“Къщата на кокоши крака” ме очарова с атмосферата и топлината си. Софи Андерсън е създала една много интересна и поучителна история.
Маринка е на дванадесет и води приказен живот – с баба ѝ Яга живеят в чудесна къща на кокоши крака, която непрекъснато обикаля света. Но малкото момиче далеч не намира този живот за приказен.
Тя иска да прекара достатъчно време на едно място за да си намери приятели, но това не е възможно. Същевременно всяка вечер баба ѝ трябва да посреща душите на мъртвите и да ги съпровожда към звездите – ритуал, който изобщо не е по вкуса на Маринка. А тя дори трябва да наследи тази дейност от нея! Всички тези причини за негодувание водят до някои грешни решения от страна на момичето и около това започва да се завърта историята…
Първо искам да започна с това, че Софи Андерсън е създала доста точен образ на тийнейджърка – Маринка е мрънкаща, егоистична и неоценяваща какво има. На моменти ме дразнеше неописуемо с решенията и поведението си. Но в крайна сметка точно за това пътят, който извървя, беше толкова интересен и вълнуващ за проследяване.
За Баба Яга нямам думи! Истинско съкровище и баба мечта, макар естеството на вечерните ѝ занимания може би да не е по вкуса на всеки, аз го намирам за очарователно. Да съпроводиш мъртвите в последните им часове на земята с топла гозба, мили думи и твърда ръка – иска се голямо сърце за тази работа.
А самата къщата на кокоши крака се превърна в любимия ми образ в книгата и мисля, че всеки който я прочете, ще я обикне. И да ви призная – много ми се иска и аз да си имам такава къща! Но защо, ще ви оставя да разберете сами като се запознаете с историята на Маринка
Илияна, Издателство „Лабиринт“
m.filibe.com