Рачо Стоянов Генов-Дуфев, български писател, е роден на 07.10. 1883 г. в град Дряново в семейство на занаятчия.
Завършва третокласното училище в родния си град, учи в Априловската гимназия в Габрово. Поради бедността си е принуден да напусне гимназията и да остане в Дряново като безработен или писар в разни учреждения.
През 1903 г. заминава за Варна, където участва в театралната трупа при клуба на тесните социалисти. През 1905 г. се премества в София и работи като коректор във в. „Ден” (1904-1910), библиотекар в Народното събрание (1910-1914) и в БКД (сега БАН, 1914-1926), журналист във вестниците „Ден”, „Мир”, „Македония”, „Знаме”, „Слово”. Сътрудничи и на в. „Пряпорец”, „Литературен глас”, „Българска мисъл”, „Летописи”, „Просвета”, „Съвременник”, „Демократически преглед”, „Из нов път”, „Литературен фронт” и др.
Коректор в Дирекция на обществената обнова (1934-1935). Печата от 1904 г. – сп. „Летописи”. Дебютира с книгата „Разкази” (1909). Съчинения: „Добри Сватов” (драма, 1919), „Майстори” (драма в четири действия, 1927; 1928; 1956; поставена през 1927 г. в Народния театър, както и в театрите на Белград (1936), Прага (1938), Загреб (1943) и др.); „Ратай” (пиеса, 1929), „Симеон” (пиеса в стихове), „Борис Орлов” (пиеса), „Престолът или царица Мария Търновска” (пиеса в стихове), „Политикани” (комедия, 1920-1921), „Майка Магдалина” (повест, 1936, награда на БАН през 1937 г.), „Вълчи дол” (повест, 1936), „Стоил Няголов” (повест, 1937), „Пред заключената врата” (едноактна комедия, 1938), „Доганови” (незавършен роман), „Избрани произведения” (1961), „Политикани” – комедия в три действия (1966), „Избрани произведения в 2 т.” (1976). Член на СБП.
Превежда от руски, френски и английски език (Толстой, Джек Лондон, Робърт Луис Стивънсън, Томас Карлайл, Марк Аврелий и др.). Пише стихове, разкази, мемоари, дневници, театрална критика, публицистика. Умира на 12.01.1951 г. в София. Негова книга „Стихотворения” се появява през 2010 г.
m.filibe.com