Още един от знаковите романи на гръцкия писател излиза с твърди корици
След като в началото на годината „Ентусиаст“ постави началото на библиотечната поредица с творбите Никос Казандзакис, в навечерието на коледните празници към серията се присъединява още едно знаково заглавие на големия гръцки писател.
„Христос отново разпнат“ излиза с емблематичния превод на Георги Куфов и графичното оформление на арт директора на издателството Яна Аргиропулос.
„Христос отново разпнат“ е определяна като „най-ясната“ книга на Казандзакис, защото това е творбата, която отразява най-категорично позициите на автора и заради която дори е обвинен в комунистическа пропаганда. Романът проследява историята на малко гръцко село, намиращо се под влияние на Османската империя.
Година преди да отбележат поредния Великден, жителите на Ликовриси решават да възродят – да разиграят пиеса, която да пресъздаде събитията от Страстната седмица. Малко след като ролите са раздадени, група бежанци, бягащи от развалините на разграбените си домове, пристига с молба за закрила.
И внезапно драмата на Страстта се превръща в реалност.
Според преводача на романа Георги Куфов Христос на Казандзакис не е непогрешимо, безстрастно божество, а по-скоро е страстно и емоционално човешко същество, „чистият човек в нашата така сложна епоха, честният, всеотдайният, готовият на саможертва за благото на себеподобните си“.
„Христос отново разпнат“ е не само реминисценция към евангелските текстове, а нова Библия – книга за вечното търсене на Пътя, Истината и Живота, за познанието, което неминуемо трупа печал, за нестихващата борба за спасяването на вярата, но не в Бога, а в Човека.
През 2022 г. предстои новото издание на първия роман на Никос Казандзакис „Змия и лилия“, както и на непубликувана до момента у нас книга на писателя.
Никос Казандзакис е роден на 18 февруари 1883 г. в Мегалокастро (днешен Ираклион, о. Крит) в Османската империя, в семейството на Михалис Казандзакис, фермер и търговец на фураж, и съпругата му Мария. След едно от поредните критски въстания семейството му бяга в Пирея, където намира убежище за шест месеца. На шест години Казандзакис е принуден да води живот на бежанец.
Писателят е отгледан сред селяни и въпреки че съвсем млад напуска Крит, в своите произведения той често се връща към бащината си земя. Посещава Францисканското училище на Свещения кръст в Нахос, където учи френски и италиански. След възстановяването на мира през 1899 г. Казандзакис се връща в родния си град и завършва гимназия в Ираклион (1899–1902).
През есента на 1902 г. заминава за Атина, където се записва да следва право. Учи четири години в Атинския университет. През 1906 г. завършва и става доктор по право. Същата година излиза и първата му книга „Змия и лилия“.
През октомври 1907 г. Казандзакис заминава за Париж, където продължава юридическото си образование, а до 1909 г. следва и философия в небезизвестния „Колеж дъо Франс“ в Париж при Анри Бергсон. Тук Казандзакис развива и задълбочава ницшеанските си възгледи.
През периода 1910–1930 пише пиеси и стихове. Пътува често до Китай, Япония, Русия, Англия и Испания. През 1919 г. става директор на гръцкото министерство на социалните грижи. Подава оставка през 1927 г.
Преди Втората световна война се установява на о. Егина, а през 1948 г. се премества на Антибите, Южна Франция.
След войната работи като министър в Гръцкото правителство на Егина, а през периода 1947–1948 работи за ЮНЕСКО. Казандзакис умира от левкемия на 26 октомври 1957 г. във Фрайбург, Германия. Гробът му е в родния му Крит, близо до църквата „Св. Мина“ в Ираклион.
m.filibe.com