Написах тази книга за всички, които не искат да се лутат в лабиринта на неолибералното и комунистическото преиначаване на националната ни история, а да намерят свой път към България и към нейното минало.
Някои представят всичко така, че черното да стане поне светлосиво, ако не и тебеширенобяло. Аз не мога да го направя!
В съседните нам страни смъртта на всеки, застрашен, защото не се е страхувал да е българин, е геройска смърт в името на България. Много българи и българки са могли да се прекръстят на македонци, сърби, гърци, румънци и да останат живи, но не са го направили и са се простили с живота си.
Да се наречеш българин отвъд и заради това да умреш е подвиг.
Виновна ли е България за всичко, което я е сполетяло след новата ѝ поява на картата на Европа? Виновни ли сме ние, българите, че всичко, описано в тази книга, се е случило?
Най-хубавите книги ти казват това, което ти самият вече знаеш.
Ерик Артър Блеър (известен като Джордж Оруел)
Людмил Леонидов е роден на 17 октомври 1948 г. в София. Завършва специалност „Архитектура“ във ВИСИ – София през 1973 г.
До 2005 г. проектира и ръководи проекти предимно за страните от Близкия изток и Африка. В този период, преди появата на дигиталните картини, изготвя на ръка десетки интериорни и екстериорни илюстрации на проектирани обекти.
Към рисуването го насочва неговият приятел Фидел Родригес – колумбийски художник. Влиянието му се усеща в темите на картините и нескриваната мистичност в тях. Предпочитаната от него техника са маслените бои, въпреки че владее много добре и графиката.
Участва в няколко общи изложби. Има и четири самостоятелни изяви в София през 2008, 2014, 2016 и 2018 г.
Интерес предизвиква организираната през 2016 г. негова изложба, наречена „Разкази в картини“. Всяка от представените 100 картини е придружена от разказ в едно изречение. Много от картините са рисувани като илюстрации на книги – „Очите на Бога“, „Анатемосаната истина“, „Полет в бездната“ „Невъзможна любов“ и пр.
Арх. Леонидов е автор на следните книги:
- „Очите на Бога“ – историческо четиво за непредубедени (Историята на света през съдбата на евреите), 2007;
- „Комисията“ (Пиеса за живота в комисията „по жалби на гражданите“ в СОС), 2008;
- „Съкровището“ (Три разказа с неочакван край за едно тракийско съкровище), 2010;
- „Анатемосаната истина“ (Общото между Орфей и Христос), 2012;
- „Очите на Бога“ – част втора (Историята на света през съдбата на българите), 2013;
- „Табла за незнаещи“ (Историята, правилата и моралът в играта), 2016;
- „Защо изчезна Атлантида“ (От раждането на Земята до днешната съдба на човечеството), 2017;
- „Случаят Левски“ (Съдбата на Левски, разказана от Епохата, разпитвана от Съдията), 2012.
Откъс
Който контролира миналото, контролира бъдещето,
който контролира настоящето, контролира миналото.
Ерик Артър Блеър
„На Македония с любов и омерзение“ е емоция.
Селинджър пише „На Есме с обич и омерзение“, за да обясни
лудницата и безсмислието на Втората световна война. За мен
същото е с омерзената Македония.
Тази книга е написана за младите хора. Ако си на 16 и за
първи път осъзнаваш, че трябва да отстъпиш, да се разделиш
с детството и че за да живееш, трябва да правиш компромиси,
тя ще ти помогне да разбереш каква мъка за всички българи е
Македония.
Половината от рода на моята съпруга остана „там“. „Там“
сега са повече от братовчедите ѝ, децата им и внуците им. Роди-
телите им си отидоха от този свят със страданието, че са българи.
„Там“ е Македония. Тези от тях, които не издържаха, се пре-
селиха в Америка.
