Наясно сме, че броени дни преди вота битките между кандидатите се ожесточават на ента степен. Любопитно е обаче и какви предизборни подаръци можем да очакваме. Защото такива винаги има. И то не само за избирателите. Коментар на Мирела Иванова:/DW
Наскоро прочетох мъдър и тъжен разговор с един от кандидатите за вицепрезидент. Човек осъществен и интелигентен, който иска да даде нещо на обществото и струва ми се дори знае как… В предизборните си обиколки надлъж и нашир из страната той се среща и общува с всякакви хора и остава с тягостни впечатления от апатията, която владее повечето от тях.
Веднага си представих острия контраст между огромната, инертна, хленчеща маса от българи, които все очакват някой нещо да им даде, да уплътни и намести някак живота им, да го нахрани с хляб и смисъл, и от другата страна – страстната, разпенена предизборна говорилня в телевизонни студия и затворени партийни крепости. Интересуват ли се множеството от хората в България наистина от предстоящия избор, познават ли възможностите на президентската институция? Или в съзнанието им властта е целокупност, при това неразделна и всемогъща, която „разпределя порциите в държавата“, ако си спомним един от Догановите философски афоризми?
Където е текло, пак ще тече
Факт е, че с малки изключения, нагласите и манталитетът в страната са си все тези, остават си все тези: властта, все едно коя партия я владее, да е средоточие и център на даването и вземането, своеобразна бизнесадминистрация, която се грижи за подчинения си народ. Затова и не едно, а всяко българско правителство се стреми да прави по-щедри или по-скромни подаръци на електората, особено преди избори и може би това е единствената точка на досег между безцеремонния популизъм и хорските очаквания.
Правителството днес не прави изключение: потичат пари и обещания за увеличение на възнагражденията на учители и лекари, осигуряват се коледните надбавки за най-бедните пенсионери, предоставят се целево 3 милиона лева на националния циклотронен център към БАН. Нека не си кривим душите – подаръците си заслужават, макар и предизборно. Разбира се, далеч повече ни се иска те да се намираха в графата „постоянни и предвидими политики“, защото и здравеопазването, и образованието, и социалната сфера вопият за здравомислещ и прагматичен порядък и средства, които да го ускорят и наложат.