Учените отдавна търсят причините за тежките хронични последици от Ковид-19. Сега американски изследователи идентифицираха молекули, които вероятно играят централна роля при заболяването, известно като пост-Ковид синдром.
Много хора, преболедували Ковид-19, продължават и месеци след това да страдат от дългосрочните последици от заболяването. Пост-Ковид синдром: така медиците наричат хроничното заболяване, което може да се проявява в най-различни форми. Често обаче лекарите не го разпознават и не се отнасят сериозно към оплакванията на пациентите – например когато те говорят за хронични състояния на изтощение.
Преди няколко месеца учени от Ерланген, Германия, установиха, че при пациенти с пост-Ковид синдром настъпва изменение на кръвните телца. Сега изследователи от Медицинския университет на Арканзас (UAMS) успяха да идентифицират група молекули, които най-вероятно играят централна роля при това заболяване. Учените дори изразяват надежда, че е възможно някои от съществуващите медикаменти да бъдат използвани за лечение на хроничните оплаквания. Преди това обаче те искат да проведат още изследвания, за да са сигурни, че хипотезата им е вярна. Изводите си американските учени публикуваха тези дни в специализираното издание „PLOS ONE“
Джон Артър, завеждащ клиниката по нефрология към Медицинския университет и ръководител на изследването, описва откритите молекули като антитела, които се появяват седмици след инфекцията с коронавирус и започват да атакуват един от основните ензими на имунната система – рецептора ACE2. В човешкия организъм той предотвратява стесняването на съдовете. Въпросният ензим постига това, като разгражда определени пептиди и същевременно образува други.
В същото време ACE2 е входната врата, през която коронавирусът навлиза в нашите клетки. С помощта на съдържащия се в обвивката на вируса спайк протеин той се „закрепва“ върху ензима ACE2.
Учените от Арканзас са изследвали за подозрителни ACE2-антитела кръвен серум от 67 пациенти, прекарали Ковид-19. Отделно са анализирали и кръвен серум от 13 души, които не са се заразявали с коронавируса. Изследователите са открили въпросните антитела при 81% от пробите на инфектираните пациенти, докато сред здравите участници не е имало нито един такъв случай. Засега обаче изследването не дава отговор на въпроса какво кара антителата, които атакуват ACE2, да започнат изведнъж да се образуват./радио DW/