На днешната дата (29 октомври) всяка година се отбелязва Денят на бесарабските българи.
Идеята за този празник се ражда през 1938 г., когато в България тържествено е отбелязана 100-годишнината от освещаването на катедралния храм „Свето Преображение Господне” в гр. Болград в Украйна. На тази дата (по стар стил 15 октомври) през 1838 година, след около петгодишно строителство, се освещава трипрестолният храм в Болград, като се наименува „Свето Преображение Господне”. Проектът за изграждането на тази най-голяма българска църква е изготвен от известния руския архитект Аврам Мелников.
В изграждането на храма е вложен доброволният труд на 10 000 преселници от българските земи. Храмът се освещава от бесарабския владика архиепископ Кишиневски и Хотински Дмитрий Сулима. Освещаването се извършва в присъствието на хиляди хора – домакини и гости от 82-те български колонии, а тържествата по този повод продължават четири дни. Тогава за първи път зазвънтяват петте големи камбани на новия Божи храм, който няма равен на себе си в цяла южна Русия.
По онова време, тази част на Бесарабия е в пределите на Руската империя, а нашите сънародници – преселници са със статут на колонисти. Основните бежански вълни на масово преселване отвъд Дунава съвпадат с многобройните руско-турски военни конфликти и са мотивирани от руската протекционистична политика спрямо изселващото се население от България. Така в края на 18 и през 19 век около 400 000 българи се преселват в княжествата Влашко и Молдова и Бесарабия, която през определени периоди е руска територия.
С този празник се отдава дължимото уважение на бесарабските българи, участвали в борбата за национално и културно възраждане на българския народ и в строителството на нова България след Освобождението.
Към днешна дата общият брой на бесарабските българи в областта Бесарабия в Република Молдова и Република Украйна по официални данни е около 230 000 души.
m.filibe.com