Вдъхновена от истинската история на едно семейство.
История за смелост, оцеляване и триумф.
Март, 1944 г. Войските на Сталин нахлуват в Украйна. Емил и Аделине Мартел са сред множеството немски семейства, изправени пред непосилно решение – да останат там с риск да бъдат пратени в Сибир или неохотно да последват нацистите, които презират.
Те вече познават ужасяващия режим на Сталин и бягството е единственият им шанс за спасение. Хванати между две огромни воюващи сили, Емил и Аделине преодоляват тежки изпитания в търсене на мирен живот. Пътят им е изпълнен със съкрушителни загуби и трудни решения, но и с непоклатимата надежда, че свободата ги очаква.
„Последната зелена долина“ е сърцераздирателен разказ за изумителната сила на любовта, вярата и волята на двама души, решени да оцелеят и да сбъднат мечтите си. Вдъхновяваща, трогателна и героична история, която успява да намери светлината в мрачните дни в края на Втората световна война.
Романите на Марк Съливан оглавяват класациите веднага след появата си. Той е автор на над 20 книги и носител на много литературни награди.
Откъс
– Пчелите и медът са полезни за мъжете и жените и малките момченца. Ако ядеш мед, ставаш силен и никога не се разболяваш. Ако те ужилят, това те прави още по-силен. А ако ядеш пчелно млечице? Тогава живееш и живееш, и живееш. А пчеларят няма нужда да работи много през цялата година. Това е хубава мечта. Всяка нощ сънувам, че войната е свършила. Побърканият Сталин, лудият Хитлер – всички са мъртви, няма ги, отишли са по дяволите. В съня ми хвърлям пушката, връщам се вкъщи, отглеждам пчели, вадя мед и намирам добра жена, която да направя щастлива. Двамата ще живеем дълго – усмихна се той на Малия. – Няма да има война. Просто ще обичаме всички.
И ще правим сладък мед заедно, нали така?
Тя се изчерви, наведе глава и каза:
– Това наистина е мечта, ефрейторе.
– Мечтите се сбъдват – усмихна се той. – Знаеш го, нали?
Тя вдигна очи, объркана, и погледна към майка си. Лидия поклати глава и каза:
– Мечтите са глупости, ефрейтор Георге. Не се сбъдват.
– Не, не, сбъдват се – възрази той, свали каската си и показа един все още морав белег над лека вдлъбнатина с формата на полумесец в черепа му над дясното ухо. – Старият ефрейтор Георге? Преди да го удари минохвъргачката? Той мразеше живота. Страдаше всеки ден, мрачен и гневен, и чуваше изплашени гласове в главата си. Защо аз? Защо не аз? Кой ще ме застреля? Старият ефрейтор Георге не вярваше в Бог. Не вярваше, че мечтите се сбъдват.
Румънският войник сложи ръка на сърцето си и очите му се разшириха.
– Но после ме удари снаряд от минохвъргачка и загубих съзнание.
Когато се събудих, всичко беше различно. Бях част от всичко и от всички. Видях го. Почувствах го. Разбрах! Редник Кумар беше прав! Мечтите се сбъдват, ако ги носиш в сърцето си и действаш с цялото си от сърце. Всяка нощ, точно тук, в гърдите ми, аз знам, че съм роден, за да произвеждам мед, да намеря красива жена и да произвеждам още мед.
Той се засмя, докосна отново белега с дясната си ръка и затвори очи, а на лицето му се изписа истинско блаженство.
– Мога да чакам. Имам търпение и спокойствие и не се боя. Дълбоко в душата си знам, че вече съм пчелар. Каквото и да стане, аз съм пчелар.
Емил вече бе заключил, че румънецът е напълно побъркан или пияница, или и двете. Усещаше някаква враждебност, когато заговори:
– Не ни каза къде си научил да говориш немски.
– О, баба ми беше австрийка – отговори ефрейторът и отвори очи. – След смъртта на майка ми живях при нея няколко години.
– А къде беше, когато те удари минохвъргачката? – попита Малия.
Възторгът изчезна от лицето на ефрейтора. Лицето му посърна. Той свали ръка от сърцето си и сграбчи бутилката с медовината. След като изля щедро количество в устата си, той преглътна, потрепери и се втренчи във всички тях с тревожно изражение.
– Сталинград – отговори той. – Завоя на Дон.
m.filibe.com