Боян Милачков Балабанов, български писател, е роден на 5 ноември 1912 в с. Трекляно, Кюстендилско.
Завършва гимназия в Самоков, а право – в СУ „Св. Климент Охридски” (1943) и дипломация – в Свободния университет. Дълги години е учител и банков чиновник, изявен читалищен деец. Сътрудничи с разкази и стихове в сп. „Читалище”, „Другарче”, „Светулка”, в. „Пладне”, „Свободна реч”, „Здравец”.
След 1944 г. е член на редколегията на в. “Литературен фронт” (1959-1966), съветник по културните въпроси в Министерството на външните работи и в посолството на България в Париж (1969-1973).
Литературен псевдоним: Балбо Итало. Автор на книгите: „Бащина земя” (1942), „Чудната приказка” (1946), „Младежта побеждава” (1951), „Инженер Райдовски” (1952), „Директорът” (1955), „Жилищна комисия” (1955), „Пътища” (1955, 1965), „Пред буря” (1961), „Птиците летят по две” (1969), „Щастието не идва само” (1971), „Избрани пиеси” (1972), „Облаците минават, небето остава” (1975), „Зрелостен изпит” (1976), „Неспокойни сърца” (1978), „Избрани пиеси в 2 т.” (1982) „Водовъртеж” (1988). Член на СБП. Умира на 29 август 1994 г.
www.bg.wikipedia.org