20 години от смъртта на обичания родопски народен певец Веселин Джигов

Изминаха 20 години, откакто ни напусна един от най-мощните родопски гласове, този на народния певец Веселин Джигов, наричан от приятелите и почитателите си просто Джигата.

Горският, който не е завършил музикално училище или академия, но винаги впечатляваше с гласа си слушателите. Като народен певец той бе символ на планината, в която беше закърмен с песента.

Роден е през 1940 г. в смолянското село Кутела. Там, някъде в края на селото, е изворът на река Малка Арда. Там за пръв път се среща с песента и Веселин Джигов – наследник на голям певчески род, на който още се носи славата. Първо е започнал с песните, които научава от дядо си и баща си Андрей, а след това просвирва и на акордеон. Той е един от първите, който озвучава танцовите забави в местното читалище „Зора“, училищните празници и селските забави.

Започват да го търсят и в съседните села Виево, Петково, Славейно и Момчиловци. Идва време за задължителна военна служба, но и там Веселин не се разделя с песента, дори печели награди на фестивала на воената художествена самодейност в Стара Загора. След казармата е назначен за горски в село Манастир, а по-късно в Държавно ловно стопанство „Кормисош“.

По същото време става част от мъжката певческа група на Кутела и правят първите си записи в „Балкантон“ и Радио София. В края на 1970-а заедно с братята Марин и Манчо Глухови основават и народен оркестър, който става известен като Кутелската народна група. Името на Веселин Джигов става още по-популярно и получава първите си покани за запис в Радиото. През 1969 г. на Роженския събор изпълнява песента „Излел е Дельо хайдутин“ и подкупва сърцата на хиляди съборяни с впечатляващия си глас.

Радиоколата за записи е била инсталирана в село Проглед и веднага музикалните редактори го канят да запише тази песен, която по късно става популярна с гласа на Надежда Хвойнева и Валя Балканска. Името му се нарежда до едни от най-известните родопски гласове по онова време Радка Кушлева, Георги Чилингиров, Каньо Бедров, Бойка Присадова…

Като горски надзирател на Хайдушки поляни той се среща ежедневно с туристи, дошли от различни краища на страната. Изявите пред тях са почти всяка вечер на мухабети и чевермета. Славата не закъснява, когато „Балкантон“ издава първата му дългосвиреща плоча. Голяма част от песните в нея са записани с оркестъра на Радиото под диригентството на Коста Колев.

Първия хонорар от продадените плочи дава на баща си да съгради чешма по пътя от Кутела към Хайдушки поляни, която и до днес си блика. През 1985 г. вече е солист на Виевската фолклорна група с ръководител Емил Узунски. Заедно стават лауреати на прегледа на сватбарските оркестри в Стамболово през 1988 г. С укрепването на дарбата Джигов добива кураж и започва да предлага на слушателите своите авторски песни: „Оти ми са, горо, навдигаш“, „Заплакала е Величка“, „Мачинко, мила майчинко“, „Стани, девойко, погледни“. Много от младите певци днес ги пеят, но малко от тях знаят, че са създадени от Джигата.

Правил съм няколко предавания и интервюта с него за Радио Пловдив, дори и малко преди да почине в пловдивската Белодробна болница приз 2002 г., ала никога не се възгордя. Винаги се нареждаше някъде в края от богатото ни фолклорно съзвездие от талантливи певци на Орфеевата планина.

Днес на читалището в село Кутела грее неговият лик от барелеф, изграден от признателни кутелци и родопчани в негова чест.

Николай Чапански

www.marica.bg