„Великият Ахил. Гениалният Ахил, блестящият Ахил, богоподобният Ахил… Как се натрупват епитетите… Но ние никога не го наричахме така, наричахме го „палача“.“
Така започва книгата „Безмълвието на момичетата“ на британската писателка Пат Баркър, която е носителка на множество литературни награди, включително и „Букър“.
Всички сме чели за Троянската война, предизвикана от красивата Елена, в която безстрашните гърци се изправят пред портите на Троя, решени да освободят Елена и да заграбят несметните богатства на Троя. Из редиците и на двете войски – троянската и гръцката, се бият велики герои, които жертват живота си, за да увенчаят името си с безсмъртие. Един от тях е Ахил – син на смъртния Пелей и морската богиня Тетида. Той е един от най-смелите, най-безстрашните и най-храбрите гръцките войни.
Но дали полубогът е толкова перфектен и прекрасен, колкото е описван от мирмидонците, гърците и дори троянците? Бризеида – троянската царица, пленена от Ахил и станала негова робиня и наложница, разказва за ситуацията в лагера на Ахил, за лишенията, за ужаса, за омразата, за страха и за… любовта.
На всички ни е известно, че историята се пише от победителите. Че подвизите се разказват от мъже на мъже. Но Пат Баркър използва един чудесен похват – превръща класическата творба за войната за Троя в нещо ново, нетрадиционно, вмъквайки в статичния мит гласа на жените, принудени векове наред да търпят болка, унижение, страдание и гняв. Да тънат в безмълвие.
Женският прочит на Троянската война, както наричат „Безмълвието на момичетата“ е откровено брутална и ужасяваща история. Като основна тема се налага тази за оцеляването. Макар че положението на Бризеида е много по-добро в сравнение с това на обикновените робини, тъй като тя е царица, все пак тя е жена, поробена и дадена като подарък на Ахил. И въпреки положението си на наложница, Бризеида надава глас, разказва това, което е видяла, преживяла, почувствала.
Чрез събирателния образ на поробената троянска владетелка, Баркър дава възможност на всички жени да разкажат своята истина, да споделят своята история и да привлекат вниманието към себе си. Гласът на Бризеида е силен, мощен. Тя говори за себе си, но същевременно и за всички жени, станали жертви на войната, които нямат име, които нямат глас, които нямат смелост. И по този начин писателката смъква позлатата от великите герои, разбива представата за смели, благородни и безстрашни герои и ги превръща в обикновени хора от плът и кръв, подчинени на страсти, емоции, чувства.
И макар че в крайна сметка в „Безмълвието на момичетата“ си остава с историята на Ахил, все пак има надежда, че Бризеида съвсем скоро ще получие своето време. Защото все пак от предмет, награда за бойните заслуги на Ахил, тя се превръща в причината за „гнева Ахилов“ и постепенно се превръща в човек, за когото героят го е грижа и държи да подсигури нейното бъдеще.
Смятам, че книгата заслужава безапелационни 5/5 звезди, защото Пат Баркър разказва увлекателно без да спестява нищо от бруталните ужаси, съпътстващи една война. И заради нейния брилянтен начин на писане, благодарение на който читателят е способен да чуе гласовете на безмълвните момичета – на тези, превърнати в разменна монета; принудени да лягат и задоволяват убийците на техните братя, съпрузи, бащи, синове; принизявани до най-ниското стъпало в съществуването. На тези, обречени на мълчание, а това мълчание е оглушително.
www.booksguidebg.wordpress.com