Николай Генчев е български историк, ректор на Софийския университет и член-кореспондент на БАН.
Роден е на 2 ноември 1931 г. в с. Николаево, Старозагорско. Николай Генчев завършва мъжката гимназия във Велико Търново и история в Софийския университет.
Научната му кариера започва през 1959 г. в Катедрата по история при проф. Александър Бурмов. Между 1964 и 1965 г. е съветник в правителството на Алжир. През 1974 г. той самият е вече професор, а през 1978 г. – и доктор на историческите науки. От 1978 до 1982 г. е заместник-председател на Комитета за природни и исторически ценности към ЮНЕСКО. През 1989 г. става член-кореспондент на БАН.
От 1976 е декан на Историческия факултет при Софийския университет, през 1991 – 1993 г. е ректор на Софийския университет, а от 1998 г. е председател на Съюза на университетските преподаватели в България. В края на 80-те се изказва критично за използването на историческата наука като политически инструмент, оправдаващ Възродителния процес.
По свидетелства на други историци, Николай Генчев никога не е изказвал публично критично отношение към „Възродителния процес“, но даже след 29 декември 1989 г., когато се взема решение за връщане на имената на българските турци, Н. Генчев предпочита да има „особено мнение“, което се изразява в неприемане на едно такова връщане на турските имена.
Той е основател и председател на Националния демократичен съюз, на движението Български конституционен форум.
В архива на Софийския университет се пази негов архивен фонд – ф. 23, оп. 1, който съдържа 41 листа с документи от периода 1945 – 2002 г. Фондът е дарен от дъщеря му Евгения Генчева и съпругата му Маргарита Николова през 2007 г.
„ Българската интелигенция в своето развитие не дава достатъчно изрази за реално волево действие, за истински характер, който тя да наложи и да отпечата в целия духовен, материален и обществен живот на нашето време. “
— Николай Генчев
Носител е на Международна Хердерова награда за принос в европейската наука през 1989 г. и на френската награда „Академична палма“ през 1993 г.
Трудове
Проф. Николай Генчев изследва българското културно и политическо Възраждане и следосвобожденския период.
Автор е на множество монографии, повече от 100 студии и статии, автор на изследванията:
Библиография
Генчев, Николай. Българско възраждане. София, 1978.
Генчев, Николай. Българската култура 15 – 19 век. София, 1988.
Генчев, Николай. Българската възрожденска интелигенция. София, 1991.
Генчев, Николай. Руско-български културни общувания през Възраждането.
Генчев, Николай. Българската култура през 15 – 19 век.
Генчев, Николай. Левски, революцията и бъдещия свят.
Генчев, Николай. Краткосмешна история на България.
Генчев, Николай. Социалнопсихологически типове в българската история.
Съавтор е на 9 книги.
Умира на 22 ноември 2000 г. в София.
www.bg.wikipedia.org