Според православния календар днес е Неделя Сиропустна, наречена още Сирни Заговезни, Сирница, Поклади и Прошка. Това е подвижен християнски празник, чиято дата се мести в зависимост от Великден. Пада се винаги в неделя, 7 седмици преди Великден и една седмица след Месни Заговезни. Сирница поставя началото на най – продължителния пост през годината – Великденския. След Сирни Заговезни започват дни на въздържание и смирение, в които Църквата призовава вярващите да пречистят душите си, да изпълнят с мир и любов сърцата си, за да посрещнат възкръсналия Христос.
Пловдивският митрополит Николай ще оглави днес архиерейска света Литургия в храм „Св. Параскева” на епархийския манастир „Св.св. Кирик и Юлита” в асеновградския квартал Горни Воден. Началото е от 9 часа. Довечера от 18 часа в пловдивския митрополитски храм „Св. Марина“ ще бъде отслужена Архиерейска вечерня с чина на взаимното опрощаване.
Празникът Сирни Заговезни е известен и като Прошка, тъй като по традиция по – младите искат от по – възрастните прошка за грешките, които волно или неволно са направили през последната година. В Неделя Сиропустна прошка си вземат млади от стари, децата от родителите, младоженци от кумове – целувайки ръка се изричат: „Прощавай…, мале, тате“. „Господ да прощава, простен да си!“ – е задължителният отговор.
На този ден постещите вярващи консумират мляко и млечни продукти за последно чак до Великден. Празничната трапеза е особено богата на млечни продукти, яйца и риба. Приготвят се също баница със сирене, варени яйца, варено жито, халва с ядки. На Сирни Заговезни цялото семейство се събира на трапезата.
Прието е да се извършва и обичаят хамкане: на червен конец се завързва и се спуска от тавана парче бяла халва или варено яйце. Най-възрастният мъж завърта конеца в кръг и всеки член от семейството, главно децата, се опитва да хване халвата или яйцето с уста. Който успее, ще бъде жив и здрав през цялата година.На Сирни Заговезни се провеждат много от кукерските празници в страната. На много места има традиция да се палят огромни огньове и да се прескачат за здраве. После около тях се играят хора и се пеят песни. Затова празникът се нарича и Поклади./BNR