COVID-19 уби 5 милиона души, а пандемията далеч не е приключила

Докато светът е изправен пред нов трагичен етап, експерти казват, че броят на смъртните случаи и съпътстващите щети ще нарастват, освен ако ваксинациите не се увеличат.

COVID-19 вече е убил повече от пет милиона души по целия свят. В много страни, включително Съединените щати, в момента COVID-19 е водеща причина за смърт, наред със сърдечните заболявания и инсултите. И въпреки това, експертите твърдят, че истинският брой на жертвите на пандемията вероятно е много по-висок.

„Напълно възможно е броят на смъртните случаи да е два пъти повече от това, което виждаме“, казва Амбър Д’Суза, професор по епидемиология във Факултета по обществено здраве в университета “Джон Хопкинс”. „Но пет милиона е достатъчно зашеметяващо число.”

Д’Суза и други експерти посочват, че официалната глобална статистика обхваща само потвърдените случаи във всяка страна, като стандартите за отчитане на смъртни случаи варират значително. В някои страни липсват надеждни протоколи за тестване, необходими за диагностициране на случаи, докато други може да не отчитат хората, починали поради усложнения, дължащи се на COVID-19. Също така, на много места хората умират у дома, защото не могат да стигнат до медицински грижи и следователно не фигурират в официалните списъци на смъртните случаи.

А и официалният брой не отчита огромните съпътстващи щети, причинявани от COVID-19. По целия свят болните хора се въздържат да търсят медицинска помощ от страх да не се заразят, докато страните отклоняват ресурси от други критични приоритети в здравеопазването. Показателно е съобщението на Световната здравна организация относно смъртните случаи от туберкулоза, които са се увеличили за първи път от десетилетие насам.

„Десетки хиляди американци загинаха само през последния месец“ от COVID-19, казва Д’Суза, добавяйки, че това е напомняне за това колко хора все още губят живота си почти две години след пандемията, въпреки наличието на високоефективни ваксини в САЩ. Тя посочва още, че по-голямата част от останалия свят остава неваксинирана и уязвима.
Кой умира, къде и защо

Данните за глобалната смъртност показват, че Америка и Европа са засегнати особено силно от пандемията. Перу има най-високата смъртност от COVID-19 в света с 615 смъртни случая на 100 000 души. Босна и Херцеговина, Северна Македония, Черна гора, България и Унгария са следващите с най-високи нива на смъртност, всяка с повече от 300 смъртни случая на 100 000 души.

Междувременно, Съединените щати имат най-много смъртни случаи с повече от 741 000 загубени живота от началото на пандемията, следвани от Бразилия (повече от 600 000 смъртни случая) и Индия (повече от 450 000 смъртни случая). Други страни, които също заемат челни места по смъртност са Мексико, Великобритания, Италия и Колумбия.

Ребека Мартин, директор на Глобалния здравен институт към университета “Емори”, казва, че голяма част от опустошението в САЩ и части от Европа се дължи на застаряващото население с по-задълбочени заболявания, като диабет и високо кръвно налягане. Тези фактори правят COVID-19 особено смъртоносен (възрастта е особено рисков фактор за тежко протичане на заболяването).

Въпреки това, Мартин отбелязва, че много страни с ниски и средни доходи, но с по-младо население стават свидетели на вълни на смърт, дължащи се на по-слабите здравни системи, които затрудняват достъпа на болни хора до животоспасяващи терапии. Това е особено отчетливо в някои африкански страни като Есватини (Свазиленд), където много хора, живеещи в селските райони, изобщо нямат достъп до здравни заведения, а там, където има болници може да липсва адекватен достъп до кислородоподаващи системи.

Но лошото състояние на здравните системи не е единствена причина за високия брой смъртни случаи. В много страни се наблюдават огромни расови и социално-икономически различия при смъртността от COVID-19. Кристофър Морес, професор в училището за обществено здраве на института Milken към университета “Джордж Вашингтон”, казва, че бедността прави невъзможно предпазването от вируса за много хора в маргинализираните общности. Някои от тях все още трябва да пътуват до работа, за да осигуряват семействата си, докато други може да нямат достъп до течаща вода, необходима и за поддържане на добра хигиена.

Изследователите все още се опитват да разберат защо някои региони, като Африка на юг от Сахара, отчитат сравнително по-малко смъртни случаи от COVID-19. Мартин посочва, че много африкански страни имат относително по-младо население, но може да има и други фактори – от по-топлия климат до възможността излагането на други инфекциозни заболявания в миналото да осигурява кръстосан имунитет. Но може да се окаже, че смъртните случаи от COVID-19 просто не се диагностицират и отчитат.

Съпътстващи щети

COVID-19 отнема животи и по косвен начин. Много от увеличените смъртни случаи в света (броят на смъртните случаи над очакваното годишно ниво) са в резултат на медицински състояния, които не могат да бъдат предотвратени, диагностицирани или лекувани поради COVID-19.

