Понякога е по-добре въпросите ни да останат без отговор.
„Гробът на сестра ми“ – най-личният случай на детектив Трейси Кросуайт – вече и на български с логото на Benitorial
Като средно дете сред деветте си братя и сестри, Робърт Дъгони предпочита да изразява себе си чрез писане, тъй като, както самият той казва, не му се отдават много възможности за говорене. По-късно учи право, но без да забравя голямата си любов, заради която завършва журналистика и творческо писане. Следват успешна кариера на юрист, брак, деца – всичко, за което един обикновен човек би мечтал. Но една сутрин Робърт се буди с вече взето решение – да зареже адвокатската професия и да се посвети изцяло на писането. Съпругата му го подкрепя безусловно.
Две десетилетия по-късно Робърт Дъгони е всепризнат талант от ранга на Джон Гришам, автор на няколко хитови трилърови поредици, а читателите по цял свят му „благодарят“ за взетото преди години решение, като поставят книгите му начело на бестселър класациите на „Ню Йорк Таймс“, „Уолстрийт Джърнал“, „Уошингтън Поуст“ и „Амазон“. Най-успешни за момента са романите му за детектив Трейси Кросуайт, с продадени повече от осем милиона екземпляра в цял свят.
„Гробът на сестра ми“ е първата книга, ударно начало на поредицата с най-личния случай за детектив Трейси Кросуайт – разследването на убийството на изчезналата ѝ преди двайсет години по-малка сестра Сара. Трейси не вярва, че осъденият за убийството ѝ Едмънд Хаус действително е виновен. Но когато останките на сестра ѝ най-сетне са открити близо до родния им град, детективката е решена да получи отговори на въпросите, които я измъчват от години. И докато търси истинския убиец, разкрива тъмни тайни, които ще променят завинаги връзката ѝ с миналото и ще я изложат на смъртна опасност.
В „Гробът на сестра ми“ Дъгони показва не само способността си да изгради наситен сюжет на пристрастяващ трилър, но и умението си да дълбае в човешката душа, в семейните взаимоотношения, в непосилната вина. Да разказва напрегната криминална история, без да забравя за човешката ѝ страна – какво причинява убийството на семейството на жертвата, на приятелите ѝ, на родния ѝ град? Именно тази уникална творческа способност превръща книгата в ловка смесица от крими мистерия и правен трилър с емоционален привкус, която едновременно разкъсва сърцето и кара да препускаш ненаситно по страниците чак до разтърсващия финал.
Добре написан класически правен трилър ̶ със сигурност ще погълне почитателите на жанра…
—Kirkus Reviews
Дъгони се справя превъзходно с подредбата на сюжетните елементи, така че да постигнат максимално въздействие.
—Publishers Weekly
Да, мистерията е разкрита, но развръзката е неочаквана, вълнуваща, дори стряскаща… Краят е разтърсващ, напрегнат, дори трогателен. Приятна изненада за феновете на трилъра.
—Booklist
„Гробът на сестра ми“ комбинира най-доброто от полицейския и правния трилър и крайният резултат е изключителен… Дъгони подарява на читателите изцяло воден от героите напрегнат и емоционален сюжет.
—Library Journal
Робърт Дъгони е признат майстор на правния трилър и автор на бестселъри на „Ню Йорк Таймс“, „Уолстрийт Джърнал“, „Уошингтън Поуст“ и „Амазон“ – поредицата за детектив Трейси Кросуайт с продадени повече от 8 милиона екземпляра в цял свят, както и поредиците за Чарлс Дженкинс и Дейвид Слоун, и няколко самостоятелни романа.
Роден в Айдахо и отгледан в Северна Калифорния, Дъгони израства като средното дете сред деветте си братя и сестри. Шегува се, че в детството си не е имал възможността да говори много, затова се е отдавал на писане. Завършва право в Станфордския университет и магистратура по журналистика и творческо писане. Работи като адвокат в голяма юридическа кантора в Сан Франциско, докато един ден не се събужда с прозрението, че иска да преследва мечтата от детството си – тази да стане писател.
Той бързо печели симпатиите на читателите и прозвища като „безспорния крал на правния трилър“ и „наследника на Гришам на литературния трон“. Книгите му са преведени на повече от 30 езика и се водят преговори за филмирането на няколко от тях.
Посетете неговия уебсайт www.robertdugonibooks.com и последвайте профилите му в Туитър @robertdugoni и във Фейсбук www.facebook.com/AuthorRobertDugoni.
