Епохата на кожата, Дубравка Угрешич

От мумията на Ленин, през масовите убийства в Индонезия през 60-те години на XX век и разпадането на Югославия в края на столетието, до днешната мигрантска криза… Кожата – балсамирана, татуирана, носена като белег за социален статус, одирана, спасявана… Дръзко и уверено, с горчива ирония, сарказъм и съпричастност Угрешич потапя перо в човешките безумия, страхове и блянове, за да открои емблематични явления върху грапавата кожа на близкото минало, настоящето и обозримото бъдеще. Нижат се геноциди, национализми, политика, власт и корупция, медийна, технологична и пазарна мощ, феминизъм, попкултура, посредственост, цинизъм, поругана и заличена историческа памет.

С цветист език и полемичен плам, с множество културни препратки една гражданка на света с чувствителни сетива чертае картата на Голямата история и малките истории на невидимите хора, вградили съдбите си в темелите на цивилизацията. За да заключи с тревога и упование: Истинският кошмар започва в мига, когато ни се стори, че вече няма къде да се емигрира, че всички дестинации са еднакво лоши. Остава ни надеждата, че не сме се блъснали в последната стена. Не сме, нали?  

Световноизвестната хърватска писателка от български произход Дубравка Угрешич (р. 1949 г.) е автор на романи, есета и филмови сценарии. По време на етническите конфликти в бивша Югославия в началото на 90-те години на миналия век избира доброволното изгнаничество и интелектуалната свобода.

Преведени на повече от 20 езика, произведенията й са удостоени с престижни отличия, сред които наградата на Берлинската академия по изкуствата „Хайнрих Ман“ и номинация за Международната награда „Ман Букър“. „Лисица“ (2017) е обявена за Най-добра книга на 2018 година от „Пъблишърс Уийкли“, „Къркъс Ривюс“ и „Ню Стейтсман“.