В съгласие с последните европейски норми за разбиране на
историята тази книга трябваше да е съвместна творба на един
българин и един македонец за историята, настоящето и бъде-
щето на Македония. Всеки от нас трябваше свободно да изрази
своите знания за миналото, придобити от гимназията, интереса
към историята и безсмислените политически дебати от послед-
ните години. Тази информация, както всички знаем, се разли-
чава от двете страни на съвременната ни измислена граница, но
това не би трябвало да продължава да ни прави врагове, защото
освен настояще има и бъдеще.
Аз, Людмил Леонидов, не съм нито историк, нито поли-
тик. Аз съм обикновен гражданин на Република България, же-
нен за потомствена македонка. Моят предполагаем македонски
събеседник, някой от братовчедите на жена ми, гражданин на
Северна Македония или който и да е друг, също трябваше да е
обикновен гражданин, а не историк или политик.
На всички ни е омръзнало да слушаме от политици и исто-
рици какво според тях се е случило от времето на Александър
до ден днешен. Това, което те казват, е полуистина, която ни
раздалечава, а не ни сближава. В историята от двете страни на
границата има много истини, за които от срам пред поколения-
та днес не ни се говори, но ако ги премълчим, все едно че отно-
во не сме казали това, което следващите поколения очакват да
кажем, истината.
За съжаление не можах да намеря събеседник. В Скопие
освен с братовчедите се срещнах и с няколко други истински
македонци и им обясних какво и защо пиша. Те бяха много
впечатлени, че свободно ще могат да кажат какво мислят и това
ще бъде публикувано на „техния език“ в българска книга.
След като се прибрах в София, установих, че моят телефон е поставен от всички тях в опцията ignore this number.
Така първоначалната идея пропадна. Наложи се да пиша
без цензура, на която толкова много държах…
Мой приятел, бивш посланик в една от съседните ни стра-
ни, ми каза: „Ти не си наясно какво вършиш. Ще съсипеш жи-
вота на своя съавтор, а и на семейството му. Това е „Сръбска
Македония“, а не Португалия или Швейцария… Пиши си кни-
гата, но внимавай за последствията.“
Искам да обясня на тези, които ще продължат да четат след-
ващите страници, че тази книга не е присъда, а опит за братски
протегната ръка. Моля ви, не я четете като роман от края към
началото, защото нищо няма да разберете.
Искрено ваш:
Л. Леонидов
София, 2017–2022 г.
Народ и родина
Най-старото население на Балканския полуостров са
траките. Всички ние сме техни внуци. Траките имат злощаст-
ната съдба последователно да попаднат под властта на гърци,
римляни и византийци. Единствено с българите създават обща
държава, държавата на Аспарух. Така оцеляват и дори предават на поколенията ни освен златни съкровища и нематериална информация за себе си и своето време. Тя е низовото пеене, нещо като музикално декламиране, запазено до наши дни по време на панаирите. Така е оцеляла и „Веда Словена“.
През 1860 г. в Белград излиза от печат Книга първа на бос-
ненския сърбин Стефан Веркович, която е озаглавена „Веда
Словена: Български народни песни от предисторическата и
предхристиянската епоха“.
През 1867 г. в Москва е публикувана „Древна българска пе-
сен за Орфей, открита от Стефан Веркович, сръбски и българ-
ски археолог“. В Санкт Петербург през 1881 г. е издадена „Веда
Словена. Обредни песни от езическо време. Книга втора“. Защо
е издадена там, е друг въпрос с различни обяснения.
„Ведите“ са особени сборници с фолклорни песни и преда-
ния, събирани в продължение на дванадесет години от Верко-
вич на територията на Македония и Родопите. Затова са наре-
чени български!
В тях има мъчно разбираеми стихове, написани на някакъв
древен неизвестен език. Говори се за езически богове, свръхес-
тествени същества, митологични герои, древни царе и госпо-
дари, вечни истини, съхранени от прастари времена, доказва-
щи дълбокия смисъл и високата култура на предхристиянските
идеи, вярвания и философии. С песни се разказва за „Ражда-
нето на бог Вишна“, „Смъртта на Орфей“, „Изнамиране на аз-
буката“, „Намиране на първобитната азбука и други“, „Двамата
братя Брига и Булга“, „Женитбата на Орфей с дъщерята на Ара-
пина крале“ и т.н.