Откъс
Първа глава
Инструкторът ѝ по тактическа подготовка обичаше да им се подиграва по време на ранните сутрешни тренировки. „Сънят е надценен – казваше. – Ще се научите да карате без него.“
Беше излъгал.
Сънят беше като секса. Колкото по-рядко те огрява, толкова повече копнееш за него, а напоследък в живота на Трейси Кросуайт не изобилстваше нито едното, нито другото.
Тя раздвижи раменете и врата си. Не ѝ беше останало време за сутрешен крос и усещаше тялото си вдървено и полуспящо, макар че не помнеше да е спала много, ако изобщо беше мигнала. Прекалено много вредни храни и кофеин, така казваше лекарят ѝ. Добър съвет, но здравословното хранене и физическата активност изискваха време, с каквото Трейси не разполагаше, когато разследваше убийство, а да се откаже от кофеина, щеше да е все едно да не налееш бензин в двигателя на кола. Без него щеше да умре.
– Хей, Даскалката е подранила. Кой е умрял?
Вик Фазио облегна внушителната си снага на преградата на бюрото на Трейси. Това беше стар майтап в отдел „Убийства“, но така и не излизаше от мода, особено когато го изричаше Фаз с дрезгавия си глас и акцент от Ню Джърси. С прошарената си коса с прическа „помпадур“ и подпухналото си лице самопровъзгласилият се за „мафиозото“ на отдел „Убийства“ спокойно можеше да изиграе ролята на някой от онези мълчаливи телохранители във филмите за мафията. Фаз държеше кръстословицата на „Ню Йорк Таймс“ и книга от библиотеката, което означаваше, че кафето беше подействало. Бог да е на помощ на всички, на които се наложеше да посетят мъжката тоалетна, докато Фаз беше там. Беше известен с това, че оставаше по половин час, докато измъдри отговорите си или дочете някоя особено увлекателна глава.
Трейси му подаде една от снимките на местопрестъплението, които беше разпечатала сутринта.
– Танцьорка на „Орора“.
– Чух за това. Извратена работа, а?
– Виждала съм и по-страшни неща, докато работех в „Сексуални престъпления“ – каза тя.
– Забравих. Отказала си се от секса в името на смъртта – каза той.
– Смъртта е по-лесна – отвърна тя, открадвайки още една от репликите, които бяха запазената марка на Фаз.
Танцьорката, Никол Хансен, беше открита със завързани ръце и крака в евтина стая на мотел на „Орора Авеню“ в Северен Сиатъл. Около врата ѝ беше сложена примка, а с въжето, което се спускаше по гръбнака ѝ, бяха завързани китките и глезените ѝ – добре обмислена постановка.
Трейси подаде на Фаз доклада на съдебния лекар.
– Получила спазми на мускулите, а накрая се сковала. Тогава опънала крака, за да облекчи болката. В крайна сметка се удушила сама. Супер, а?
Фаз огледа снимката.
– Не мислиш ли, че биха използвали плъзгащ се възел или нещо подобно, за да може да се измъкне?
– Би било логично, нали?
– Значи това е теорията ти? Някакъв тип си е правил кефа да я гледа как умира?
– Или пък нещата са се объркали, а той се е паникьосал и е побягнал. Така или иначе, не се е завързала сама.
– А може би го е направила. Може да е като Худини.
– Худини се е развързвал, Фаз. Това е бил номерът. – Трейси взе доклада и снимката и ги сложи на бюрото си. – И така, ето ме сега тук в този безбожно ранен час, само ти, аз и щурците.
– Аз и щурците сме тук от пет, Даскалке. Нали знаеш каква е поговорката. Рано пиле, рано пее.
– Да бе, това рано пиле е толкова изморено, че няма да може да запее, ако ще животът му да зависи от това.
– А къде е Кинз? Как така цялото забавление е за теб?
Тя погледна часовника си.
– Дано да ми купува кафе, но с такова закъснение можех и сама да си го сваря. – Кимна към книгата. – „Да убиеш присмехулник“. Впечатлена съм.
– Старая се да се усъвършенствам.
– Жена ти я е избрала, нали?
– И още как. – Фаз се отдръпна от стената. – Окей, време е за моето си време. Присмехулникът пее, а аз разтоварвам самосвала.
– Нямах нужда от толкова подробности, Фаз.
Той тръгна към вратата на офиса, но се обърна с молива в ръка.
– Ей, Даскалке, удари едно рамо. Трябва ми дума с девет букви със значение „прави природния газ безопасен“.
Трейси беше работила като гимназиална учителка по химия, преди да реши да се преквалифицира и да се запише в полицейската академия. Тъкмо там се беше сдобила с прякора си.
