Леда Гео Милева е българска поетеса, преводачка, детска учителка, народна деятелка на изкуството и културата, общественичка, дипломат.
Тя е авторка на стихове и пиеси за деца и на преводи от английски, руски и френски.
Леда Милева е родена на 5 февруари 1920 г. в София в семейството на поета Гео Милев. Тя е по-голямата от двете дъщери на поета. Средното си образование получава през 1938 г. в Американския колеж в София. През 1940 г. завършва Института за детски учителки в София. От 1938 до 1941 г. следва в Юридическия факултет на Софийския университет.
След Втората световна война, от 1944 до 1951 г., е ръководител на детско-юношеските предавания в Радио „София“. През 1951 – 1956 г. е редакторка в издателствата „Народна младеж“ и „Български писател“, а от 1956 до 1960 г. редактира списание „Дружинка“. Член е на Съюза на българските писатели от 1947 г. От 1966 до 1970 година е генерален директор на Българска телевизия. През 1960 – 1980 г. е заместник-председател и председател на българския ПЕН клуб. От 1970 до 1972 г. е заместник-началник на отдел „Печат и културно сътрудничество“ при Министерство на външните работи. След това, до края на 1978 г., е посланик, постоянен представител на България в ЮНЕСКО, Париж. През 1979 г. ЮНЕСКО издава нейни стихове на френски език в серията „Представителни творби на световна литература“.
От 1979 до 1989 г. е председател на Съюза на преводачите в България, създател на списанието за чуждестранна литература „Панорама“ и негов главен редактор от 1980 до 1991 г.
Народен представител е в Осмото и Деветото народно събрание и Седмото велико народно събрание.
Леда Милева е авторка на повече от 30 стихосбирки за деца, театрални и радио-пиеси, превеждани на английски, френски, немски, руски, полски и други езици. Автор е на множество статии по проблемите на литературата, превода и международното културно сътрудничество. Преводачка е на съвременна американска, английска и африканска поезия.
Основните книги на Леда Милева за деца са:
„Зайо на разходка“ (1946)
„Няма време“ (1949)
„Мустакатият Иванчо“ (1959)
„Влакче през града“ (1960)
„Пътечките на дъгата“ (1964)
„Цветни приказки“ (1969, IV преработено издание 1999)
„Когато куклите не спят“ (1973, пиеси)
„Черно фламинго“ (1978)
„Златоперко“ (1980, пиеси)
„Как идва денят“ (1982)
„Къде е хоботът на слона“ (1989)
„Приказка за трите лисички“ (1998)
„Карнавал в гората“ (2003, избрани стихове)
Повечето от нейните преводи са включени в четирите антологии, съставени от нея и съпруга ѝ Николай Г. Попов (1918 – 1990):
„Американски поети“ (1970),
„Американски негърски поети“ (1975),
„Нощен дъжд. Съвременна английска поезия“ (1980),
„Африкански гласове“ (1987).
Почива навръх рождения си ден 5 февруари 2013 година.
www.bg.wikipedia.org