1962 г., заедно с Емил Димитров, Ирина Чмихова и други музиканти и артисти, правят двумесечно турне в СССР. През 1967 г. към квартета се включват двете дъщери на Радка Кушлева – Диди и Соня.

През 1971 г. заедно с Емил Димитров, Богдана Карадочева и оркестър „Балкантон“ сестри Кушлеви участват в творчески проект, наречен „Шоу Бюлгар“ – първото в България музикално-сценично шоу, в което се преплитат естрада и фолклор. Кушлеви откриват представлението със своите акапелни песни, а по-нататък са бекинг-вокали на Емил Димитров и Богдана Карадочева, включително на христоматийните „Грозде“ и „Дилмано, дилберо“, майсторски обработени от Митко Щерев.
През 1972 г. „Шоу Бюлгар“ правят тримесечно турне в Европа, като най-дълго концертират в Париж, в зала L’Européen (18 представления) и са излъчени по един от каналите на френската телевизия. Някои от най-популярните песни в тези концерти са включени в дългосвирещите албуми на Емил Димитров (Балкантон BTA 1445) и Богдана Карадочева (Балкантон 1462).

През 1973 г. Сестри Кушлеви са назначени на щат в Концертна дирекция и продължават с многобройните си турнета в страната и чужбина – Югославия, Румъния, Полша, Унгария, СССР, Чехословакия, Кипър, Ирак, Белгия, Франция и други.

www.bg.wikipedia.org

m.filibe.com