– Меркаптан – каза тя.
– А?
– Меркаптан. Добавят го към природния газ, за да можеш да го надушиш, ако в къщата има изтичане на газ.
– Сериозно? На какво мирише?
– На сяра. Нали знаеш – на развалени яйца. – Продиктува му го по букви.
Фазио облиза върха на молива си и записа буквите.
– Благодаря.
Докато Фаз излизаше, в офиса на Екип А влезе Кинзингтън Роу, който подаде на Трейси едната от две високи чаши.
– Съжалявам – каза.
– Тъкмо си мислех да звънна на „Издирване и спасяване“.
Екип А беше един от четирите разследващи убийства екипа на отдел „Насилствени престъпления“, всеки от които се състоеше от четирима разследващи полицаи. Трейси, Кинз, Фаз и Делмо Кастилиано, втората половинка на Италианското динамично дуо, съставляваха Екип А. Бюрата им бяха в четирите ъгъла на голяма преградена част от офиса, а те самите седяха с гръб един към друг, както Трейси предпочиташе. Отдел „Убийства“ приличаше на аквариум и личното пространство така или иначе беше дефицитна стока. В центъра на квадратното им офис пространство имаше работна маса, под която на рафтове бяха наредени класьори с разследвания на убийства. Всеки от тях държеше папките със случаите на тежки нападения, по които работеха, на бюрата си.
Трейси обгърна чашата с ръце.
– Ела при мен, о, сладко-горчив нектар на боговете. – Отпи и облиза пяната от горната си устна. – А защо се забави толкова?
Лицето на Кинз се сбърчи, докато се настаняваше на стола. След четири години като атакуващ бек в Университета и една година в Националната футболна лига Кинз се беше оттеглил след неправилно диагностицирана травма, която му беше докарала коксартроза. Рано или късно щеше да се наложи смяна на тазобедрената става, но той беше решил да изчака, за да не трябва да се подлага на операцията повече от веднъж. Междувременно контролираше болката, като дъвчеше таблетки ибупрофен.
– Толкова ли е зле ставата? – попита тя.
– Преди се влошаваше само при застудяване.
– Тогава я оправи най-накрая. Какво чакаш? Чувам, че операцията вече се води рутинна.
– Нищо не е рутинно, когато лекарят трябва да ти сложи онази маска на лицето и да ти каже лека нощ.
Той отвърна очи, все още със сбърчено лице – знак, че го тормозеше не само ставата. След като бяха работили шест години заедно, Трейси познаваше издайническите знаци на Кинз. Познаваше настроенията и израженията на лицето му. Още на сутринта разбираше дали се беше наспал, или беше правил секс. Кинз беше третият ѝ партньор в отдел „Убийства“. Първият, разпределен да работи с нея, Флойд Хати, беше обявил, че предпочита да се пенсионира, вместо да работи с жена, и го направи. Вторият ѝ партньор издържа шест месеца, докато неговата жена не се запозна с Трейси на едно барбекю. Не ѝ понесе мисълта съпругът ѝ да работи в такава близост с неомъжена, по онова време трийсет и шест годишна блондинка, висока метър и седемдесет и осем сантиметра.
Когато Кинз беше изразил желание да работи с Трейси, тя не успя да се сдържи и го захапа.
Добре, а жена ти? – попита. – Ще има ли шибан проблем?
Надявам се, че не – каза Кинз. – Имаме три деца под осемгодишна възраст и шибането е кажи-речи последното, което би ни хрумнало за развлечение.
Тя веднага разбра, че работата с него нямаше да бъде проблем. Бяха сключили сделка – пълна откровеност. Без сърдене. Вече шест години това вършеше работа.
– Има ли друг проблем, Кинз?
Кинз издиша и я погледна в очите.
– Били ме спря във фоайето – каза, като имаше предвид сержанта на Екип А.
– Дано да е имал добра причина да ме накара да чакам за кафето си. И за по-малко съм убивала.
Кинз не се усмихна. Глъчта от сутрешните новини от телевизора, окачен над офиса на Екип Б, се разнасяше из цялата стая. На нечие бюро звънеше телефон, който никой не вдигаше.
– Свързано ли е с Хансен? Да не би началството да му диша във врата заради този случай?
Той поклати глава.
– Били е получил обаждане от кабинета на съдебния лекар, Трейси. – Той срещна погледа ѝ. – Двама ловци намерили останките от тяло в подножието на планината над Сидър Гроув.
m.filibe.com