Навършват се 96 години от рождението на обичания тракийски певец Йовчо Караиванов.
Да запазим уникалния български фолклор
Йовчо Димитров Караиванов е български народен певец, представител на тракийската народно-певческа школа и педагог.
Роден е на 18 март 1926 г. в село Селиминово, Сливенско в семейство на потомствени народни певци и свирачи. Работи като шивашки чирак, а по-късно и като шивач в Сливенските текстилни фабрики. По пътя на музиката прочутият певец върви още в ранните си години в родното си село. Роден е в семейство, където винаги се пеело и свирило.
Никога не забравя думите на майка си: Каквито и кахъри да имате, още по-голяма китка си накичете, пейте и не се бойте от нищо. Тя, мъката, бяга от песента.
По-късно, натрупал опит и познания, Йовчо споделя:
Сам трябва да стигнеш до своя начин на поднасяне на песента. При мене не може да се отделят текст, мелодия и глас. Държа на оригиналния текст, но безусловно търся и хубавата мелодия. Два-три красиви тона може да ме впечатлят, но не се наемам с песен, ако текстът не е хубав. Не случайно слушателите му се обръщат към него с молба не да изпее, а да „каже песен”.
През 1947 г. завършва средното си образование в Сливен, а по-късно – Юридическия факултет на Софийския университет. Въпреки юридическото си образование, Йовчо Караиванов се посвещава изцяло на тракийската народна песен, превръщайки я в мисия на живота си.
През 1949 г. гласът му за първи път прозвучава по Радио „София“. От 1951 до 1952 г. е солист в Държавния ансамбъл за народни песни и танци – един от първите му солисти. Изнася концерти в СССР (1954), КНР и Монголия (1955), Швейцария и Франция (1958), Ирак и Ливан.
Към Концертна дирекция – София (1954) Йовчо Караиванов създава и ръководи популярната на времето група „Българска песен“. Той е един от най-ярките представители на тракийската народно-певческа школа. Благодарение на талантливите си изпълнения и характерния си глас Караиванов популяризира тракийските песни. Ставайки много популярни, те влизат трайно в репертоара на много самодейни и професионални народни хорове, а по-късно се превръщат в школа за млади народни певци.
В репертоара си Йовчо Караиванов има над 300 песни, от които 250 са във фонотеката на БНР. Известни песни от неговия репертоар са: „Когато бях овчарче“, „Съмна, бульо“, „Заплакала е гората“, „Руске ле, капка росице“, „Баба била злояда“, „Болен ми лежи войвода“, „Лалуш войвода“, „Ерушин войвода“, „Дона на порти седеше“, „Искал Караджа Гергина“, „Зажени се Янка“, „През гора вървяха“, „Мари Яно“, „Забрави си Марко аленото конче“, „Байряк се развява“, „Стоян през гора вървеше“, „Ах, мари, запяло е пиле“, „Бойчо на Бойка думаше“, „Съня сънувах“ и много други. От 1949 г. е постоянен сътрудник на Радио „София“, „Балкантон“ и Българската национална телевизия.
В последните години от живота си работи като музикален редактор в Българско национално радио, отговарящ за чистотата на музикалните диалекти при песните, които предстои да бъдат записани. Йовчо Караиванов отдава силите си за запазването на народната музика. Години от живота си посвещава и на педагогическа дейност. Ученици на Караиванов са Красимир Станев, Слави Бойчев, Тодор Кожухаров, Славка Бойчева, Бинка Добрева, Данислав Кехайов.
Много от песните му са станали част от репертоара на българските ансамбли и са школа за младите певци. В своите търсения той често се е допитвал до фолклористи от БАН, интересувал се е от историите около създаването на народните образци. Йовчо Караиванов е от народните певци, отворени към различните музикални жанрове и изкуства. Известни са неговите пристрастия към операта, театъра, литературата.
Именит певец, признат за епоха във фолклорната ни култура, той съчетава природен талант, великолепен лиричен глас и вроден вкус и взискателност към чистия тракийски стил.
Всяко свое изпълнение на сцена или пред микрофон той превръщаше в свещенодействие пред олтара в безсмъртния храм на народната музика – според собствените му думи.
Народната музика не е за прости хора. Не можеш да я разбереш, докато не я обикнеш – казваше още той.
Носител е на орден „Кирил и Методий“ – III степен, на медалите „25 години народна власт“ и „1300 години България“, както и на званието „Заслужил артист“.
На 31 март 1996 г. в НДК с голям фолклорен концерт е отбелязан 70-годишният юбилей на Караиванов. Поздрави към певеца отправят негови колеги и ученици. Часове след концерта Йовчо Караиванов умира. По негово желание е погребан в родното му село.
Понастоящем в село Селиминово, Сливенско, се провежда конкурсът за млади изпълнители на народни песни „С песните на Йовчо Караиванов“.
www.bg.wikipedia.org
m.filibe.com
РУБРИКА ЗА БЪЛГАРСКА НАРОДНА МУЗИКА 
Уважаеми любители на българската народна музика, очаквам Вашите коментари, репортажи, материали и снимки, свързани с уникалния ни фолклор у дома и по света на личния ми e-mail: [email protected]. Благодаря Ви!
Антон Гърдев