„В това малко селце Търняне се мъчим да поддържаме духа. „
Да запазим уникалния български фолклор
Една прекрасна жена, отдала живота си на музиката, фолклора и на българското.
Дошла в дивния Северозапад от магичната Родопа планина, за да донесе силата на тамошните хора, чистотата и енергията на планината. Мария Карова работи като секретар-библиотекар в Народно читалище „Радост“ – село Търняне, община Видин.
Родена е на деня на голяма Богородица, 28 август 1964 година в Широка лъка. В семейството са три момичета, а Мария е най-малката. Семейството ѝ е музикално, баща ѝ свири на тромпет. Още от малка Мария проявява своята артистичност. Затова я включват във всяко тържество, представление и културно събитие. В първи клас ѝ купуват пиано и тя свири упорито и с голямо желание на този музикален инструмент. Но е принудена да спре да свири, защото получава заболяване на ръцете. Така се ориентира към друг музикален инструмент- тамбура.
По това време откриват школа към Музикалното училище в Широка лъка и тя решава да кандидатства, но не с тамбура, а с гъдулка. Тръгва отново на уроци, за да успее да се подготви за изпитите. Влизането в Музикалното училище е много трудно, но тя се представя отлично и е приета. И днес с благодарност си спомня за учителите си, които я оформят като личност – Гълъбина Стайкова и Детелина Тодорова. През 1983 година завършва средното си образование с профил „инструмент гъдулка“. Решава да кандидатства в Пловдив в специалност „Фолклор“. Оказва се ,че няма такава възможност, защото обявяват две нулеви години за тази специалност. За да не губи време, Мария се преориентира и кандидатства в Институт за детски учителки с музикален профил в Пазарджик. Завършва с отличен успех.
Първото ѝ работно място е по разпределение в село Елховец, община Рудозем. Там работи като учител по музика. Успоредно с това започва да се занимава с художествена самодейност. Задълженията ѝ многократно се увеличават. Води пионерски хор, битови фолклорни групи, театрални състави, естраден състав, хор на войниците. Художествен ръководител е на 10 читалища и води групи по художествена самодейност. Така неусетно и с много работа минават трите години в Елховец. Мария Карова все още има амбицията да продължи да учи в Музикалната академия в Пловдив. Кандидатства два пъти, но не е приета. През това време си намира работа като фонокар в музикалното училище в Широка лъка.
Тук се запознава с бъдещия си съпруг, който също е музикант. Решават да се установят да живеят във Видин. През 2002 година се ражда дъщеря ѝ и тя излиза по майчинство. Започва да си търси работа. Едно от първите ѝ работни места е в СУ „Свети Свети Кирил и Методий“ Видин, после става музикален ръководител в няколко детски градини. С намаляването на децата, се налага да си търси друга работа.
Така се озовава в читалището в село Търняне. Тук съществува певческа група от възрастни жени, които имат желание да обогатяват репертоара си. Мария започва да работи с тях и успоредно с това да издирва народни песни от Северозапада, автентични, малко известни. Така съставът започва да печели грамоти и награди в Национални фестивали и конкурси.
„Аз имах страхотно детство. Първо, защото съм израснала в голямо семейство, аз съм трето дете, трето момиче в къщата. Двете ми сестри са по-големи от мен с 5 и с 6 години. И са ме отгледали. И тогава майчинството е било малко и се е наложило да тръгна на детска градина на 1 годинка. Това много ми помогна по-късно. Участвах във всяко едно тържество, бях на сцени… в кръщенета в Съвета. Имах страхотно детство и родители, които ни обръщаха много внимание. В първи клас отивам и се записвам на пиано. 10 лв. беше един урок. Свирих известно време, майка ми отиде при учителката и ѝ каза, че не можем да плащаме. Тя каза, че ще ми преподава без пари. Трябваше ми пиано, за да свиря, майка ми и баща ми заем теглиха, кола имахме, продадоха я, и ми купиха пиано. Знаете ли какво е през 1973 година да ти купят пиано за 1200 лв., това са страшно много пари. Нищо не ми е отказвано за развитието ми, както на мен, така и на сестрите ми. Въпреки че не сме имали финансови възможности. ..“
„Цял живот музиката ми е била на сърце и съм искала да се занимавам с музика, това е. Училището беше на пълна държавна издръжка… Ползвахме безплатна храна, общежитие и бяхме едно голямо семейство… Работата ни беше да учим, да свирим, да пеем… Много ми даде ученето тук, първо, като професионално израстване… и второ, всичко, свързано с живота… Много дълбоки приятелства имам от тогава, които поддържам и до ден днешен. С всеки мой съученик, с който се срещам днес, си спомняне хубавите моменти…“
„Десет години работех в Широка лъка като учител. Страхотна работа. Преподавала съм специален предмет – гъдулка и камерна музика През ръцете ми минаха страхотни ученици, толкова много ги обичам и до ден днешен като видя някои от моите ученици в някой ансамбъл, аз се просълзявам. Спомням си когато преди 2-3 години в Кула дойдоха ансамбъл „Тракия“ и аз отивам да ги слушам, излизат 4 мои ученички, поздравяват и ме гледат в очите и виждам как пеят за мен. Най-хубавото в учителската професия е уважението, което децата демонстрират към теб. Много е сложно учителстването, първо, да поставиш бариерата, защото трябва да има бариера учител-ученик, второ, така да се отнасяш с него – да види, че го уважаваш. Учителстването е преди всичко призвание. Работата като учител ми харесва, сега ми липсва най-много работата с децата.“
„Цял живот ми е било мечта да водя голям хор, ама голям, с деца с хубави, бистри гласове… Но, за съжаление, не може да ми се осъществи тази мечта..“
„Заварих една група, която изпълняваше песни, които нямаха нищо общо с песните от този край… Започнах и сега имаме доста успехи… Рових се в сборници, за да бъдем по-атрактивни, правихме и обработен фолклор, аз си ги обработвах, но песни от Северозападна България и то от видинския регион. Поканиха ме за ръководител на още две читалища – в Извор и в Бойница. Въпреки всичко в това малко селце се мъчим да поддържаме духа. „, разказва Мария Карова.
www.bnr.bg
m.filibe.com
РУБРИКА ЗА БЪЛГАРСКА НАРОДНА МУЗИКА 
Уважаеми любители на българската народна музика, очаквам Вашите коментари, репортажи, материали и снимки, свързани с уникалния ни фолклор у дома и по света на личния ми e-mail: [email protected]. Благодаря Ви!
Антон Гърдев