Проектът за мащабни изменения в Закона за МВР съдържа редица недомислици

Законодателната и реформената немощ на натоварените с осъществяването на необходимите промени в системата на МВР ярко проличават в текстовете на влизащия в сила на 1 януари 2017 г. закон за изменение и допълнение на Закона за МВР. В него традиционно се откриват както откровени недомислици, плод на неразбиране и непознаване на реалностите и на нуждите в сектора, така и добре замаскирани уловки за служителите. Например, според настоящата редакция на разпоредбите, отнасящи се до повишаването на квалификацията в МВР, дори и само един двудневен курс на обучение може да ги „закрепости“ със задължение за поне 5 години служба в системата. В противен случай ще трябва да възстановят разходите за преминатото обучение, ако решат да напуснат полицията преждевременно.
Справедливо е да се спомене, че в някои свои части ЗИДЗМВР предвижда, макар и по-скоро поради очевидна грешка или недоглеждане, едно значително увеличение на някои възнаграждения в системата. Естествено, отново не става въпрос за полицаите, заети с осъществяването на основните функции в МВР (помним, че тях ще ги компенсират не с достойно основно възнаграждение, а с трикове около ползвания отпуск
Ето какво е записано понастоящем в преходните и заключителните разпоредби на закона: при сключване на трудовите договори на лицата по §70 и 75 се определя основно месечно възнаграждение, така че същото, намалено с дължимия данък и задължителните осигурителни вноски за сметка на осигуреното лице, да не е по-ниско от получаваното към датата на влизане в сила на този закон възнаграждение, определено по реда на ЗМВР и включващо заплата за длъжност, допълнително възнаграждение за прослужено време и за научна степен и левовата равностойност на храната. Текстът се отнася до лицата, които след влизането в сила на измененията в ЗМВР ще преминат от статут на служители по ЗМВР към статут на лица, работещи по трудово правоотношение (т.нар. ЛРТП). На пръв поглед § 76 има за цел да осигури запазването на размера на възнаграждението на тези служители непроменен, въпреки промяната на техния статут. Вместо това обаче, ако промените в закона влязат в сила в настоящата си редакция, тези служители ще трябва получават с над 70% по-високи заплати от преди. Говорим отново не за благосъстоянието на хората, а за поредния преразход в системата, за който пари в бюджета на МВР не са предвидени.
За отправна точка нека вземем възнаграждението, което към момента получава един главен технически сътрудник в МВР (това са служители по ЗМВР от бившата категория „Е“, които не осъществяват полицейски функции), равняващо се на около 880 лв. За да са изпълнени изискванията на § 76, от бъдещото възнаграждение, което служителят ще получава вече като ЛРТП, следва да се извадят дължимият данък и задължителните осигурителни вноски за сметка на служителя. Само в резултат на това се достига до основна заплата от над 1 130 лв. Към така определеното приблизително възнаграждение следва да се добави и процентът за прослужено време. При служител с 20 години стаж говорим съответно за 20%, при което се достига до заплата от около 1 380 лв. Прибавяйки и парите за храна (т.нар. порцион) от около 120 лв., получаваме възнаграждение за ЛРТП в размер на поне 1 500 лв., вместо досегашните около 880 лв. като служител по ЗМВР. Ще се окаже, освен това, че някои служители в Академията на МВР или такива от състава на Медицинския институт на ведомството ще трябва да се разписват срещу не по-малко от 1 800 лв.
И отново: става въпрос за грешка, за недоглеждане, за липса на трезва професионална преценка при изписването на текстовете – за несправяне с реформирането на системата или поне с това, което настоящото политическо ръководство на ведомството се домогва да закичи с етикета „реформа“. На никого и през ум не му е минавало да увеличава заплатите в сектора. Само че горният преразход ще е факт още в началото на следващата година.
Някои са по-равни
И докато за тази грешка вече се говори, и тя със сигурност ще бъде поправена, по отношение на една по-различна категория служители вредата вече е сторена. Служителите, които към момента са със статут по Закона за държавния служител, получават възнаграждения, съобразно вътрешните правила за работната заплата, действащи към момента на назначаването им на работа в МВР. Онези служители обаче, на които все още предстои, считано от 1 януари 2017 г., служебните им правоотношения по ЗМВР да се трансформират в такива по ЗДС, ще получават основно месечно възнаграждение за същата длъжност и степен, но в по-малък размер. Макар и да не е драстична, разлика е налице. Съществува реалната възможност служители, заемащи едно и също място в йерархията и изпълняващи едни и същи служебни задължения, да получават различни по размер възнаграждения. Именно затова, още когато е станало ясно, че при този вид преобразуване обезщетения на служителите, чиито правоотношения се трансформират от такива по ЗМВР в такива по ЗДС, няма да се изплащат, някои от тях са се явили на конкурси за други длъжности в МВР, но определени за заемане по реда на ЗДС, в резултат на което са били назначени на такива длъжности. Получили са си и съответните обезщетения за освобождаване от служба в МВР. Шампионите в това направление са главно от дирекция „Човешки ресурси“.
Предвид всички досегашни примери, които илюстрират неможенето на флагманите на „реформата“ в МВР, единственото правилно решение би било да се отмени текущият ЗИДЗМВР преди да е влязъл в сила. Особено ако добавим пълната липса на готовност за преминаване на някои административни услуги, извършвани от МВР, към новото държавно предприятие, предвидено да се създаде на основание на измененията в закона.
В противен случай, ако ЗИДЗМВР влезе в сила – при намален бюджет на МВР и при същевременно увеличени разходи, без дори да е напълно ясен техният размер, отново ще се окаже, че в системата е поставена финансова бомба със закъснител.
Сама по себе си, т.нар. реформа не променя абсолютно нищо, като развръща правоотношенията в системата на такива по ЗМВР, по ЗДС и по КТ. Това не е от естеството да реши основните въпроси в МВР, превърнали се в хронични язви на сектора за обществен ред и сигурност, а именно: за липсата на мотивация, за затапеното кариерно развитие, за толерирането на близките до силните на деня, за определянето „на око“ на длъжности за администратори и за полицаи. А именно оттам минава разделителната линия и оттам се започва с истинската реформа.
Милен Шопов е адвокат и съветник в МВР по време на последното служебно правителство. Позицията му е лична и не ангажира медията. Готови сме да публикуваме и други мнения по темата./в.Капитал