Руският виолончелист и милиардната офшорна империя – този сюжет тресе пропагандния персонал, обслужващ върховете на властта в Москва. Сън не хваща и българския му отряд. Нашият автор Ясен Бояджиев знае защо.DW
Как е възможно един руски виолончелист да се превърне в собственик на (поне) 2-милиардна офшорна империя, кой и какво може да накара най-големите руски държавни компании и банки, както и отделни бизнесмени, години наред системно да наливат в империята многомилионни „подаръци”?
Банална защитна реакция
Тези въпроси, или по-точно техният отговор, тресат пропагандния персонал, обслужващ върховете на властта в Москва. Сън не хваща и българския му отряд. Знайните му и незнайни труженици наводниха телевизионни студиа, вестникарски страници и интернет форуми и като колективен говорител на Кремъл дума по дума повтарят едно и също: „политическа поръчка”, „активно мероприятие”, „компроматна война, която се води с инструментариума на плаща и кинжала”, „подготвена от ЦРУ и други американски служби”, нямаща „нищо общо със стандартите на свободното слово и цивилизованата журналистика”.
Това е всъщност крайно баналната, разпространена най-вече в тукашните посттоталитарни територии, защитна реакция, разчитаща на неинформираността на публиката: като не можеш да опровергаеш фактите и документите, се обявяваш за жертва на политическа поръчка, омаскаряваш изобличителите си и отклоняваш вниманието към други въпроси.
„Защо няма американци?“
Защо, например, в „Панамските документи” няма нито един американец, питат те и се впускат сърцераздирателно да „разсъждават” по въпроса. Само че минаха 2-3 дни и тази „спасителна сламка” се оказа менте, след като единственото американско издание, включено в разследването на документите – McClatchy, обяви, че в тях са открити повече от 200 сканирани паспорти на американски граждани, около 3 500 акционери в офшорни компании са посочили американски адреси, а 3 100 компании са обвързани със специалисти по офшорките в Маями, Ню Йорк и други градове в САЩ. Четирима от американците, чиито фирми са били регистрирани от панамската кантора „Мосак Фонсека”, са или обвиняеми, или вече осъдени за престъпления като измами с ценни книжа и участие във финансови пирамиди. Сред откритите в документите американски имена има донори на двете основни партии (включително някогашен донор на днешен кандидат-президент), инвестиционен банкер, бивш главен директор на Ситигруп, основател на нюйоркски хедж фонд, холивудски магнат и други.
Разбира се, техните видни от документите офшорни дела изглеждат като детска игра в сравнение с виртуозните финансови изпълнения на виолончелиста. Не се откриват (засега) действащи американски политици и държавни служители. А и броят на американските имена е относително малък в сравнение със страни като Китай, Швейцария, Русия и Великобритания, да речем. Което обаче е лесно обяснимо. Просто панамската компания е предпочитала клиенти от други райони, а в самите Съединени щати, например в Делауеър, Невада, Южна Дакота и Уайоминг, е по-лесно (а за американците и по-безопасно) да регистрираш офшорна фирма, отколкото в Панама. В Делауеър, например, е по-трудно да получиш карта за библиотека, отколкото да си откриеш компания. В класацията на „данъчните райове” за 2015 година САЩ се изкачват на трето място, докато Панама е чак 13-та.
Всъщност, тези обяснения са донякъде излишни. Защото дори в списъците наистина да нямаше нито един американец и нито една американска компания, пак с пълна сила остават да висят желязно подкованите с факти и документи въпроси: как е възможно един руски виолончелист да се превърне в собственик на (поне) 2-милиардна офшорна империя, кой и какво може да накара най-големите руски държавни компании и банки, както и отделни бизнесмени, години наред системно да наливат в империята многомилионни „подаръци”DW