В следващите страници посипваме със сол някои все още незаздравели рани.
Очертаваме липсите, които може и никога да не запълним отново. Защо бихме могли да не обичаме Пловдив, какво ни тревожи в него, как бихме могли да го направим по-добър? Въпроси, които не се понравиха на всеки, но и на които, оказва се, не всеки е способен да отговори.
По-трудният брой от двата но – със сигурност – и по-необходимият, изискващ дори повече любов от миналогодишния.
В компанията на 16 внимателно подбрани гости: професионалисти и утвърдени в своите области авторитети, журналисти и наблюдатели, наши приятели или просто хора, чието мнение ни е интересно, поглеждаме критично към мястото и изваждаме наяве неприятните му черти, за които все пак оставаме с едно наум.
Един брой за разбитите тротоари и боклуците по улиците, за мръсния въздух и вече почти софийските задръствания, за препатилите стари сгради и кича, който се издига отгоре им. Но и един брой за лицемерието и провинциалните заблуди, за паразитния айляк и необратимо променящия се дух на града, в който постиженията са невидими, а успехите – даденост.
Ала и един брой за надеждата и колективното ни усилие да живеем в един по-подреден, светъл и съзидателен град. Не само на думи.
От издателите
m.filibe.com