200 години от рождението на великия руски писател и философ, когото все по-често цитират като „пророк“
Фьодор Достоевски е една от най-респектиращите личности в световната литература. Той завещава на човечеството 11 романа, 3 новели, 17 разказа и 3 есета – безценно съкровище за любители на четивото, философи, психоаналитици и политици.
Творчеството му се разделя на два периода. През първия написва повестите „Бедни хора“(1846), „Двойник“(1846), „Ползунков“(1848), „Неточка Незванова“(1849), сантименталния роман „Бели нощи“(1848) и др. Основен герой в тях е „малкият човек“, а основния проблем – раздвоението между мечтата и реалността.
Вторият период в творчеството на писателя го издига на пиедестала на световна знаменитост, с романите „Престъпление и наказание“(1865-1866), „Бесове“(1872), „Идиот“(1867-1869) и най-мащабното му произведение – „Братя Карамазови“(1879-1880). По своята сложност и дълбок философски смисъл тези негови творби са ненадминати и до днес. Много е писано за творчеството на Достоевски и психологизма в него. И все повече се разискват политическите му възгледи, като някои от тях подлежат на един съвременен „прочит“, релевантно на сегашната политика на Русия.
Достоевски достига до идеята за Велика евразийска империя под егидата на Русия и на руското православие, като контрапункт на западния либерализъм. Този въпрос днес занимава много съвременни политолози. В тази връзка е добре да се отбележи, че в самата Русия, по време на СССР, в продължение на десетилетия, тези идеи на Достоевски, не са били възприемани. В някои периоди властта буквално игнорира и творчеството му, заради тях. Днес, обаче, сред интелектуалния елит на Русия се забелязва все по-голям интерес към тази идея на Достоевски и някои дори я наричат „пророческа“.
„Достоевски е труден за разбиране, почти колкото Ницше, но точно това го прави толкова любопитен и велик“, казва един литературовед. Днес все по-малко руснаци наричат писателя „реакционер“ и „национал-шовинист“, „расист“ и „религиозен фанатик“. Творчеството и възгледите на Достоевски се преосмислят под знака на новите политически реалности.
Достоевски е уникална личност, която трудно можем да причислим категорично към едно или друго идейно течение. Той преминава през утопичния социализъм, през различни житейски и философски лутания и пристрастия, и тези негови странствания, в търсене на универсалния хуманен обществен строй, днес отново интригуват световните политически лидери.
В Сибир Достоевски преживява онова, което по-късно ще нарече „регенерация“ на своите убеждения . Той отхвърля снизходителното отношение на интелектуалците към политиката, и поставя на първо място призванието й да съхранява достойнството и основните добродетели на обикновените хора.
В това някои съременни политолози откриват отправка към интелигенцията от страните в Източна Европа, която направо абдикира от обществената проблематика още в началото на Прехода. Много философи пък отбелязват като голяма заслуга на Достоевски в хуманен план, неговото внушение за Апокалипсиса. Те го разшифроват като „политическо съзнание за вечната битка между Доброто и Злото“. Според писателя самата съдба на човека зависи от степента на любов към духовните ценности и към Доброто, а то е висш хуманен принцип.
Една от централните теми, които пронизват творчеството на Ф. М. Достоевски, е за справедливото общество. Какво именно е то и как да се постигне, очевидно е въпрос на политически подход във всяка конкретна историческа епоха.
В основата на постигането на духовността, прагматично погледнато, обаче, винаги стои едно материално препятствие. Ето защо днес много политолози цитират Достоевски, и по-конкретно фразата му: „Нахрани, пък тогава искай добродетели“. Хората са „владение“ на онези, които държат хляба им в ръцете си.
Бедността и гладът, проблемът с изхранването на човечеството на планетата, продължават да бъдат главните теми, при обсъждането на качеството на живот на населението на Земята. А световните политици така и не успяват да открият съвършения модел на управление н обществата – Доброто, което би било добро за всички.
www.impressio.dir.bg