Ние сме наследници на много стара и мъдра религия и кул-
тура, унищожена от Борис, „князът“, който с благословията на
Византия прие от титлата кан да стане цар и беше обявен от
Светата църква за светия. Такава е съдбата ни. И по негово време Македония, Тракия и Мизия са територии, съществували, преди дедите ни да се появят по тези земи. Преди години един „български политик“ заяви по националната ни телевизия, защитавайки османската експанзия в Европа: „Внимавайте какво говорите, защото ние може да се окажем поредните окупатори тук преди тях.“
Той явно не познаваше историята, защото преди нас гърци,
римляни и византийци вече я бяха окупирали едни след други.
Безпристрастно погледнато, ние сме отвоювали от Византия
една значителна територия с бой. Спечелили сме битките и сме
създали поредната си държава. Византия, както и да обяснява
случилото се, е била принудена да отстъпи Добруджа на Аспа-
рух и траките. Това, разбира се, не е мирно заселване. Преди
това са били покорени и земите на славяните на север от Дунав,
за които дори днес по други причини не говорим, че са били
български. Забравяме за Севера. И той за нас, както Македо-
ния, е загубен безвъзвратно.
На юг с днешните македонци спорим кой е „народът“ и как-
во е „родината“ и един и същ смисъл ли влагаме в тези понятия.
Македония на юг от България вече е гръцка. Това също не тряб-
ва да се забравя. От тук започвам.
Американците приемат като критерии за „народ“ ползва-
нето на един език, имайки предвид самите Съединени щати.
Извън англоезичните там има и полиглоти, ползващи поне още
два езика. Те друг народ ли са? В Централна и Южна Америка
всички, ползващи испански език, един народ ли са? А какви са
бразилците? Те португалци ли са? Португалия е 100 пъти по-
малка по площ и с 20 пъти по-малко население от Бразилия.
Самата Португалия произхожда от Испания и го е записала в
историята си, без да се срамува от това. По тази причина Испа-
ния никога не е претендирала, че Португалия все още е част от
нея, камо ли гигантът Бразилия.
Няма конфликт между Германия и Източната империя, на-
речена Австрия, нито между Швейцария, Франция, Италия и
Германия, нито между Белгия и Франция и къде ли не още по
света.
Защо в РС Македония днес се срамуват, че говорят българ-
ски, е непонятно дори и за самите тях. За да не ги е срам, измис-
лиха, че те са създали азбуката, на която пишат всички съседни
народи. От това излиза, че не те пишат и говорят на български
диалект, а ние пишем и говорим на македонски диалект. Съ-
щото важи за сърбите и албанците. Как в Егейска Македония
приемат македонския като роден език, е интересно да се питат
съвременните гърци. Те нямат нашата търпимост и биха отго-
ворили по гръцки.
Съвременните македонци твърдят, че тяхната днешна исто-
рия е щит срещу поробването им отново от България. Опитва-
ме се да обясним, че България никога не е искала да ги пороби,
а да ги освободи. Поробват се чужди. Освобождават се своите!
Те обаче са свои, които са се превърнали в чужди. Това е недо-
стойно и е истинска семейна трагедия. Все едно собствените ти
деца да се откажат от теб, след като си ги отгледал, защитавал си ги и си жертвал собствения си живот за тяхното добро.
Любовта на поробените народи към родината е пораждала
съпротивата им срещу поробителя.
За да запази завоюваното,той, поробителят, е имал две възможности – да унищожи по-робения народ физически, с което се е лишавал от безплатната работна ръка, или да унищожи историята, за да повярват следващите поколения, че такъв народ никога не е съществувал.
m.filibe.com