„Здравните системи по целия свят са претоварени”, казва Д’Суза. Дори в общности, в които не се наблюдава недостиг на кислород или легла в интензивно отделение, здравните работници са принудени да се справят с недостига на персонал.

Освен това, пандемията компрометира усилията за предоставяне на превантивни грижи за болести като туберкулоза, малария, морбили и ебола. СЗО казва, че в случая с туберкулозата пандемията „обърна годините на глобален напредък“. През октомври организацията съобщава, че смъртните случаи от туберкулоза са се увеличили за първи път от повече от десетилетие до приблизително 1,5 милиона.

Болните хора са обезкуражени да търсят медицински грижи поради страх от заразяване с COVID-19. А “ако потърсят помощ, може да не получат адекватно лечение”, казва Д’Суза.

Сериозни са и последствията, които COVID-19 нанася върху семействата и общностите. Въпреки че всяка смърт е огромна загуба, Мартин посочва нови данни, показващи нарастване на децата, останали сираци по време на пандемията. Проучване, публикувано през юли в The Lancet, изчислява, че 862 365 деца в 21 държави са останали сираци или са загубили баба или дядо – техни попечители, поради COVID-19. Южна Африка, Перу и САЩ са с най-голям брой наскоро осиротели деца.

Оттук накъде

Въвеждането на високоефективни ваксини породи надежди в началото на годината, че най-накрая светът може да спре нарастването на смъртните случаи от COVID-19. Към момента са приложени близо седем милиарда дози ваксини в световен мащаб. Но нивата на ваксиниране остават изключително ниски в някои страни – както поради несправедливото разпределение на ваксините, така и поради отпора към ваксините.

Страните в Африка срещат особени трудности при получаването на ваксини срещу COVID-19. В резултат на това, само осем процента от хората на континента са получили поне една доза. Междувременно, нивата на ваксиниране са ниски и в Централна и Източна Европа, където дезинформацията и целенасочените кампании за дезинформация посяват колебание относно ваксините.

Морес казва, че ниският процент на ваксинация може да бъде особено обезпокоителен за многолюдни страни като Индия, където само около 22 % от населението е напълно ваксинирано. Въпреки опустошителния скок в броя инфекции по-рано тази година, новите случаи на инфекции и на смъртност в страната остават изненадващо ниски. Но недостатъчното отчитане със сигурност играе роля. Според Морес това предполага и че в Индия са останали много хора, които нямат никакъв имунитет нито от ваксини, нито от прекарана инфекция – и вирусът в крайна сметка ще ги намери.

Не е ясно как ваксините ще променят хода на пандемията, дори в страни с високо ниво на ваксиниране. Определящо до голяма степен ще бъде дали ще се появяват нови варианти и дали страните ще продължават да прилагат противоепидемиологични мерки като носене на предпазни маски и социално дистанциране.

„Надявам се, че скокове, които виждаме сега, ще завършат с по-малко смъртни случаи, отколкото сме виждали в миналото“, казва Д’Суза. Но няма гаранция. Тя обяснява, че това е така, защото вирусът ще продължава да циркулира сред милионите хора, които остават податливи в САЩ, както и сред милиардите хора по света.

“Вариантът Delta се оказа особена заплаха, тъй като е по-преносим и следователно по-ефективен при заразяване на уязвими хора”, казва Мартин. Но докато съществуващите ваксини са ефективни срещу Delta, тя и други експерти се притесняват, че ако страните не съумеят да увеличат своите нива на ваксиниране, това в крайна сметка може да доведе до по-лош вариант от Delta, устойчив към ваксините.

„Целта на вируса е да оцелее“, казва Мартин. „Ако не ваксинираме всички, пандемията никога няма да свърши, защото ще има все повече и повече варианти.“

Но има неща, които могат да се направят, за да се защитят хората.

Ясната комуникация за причините за продължаване на мерките за защита на общественото здраве, като носенето на маски, е от ключово значение за борбата с дезинформацията, казва Мартин. “На места, където доверието в правителството е ниско, този апел може да бъде по-добре приет, ако той идва от източник, спечелил общественото доверие”, допълва тя.

Мартин казва още, че на глобално ниво страните трябва да споделят данни в реално време, така че служителите, ангажирани в общественото здравеопазване, да са подготвени и да могат да изпреварват събитията.

Имаме нужда и от повече съпричастност. С всеки следващ етап е важно да се намират начини да се усети загубата на хора, които са били родители, приятели и колеги. „Важно е да не позволяваме тези хора да се превърнат просто в постоянно нарастващо статистическо число“, казва тя. „Те трябва да бъдат запомнени като хората, които сме загубили.“

„Спомням си, че бях шокирана, когато загинаха 100 000 американци“, казва Д’Суза. „И като си помислим, че почти 50 000 души в Америка са починали от COVID само миналия месец – това просто показва колко безчувствени сме станали към цифрите.”//nationalgeographic/